Определение № 1236 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1236 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина И. Касационно търговско дело № 20258002900043 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., представлявани от адвокат В. В., обжалват решение № 522 от 09.08.2024 г. по в.т.д. № 165/2024 г. на Апелативен съд София, ТО, 15-състав, в частта, с която е потвърдено решение № 562 от 28.04.2023 г. по т.д. № 1880/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, поправено с решение № 808 от 23.06.2023 г., с която са отхвърлени исковете на всеки от ищците и настоящи жалбоподатели, против „Изола Парадайз“ ООД за горницата над 543 692,33 лв. до размера от 1 284 926,75 лв.

В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – съществено процесуално нарушение – непроизнасяне на въззивния съд по всички доводи и възражения на жалбоподателите, като не бил даден отговор на довода, че счетоводната политика на предприятието не била приемана от съдружника и не го обвързвала. Счетоводната политика на предприятието не можела да обвързва наследниците, каквито били те. В конкретния случай, наследодателят бил приет за съдружник септември 2020 г. и бил починал март 2021 г. Наследодателят не бил приел нито един ГФО, не бил приел нито едно решение на общо събрание. Не бил даден отговор на въпроса, че счетоводната политика не можела да предопределя стойността на дела.

Сочат наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК - нарушение на материалния закон неправилно третиране на ищците като кредитори, при определяне равностойността на дела, несъответен на действителната материална стойност на активите, включени в имуществото на дружеството. Излагат подробни 1 съображения за изчисляване стойността на дела. Излагат подробни съображения, че стойността на недвижимите имоти се е покачила, като стойността на движимите вещи се е понижила поради амортизацията им и не отговарят на действителната стойност. Не биха могли да са съдружници, по силата на чал. 65 от ТЗ, като са наследили правото на вземане по силата на закона. Като кредитори считат, че са пренебрегнати за сметка на длъжника.

Определеното обезщетение било несъразмерно ниско. Сочат, че апелативният съд относно активите е приел, че в баланса се остойностявали по цена на придобИ.е към 2008 г., а пасивите се оценявали към 31.03.2021 г. Считат, че неравно са третирани наследниците на съдружник, в сравнение с другите съдружници. Излагат подробни съображения за нарушаване на правото им на собственост относно вземанията на всеки от тях за стойността на дела на техния наследодател, както и за липсата на равно третиране. Позовават се на практика на СЕС.

Молят да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъден ответникът да им заплати още по 741 232,42 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставят следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?

2. Длъжен ли е въззивният съд да съобрази и обсъди в мотивите си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и свързаните с тях доказателства, като посочи въз основа на кои от доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?

3. Длъжен ли е въззивният съд да спазва правилата на формалната и правната логика при обосноваването на фактическите си констатации на правните си изводи?

4. Има ли право въззивният съд да извращава и подменя факти и доказателства по делото и да основе решението си върху подобно извращаване/подмяна, а не върху действителните факти и доказателства?

По всички въпроси от 1-4 сочи наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като освен задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК сочи и множество решения на ВКС по посочените правни въпроси.

Излага подробни съображения относно това, че съдът не е отчел, че и ищците са кредитори на дружеството и правата им не могат да се противопоставят на правата на другите кредитори, както и че е предпочетен интересът на ответника да продължи дейността си пред имуществените права на ищците.

5. Допустимо ли е правото на собственост да бъде засегнато от държавата?

2

Твърдят наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Противоречие с решение № 17 от 1999 г. по к.д. 14/99 г. на Конституционния съд.

6. Задължение на публичната власт ли е да третира еднаквите еднакво ?

Сочат допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК противоречие с Решение № 4 от 20.04.2021 г. по к.д. 1/21 г. и решение № 11 от 10.05.2010 г. по к.д. 13/10 г. Считат, че са третирани понеблагоприятно от други лица. Правят сравнение между правата на ищците, правата на другия съдружник в дружеството и кредиторите на дружеството, като считат, че са неблагоприятно третирани сравнение с тях.

7. Имат ли приоритет пред интереса на кредитора по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, интересите на всички други кредитори на ответника-длъжник? Считат, че този правен въпрос е разрешен, като въззивният съд бил приел, че ищците следвало да бъдат пренебрегнати за сметка на всички други кредитори на дружеството? Сочат допълнително основание съгласно чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

8. Следва ли да бъдат предпочетени интересите на кредиторите на дружеството спрямо интересите на кредитора на съдружника в хипотеза на прекратяване на членствено правоотношение? Считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК.

9. Следва ли междинният счетоводен баланс на ответника по иска с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, да бъде съставен съобразно досегашната му счетоводна политика, при положение, че тази счетоводна политика никога не е била приемана от прекратилия участието си съдружник?

Основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал., 1, т. 3 от ГПК.

Направено е искане за спиране на делото и за сезиране на Конституционния съд за установяване на несъответствие между нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ като закон, приложим по конкретното дело и чл. 6, ал. 2, чл.

17, ал. 3 и чл. 19, ал. 1 ал. от 3 Конституцията. Твърдят, че чл. 125, ал. 3 от ТЗ противоречи на равенството на гражданите пред закона, неприкосновеността на частната собственост, изрично прогласен в чл. 17, ал. 3 от Конституцията; принципа на свобода на договаряне и свободната частна инициатива, принципа на закрила на инвестициите. Считат, че съдът не може да приложи сам Конституцията освен в заварени правоотношения, преди приемане на Конституцията и при абсолютни и неотменими права на гражданите, които са самоизпълними като право на живот, забрана за изтезания и изброените в чл.

