Решение № 4445 от 26.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11180/2024
- Вид
- Решение № 4445
- Подписан
- 26.06.2026
- Състав
- Биляна Магделинова
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2 · Закон за държавната собственост
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
- § 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4445 гр. София, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100111180 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл . 108 от Закона за собствеността от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, срещу К. И. Ч., за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - апартамент № 37 с идентификатор ***, със застроена площ 83,08 кв.м., състоящ се от три стаи, кабинет, кухненски бокс и сервизни помещения, прилежащо мазе № 37 и 3,020% от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. София,ж.к.»********», ******** и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху опсиания недвижим имот.
В исковата молба са изложени твърдения, че недвижимият имот е бил жилище от ведомствения фонд на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК) и към настоящия момент не е отдаден под наем, съгласно Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, а се държи от ответника К. И. Ч. без правно основание. Със Заповед № 20 от 06.01.1988г. в гореописания апартамент е настанен Н.И.Н., заедно със съпругата му К. И. Ч., като на 07.01.1988г. е сключен договор за наем. С Решение № 119 от 21.05.1990 г. на шести Районен 1 съд бракът между Н.Н. и К. Ч. е прекратен, като на Ч. е дадено правото да ползва апартамент № 37 в ж.к. “********”. Със Заповед № 163 от 01.03.1991 г. на основание Закона за наемните отношения (отм.) в процесния апартамент е настанена като наемател К. Ч..
С постановление № 266/30.12.1999г. на министерския съвет БОДК е преобразувано в Изпълнителна агенция “Дипломатически имоти в страната” (ИАДИС - закрита), като агенцията е станала страна в правоотношенията, по които е било страна БОДК, включително и в наемните такива. С Постановление № 252/05.11.2001 г. на Министерския съвет ИАДИС е закрита, като договорът за наем е прекратен, след което Ч. продължила да държи имота без правно основание.
Излага доводи, че Областният управител изпратил писмо с изх. № СА2311740/23.07.2019г. до К. Ч. с уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по изземване по реда на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост на имот - частна държава собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, а именно апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к 2 ********“”, л. № ********. На 04.10.2021 г. на Ч. е връчено съобщение, съдържащо покана за предаване на процесния имот с протокол-опис на служители на МВнР. Ч. не е открита на адреса на имота, съставен е протокол за залепване на съобщението на вратата на апартамент № 37.
От
Министъра на външните работи е изпратено уведомление № 27-004/27.10.2021 г. до К. Ч., че имотът е държавна собственост и апартамент № 37 следва да бъде освободен в едномесечен срок от получаване на писмото. С писмо вх. № ФС-06-00-6/11.10.2022г. областният управител уведомява МВнР, че за процесния апартамент е постъпило заявление от К. И. Ч. с искане за отписване от актовите книги за държавата собственост на имот. Заявителката се легитимира като собственик с нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит на основание давностно владение № 87, том III, рег. № 7502, дело № 425.2022 г. на нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№ 203. Ищецът оспорва нотариалния акт, с който е признато правото на собственост върху процесния недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК. Излага, че държането повече от 10 години не е достатъчно за придобиване правото на собственост по давност.
Посочва, че е налице установена от закона забрана за придобиване по давност 2 на правото на собственост върху имущества, държавна и общинска собственост (чл. 86 ЗС) за периода до 1996 г., след което с разпоредбата на пар. 1 ДР на ЗС давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. Счита, че Чернева е държала имота по силата на наемно правоотношение с БОДК, впоследствие ИАДИС, и не е упражнявала владение над него. След закриване на ИАДИС наемното правоотношение е прекратено и наемателката е следвало да върне имота. Излага, че неизпълнението на облигационно задължение за връщане на вещта след прекратяване на договора за наем, не представлява действие на т.нар. преобръщане на владението. Ищецът твърди, че имотът е собственост на държавата и за него са съставени следните актове за държавна собственост:
Акт за държавна собственост № 3688/06.03.1990 г. На ОбНС “********”; Акт за държавна собственост № 03518/11.12.2003 г., одобрен от областния управител на област София и Акт за частна държавна собственост № 08804/11.02.2015 г., като акцентира, че актовете за държавна собственост са официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма определени в закон - чл. 5, ал. 2 от Закона за държавната собственост.
Ответникът К. И. Ч. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Прави възражение за придобиване на процесния имот по давност, за което се е сдобила с нотариален акт по чл. 587, ал. 2 от ГПК. Излага доводи, че е владяла имота, заедно с бившия си съпруг, от януари месец 1988г., когато сградата е построена и предадена за ползване на наематели, а самостоятелно от 21.05.1990 г., когато със съдебно решение бракът им е прекратен и имотът е предоставен на Ч. за ползване. Посочва, че през 1991г. е открита процедура по продажба на имотите в бл. 208 А в ж.к.»********» по реда на Наредба за държавните имоти ( отм.) Твърди, че е владяла недвижимия имот с намерение да го свои от 26.01.1993 г., когато е заплатила цялата поискана от Държавата продавач цена, до предявяване на исковата молба - близо тридесет години. Редовно заплащала данък сгради, такса смет за имота, консумативи за управление на етажната собственост, за ремонт на жилището и всички други необходими разноски. Твърди, че описаните в исковата молба документи не са й връчвани, нямат достоверна дата и се запознала със съдържанието им с получаване на исковата молба.
Третото лице помагач на страна на ищеца - Министерство на външните работи, изразява становище за основателност на предявения иск. Оспорва 3 възраженията на ответника. Излага доводи за наличие на мораториум за процесния период върху придобиването по давност на имоти частна държавна или общинска собственост. За периода 1990г. - 1996 г., по силата на чл. 86 от Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г./ е съществувала забрана за придобиване по давност на имот - държавна или общинска собственост.
