Решение № 15823 от 03.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15823 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110117833 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу „Е.е.“ ЕАД, с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3 860,77 лв. – представляваща мораторна лихва начислена за периода от 31.07.2021 г. до 13.02.2023г., дължима се поради забава в заплащането на доставена топлинна енергия за стопански нужди за периода м.06.2021г. – м.01.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8881/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като се сочи, че между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 44842 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че от страна на ищеца за периода м.06.2021г.

– м.01.2022г. е доставена топлинна енергия, която не била заплатена в предвидените срокове. Прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца индивидуализираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8881/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор. Твърди, че е заплатил дължимите суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявена искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 3860,77 1 лв. – представляваща мораторна лихва начислена за периода от 31.07.2021 г. до 13.02.2023г., дължима се поради забава в заплащането на доставена топлинна енергия за стопански нужди за периода м.06.2021г. – м.01.2022г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8881/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на главен дълг / в частност сключен между страните валиден договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който за периода м.06.2021г. – м.01.2022г е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена/, изпадането в забава на ответника за главното задължение, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия № 44842 за обект, находящ се в гр. София, /адрес/, че за периода м.06.2021г. – м.01.2022г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия до процесния обект на ответника, която е заплатена.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора и в приобщените по делото писмени доказателства.

Наличието на облигационна връзка между страните по процесния договор, намира опора в приложеното на л. 26 копие от същия.

От заключението на допуснатата и изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода м.06.2021г. – м.01.2022г. ищцовото дружество е начислило задължения на ответника за доставена топлинна енергия по процесния договор, които задължения са изцяло заплатени.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Т.С." АД на потребители в град София, одобрени с Решение № 0У-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 - то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Общите условия от 2007г. при неизпълнение на задълженията си да плаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, като според ал. 2 на същата разпоредба купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане, т. е. длъжникът изпада в забава след изтичане на определения между страните срок за изпълнение. Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника в забава и начисляването на законна лихва. В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът изпада в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са срочни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ОУ обаче предвижда и настъпването на допълнително условие, за да бъде поставен длъжникът в забава, освен неплащането на задължението на падежа - получаване на данъчна фактура.

От приложеното на л. 26 по делото копие на Писмо изх. № П-14889/06.12.2022г., се установява, че до ответника е изпратена покана, с която е определен 7 дневен срок за заплащане на задълженията по индивидуализираните фактури, която покана е получена от ответника на 08.12.2022г., видно от приложеното на л. 28 известие за 2 доставяне.

На първо място не става ясно дали с процесната покана индивидуализираните данъчни фактури са изпратени на ответното дружество. На следващо място дори да се приеме, че фактурите са приложени към поканата, същите са получени на 08.12.2022г., като е определен 7 дневен срок за плащане, който е изтекъл на 15.12.2022г., към която дата обаче, видно от заключението на вещото лице /таблицата страница 3 от заключението/ задълженията за топилнна енергия са били заплатени.

По изложената аргументация следва извода за неоснователност на претенцията за мораторна лихва, доколкото ищецът не доказа, че ответникът е изпаднал в забава за заплащането на дължите се суми за доставена топлинна енергия за стопански нужди за периода м.06.2021г. – м.01.2022г.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има правно на разноски, но от негова страна на се доказа извършването на такива, нито се претендират разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу „С.Е.“ ЕАД, ЕИК **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 860,77 лв. – представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2021 г. до 13.02.2023г., дължима се поради забава в заплащането на доставена топлинна енергия за стопански нужди по Договор № 44842/19.11.2019г. за периода м.06.2021г. – м.01.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8881/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3