57, ал. 3 от Конституцията.

Считат, че тълкуването на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, така както е изразено в трайната практика на ВКС, която цитира, води до неоснователно обогатяване на дружеството за сметка на прекратилия участието си съдружник, респ. неговите наследници. Също така било постановено в противоречие на 3 принципа на равно третиране. Налице било и противоречие с общия принцип на свобода на договаряне и свободна стопанска инициатива. Поради това считат, че следва да се отправи искане до Конституционния съд.

Ответникът по касационната жалба

„Изола Парадайз“ ООД, гр.

Несебър, чрез адвокат М. К., оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидените в чл. 283 от ГПК срок , от легитимирани да обжалват решението в посочената част лица.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците, малолетни лица, И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., са деца, наследници по закон, на И. И. П.. И. И. П. е починал на 28.03.2021 г. в гр. София. Той е бил съдружник в ответното дружество „Изола Парадайз“ ООД, като към момента на смъртта си е притежавал 20 352 дружествени дяла по 100 лв. всеки, възлизащи на 2 035 200 лв. или 25 % от капитала на „Изола Парадайз“ ООД.

Установено е, че с молба за приемане на наследство с вх. № 19316/25.06.2021 г. са заявили, че приемат наследството на баща си под опис по 1/3 идеална част от стойността на притежаваните приживе от наследодателя 20 352 дружествени дяла по 100 лв. всеки, възлизащи на 2 035 200 лв. или 25 % от капитала на „Изола Парадайз“ ООД, като тези заявления са вписани, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗН по отношение на стойността на притежаваните приживе от наследодателя 20 352 дружествени дяла по 100 лв. всеки, възлизащи на 2 035 200 лв. или 25 % от капитала на „Изола Парадайз“ ООД при равни квоти от по 1/3 идеални части за всеки един от ищците, т.е. наследството било прието от тях като малолетни (недееспособни) под опис съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН.

Въззивният състав е установил придобИ.ето от „Изола Парадайз“ ООД на право на собственост върху посочени в решението обекти върху поземлени имоти, както и сгради от 2003 г. , включително и изграждането на сгради. Установил е, че е била учредена ипотека в полза на „Обединена българска банка“ АД за 1 000 000 евро. Установено е, че към 15.02.2005 г., дружеството се било снабдило с констативен нотариален акт за собственост за урегулиран поземлен имот с планоснимачен № VI-174, 175, 187 на площ от 5,231.29 кв.м и три хотелски сгради, завършени изцяло. На 01.09.2006 г., „Изола Парадайз“ ООД било придобило правото на собственост върху съседния на УПИ VI-174, 175, 187, урегулиран поземлен имот с планоснимачен № Х-178 с площ от 1,915 кв.м. върху който също била построена една нова сграда, част от хотелския комплекс. Към 21.02.2007 г., полученият от „Обединена българска банка“ АД банков кредит с размер 1 000 000 евро бил предсрочно погасен от ответното дружество, поради което и с 4 молба-съгласие от 21.02.2007 г., банката била дала съгласие за заличаване на учредената договорна ипотека през 2004 г. На 30.01.2013 г. с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 60, том I, рег. № 360, дело № 53 от 2013 на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 на НК, „Изола Парадайз“ ООД било учредило договорна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк“ АД за отпуснат кредит от 1 600 000 евро от банката в полза на „Изола Комерс“ ЕООД с ИК: 131153511. Договорната ипотека била учредена върху: Поземлен имот с идентификатор *** ведно с построените в описания поземлен имот сгради: Сграда с идентификатор ***, Сграда с идентификатор 51500.506. 619.2, Сграда с идентификатор ***, Сграда с идентификатор ***, които имоти по документи за собственост представлявали УПИ VI-174,175, 187, 178 в кв. 6001 по плана на к.к. „Слънчев бряг- запад“ с площ от 5231,29 кв. м. и УПИ Х-178 в кв.6001 по плана на к.к. „Слънчев бряг- запад“ с площ от 1015 кв. м., съгласно заповед № РД-02-14-103/21.02.2007 г. на зам. министър на МРРБ, ведно с построените в имота сгради, а именно: Пететажна хотелска сграда плюс партер „Изола Парадайз - 1“ със застроена площ от 682 кв. м., Четириетажна сграда плюс партер „Изола Парадайз - 2“ със застроена площ от 370,20 кв. м., Пететажна хотелска сграда плюс партер „Изола Парадайз-3“ със застроена площ от 546,7 кв. м., и ново хотелско тяло - блок 4 със застроена площ от 1004,70 кв. м., включващо партер, четири етажа и терасовиден етаж, въведено в експлоатация съгласно разрешение за ползване № ДК-06288/29.09.2008 г. на РДНСК- Бургас. На същата дата, с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 61, том I, рег. № 362, дело № 54 от 2013 на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 на НК „Изола Парадайз“ ООД било учредило договорна ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД за отпуснат кредит от 1 300 000 евро от банката в полза на „Изола П.“ ЕООД с върху горепосочените имоти. На 04.06.2021 г. с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 129, том IV, рег. № 3377, дело № 619 от 2014 на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 „Изола Парадайз“ ООД било учредило договорна ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД за отпуснат кредит до 4 000 000 евро от банката в полза на „Изола П.“ ЕООД върху същите имоти, описани по-горе.