Имотите, частна държавна или общинска собственост, са могли да се придобиват по давност, считано от 01.06.1996 г. По силата на § 1 на Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г./, „Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти. Направен е извод, че в посочения период от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., никой имот - частна държавна или общинска собственост, не е могъл да бъде придобит по давност. Т.нар. „мораториум“ върху придобиването на имоти - частна държавна или общинска собственост, продължен многократно, е в сила до 08.03.2022 г.,когато е отменен по силата на Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. на Конституционния съд на Република България, което има действие занапред. Твърди, че за ответника не е налице основния признак на владението по чл. 68 от ЗС - намерение вещта да се държи като своя, предвид признаване в отговора на исковата молба, че “не е ясно дали Държавата “ще продължи (..) административната процедура по снабдяване на доверителка ми (К. Ч.) с дължимия й се документ за собственост”.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че процесният имот е отдаден под наем от Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус на Н.И.Н. (съпруг на ответника) с договор за наем от 07.11.1988 г., съгласно Заповед № 20 от 06.01.1988 г. на директора на БОДК. С Решение № 119 от 21.05.1990 г. Бракът между Н. и Ч. е прекратен, като съдът е присъдил на К. Ч. познаването на апартамент № 37 като семейно жилище.
На 28.02.1991г. с писмо № Б-00-90 директорът на БОДК уведомява Общински народен съвет - община ********, направление “Държавни имоти”, че съгласно чл. 111, ал. 1 и 4 от Наредбата за държавните имоти К. Ч. е определена за купувач на процесния недвижим имот.
4
Издаден е Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3688 от 06.03.1990 г., одобрен от Председателя на Изпълнителния комитет на общинския народен съвет, за блок на 13 етажа, един вход, с площ на имота 6012,57 кв.м., с местонахождение: град София, ж.к. “********” 2, бл. № 208А, собственост на БОДК и стопанисван от БОДК, видно от приложения АДС в графа № 21 “Имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация”. В същия акт за държавна собственост има списък на изписаните апартаменти, закупени по реда на Наредбата за държавни имоти, в който липсва апартамент № 37.
След определяне на К. Ч. за купувач на процесния имот, по реда на Наредба за държавните имоти, сумата от 26 050лв. е заплатена, видно от представеното и неоспорено платежно нареждане от 26.01.1993 г.
С Постановление № 266/30.12.1999 г. на Министерски съвет, БОДК се преобразува в Изпълнителна агенция “Дипломатически имоти в страната” (ИАДИС), която впоследствие се закрива с Постановление № 252/05.11.2001 г. на Министерски съвет.
Процесният имот е актуван като държавен, видно от представените по делото Акт за държавна собственост № 03518/11.12.2003 г., одобрен от областния управител на област София и Акт за частна държавна собственост № 08804/11.02.2015 г.
Ответната страна се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с Нотариален акт за собственост, придобит на основание давностно владение с № 87 от 10.06.2022 г., том III, под № 7502, дело № 425, вписан в Службата по вписванията, Акт № 103, вх. № 42213 от 10.06.2022 г., том СV, дело № 32013/2022 г., имотна партида № 354563.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М..Д, И.Ч. и Е.И.Д.-П..
Свидетелят М..Д, служител в дирекция “Консулски отношения” към МВнР, а преди това в дирекция “Управление на собствеността” към МВнР, дава показания, че въпросният имот бил част от ведомствен жилищен фонд. В качеството си на служител в МВнР посетила имота на 18.10.2019 г и констатирала, че на адреса не е намерен никого, домоуправителят на блока отсъствал, а портиерът не е на работното си място. Твърди, че няколко пъти е посещавала жилището, но не откривала никой в него. Посочва, че за имота се е 5 развило производство по закупуването му, но сделката е останала с незавършен фактически състав.
Свидетелят И.К.Ч., баща на ищцата, дава показания, че дъщеря му - К.
Ч. живее в имота от 1988г., а от лятото на 1990 г. след прекратяването на гражданския й брак заживяла сама и продължила да плаща наем и разноски.
Наемът е заплащан до 1993г., когато БОДК определил Ч. за купувач на имота, а Ч. веднага осигурил парите за закупуването му. Отишли в данъчната служба на община ******** и са помолили партидата на жилището да бъде прехвърлена на името на К. Ч.. Още преди превода на парите за покупка на имота през 1990г. живели в апартамент № 37 той, съпругата му, дъщеря му, тъща му и внучката. Това продължило до 2000г., когато К. заедно с дъщеря си заминала за Канада. Ч. заедно със съпругата си останал да живее в имота до 2020 г., през което време плащал данък сгради, режийни и всичко свързано с нейното жилище. Твърди, че през 1996г. и 1997г. се срещал с областния управител на област София, за да заяви, че е заплатил поисканата за прехвърляне правото на собственост сума, но все още не е получил документ за собственост. Извършвал множество ремонтни действия в процесния апартамент. През 1998г., след това и през 2002г., получил писмо от МВнР с искано сведение за имота, на което отговорил, че жилището е тяхно, платили са го, прилагайки всички документи, включително и вноската. Според свидетеля от 1993г. жилището е собственост на дъщеря му К. Ч., но официален документ за собственост е придобит едва през 2022 г., когато Конституционният съд прогласил нищожност на решението за мораториум за придобиване по давност на вещи частна държавна собственост.
Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3101e8a1-896c-430f-8fc7-910a9b680318