Определение № 235 от 25.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600310 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2, вр.чл.341, ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от ос.лице И. И. В., в която се оспорва правилността на определение № 953, постановено от състав на Окръжен съд Варна на 11.09.2025г. по ЧНД № 1266/2025г., с което на осъдения И. И. В. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му по реда на чл.25 и чл.24 НК с определение по ЧНД № 4468/2024 г. по описа на РС Варна наказание „Лишаване от свобода”.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на постановеното определение, тъй като на първо място съдът необосновано бил приел, че не са настъпили положителни промени в поведението на осъденото лице. Осъденото лице посочва, че основните аргументи на първата инстанция били свързани с предходната съдимост, без изобщо да се съобрази със становищата на пенитенциарните служители, които са работили с осъденото лице и свидетелстват за настъпилите положителни промени.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Частната въззивна жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледана по същество се преценява като основателна.

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено следното:

Лишеният от свобода е за пореден път в МЛС. Търпи групирано наказание „Лишаване от свобода“, наложено му с определение № 5902/11.12.2024 г. по ЧНД № 4468/2024 на РС Варна, с което са групирани 1 наказанията по НОХД 184/2023 на РС Несебър, НОХД 645/2023 г. на РС Ямбол, НОХД № 2991/2023 на РС Варна, НОХД 228/2024 на РС Несебър и НОХД 2866/2024 на PC Варна - 2 години и 7 месеца лишаване от свобода.

Начало на изпълнението 17.05.2024г. На 31.05.2024 г. е разпределен в ЗО „Разделна“. Настанен при условията на закрит тип.

По делото е безспорно, че л.св. В. е изтърпял към момента на разглеждане на делото пред Апелативен съд – Варна - 2 години, 3 месеца и 10 дни, от които 1 година, 4 месеца и 8 дни са изтърпени фактически, 6 месеца и 22 дни – от арест, и 4 месеца и 10 дни от положен труд, което е повече от изискуемите от закона 2/3.

Друг безспорен факт е, че И. В. още от самото начало на престоя си в Затвора Варна е включен в процеса по полагане на доброволен труд в района на общежитието. Впоследствие, считано от 21.06.2024 г. до 01.08.2025 г. е работил на доброволен и платен труд на различни позиции в цех за производство на бетонови изделия в ЗО „Разделна“ към ДП „ФЗД“ ТП гр.

Варна. Отзивите от изпълнението на възложените му трудови задачи винаги били много добри, при спазване на трудовата дисциплина и разпорежданията на служителите. Към момента не работи поради закриването на същия цех. За периода на престой в ЗО „Разделна“ е отчетена системна трудова дейност. По данни от общежитието, л. св. В. е мотивиран за продължаване на трудовата си ангажираност, което е заявил писмено след преустановяване дейността на цеха, в който е работил. Участва активно във всички достъпни мероприятия от корекционно естество, което в комбинация с ежедневната му трудова ангажираност дават добри резултати в корекционно-поправителното въздействие.

Оценката на риска на правонарушителя при постъпването му в ЗатвораВарна диагностицира вероятност за рецидив на средно ниво-68т. Като основни зони на дефицит за л.св. са отчетени – криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. Риск от вреди е отчетен на средно ниво по отношение на обществото.

Актуалната оценка на риска от рецидив понижава стойностите си като отчита 60т., понижение с 8 пункта спрямо предходната оценка. Наблюдават се положителни промени в зоните на дефицит - отношение към правонарушението: л. св. В. разпознава факторите, допринесли за извършването на правонарушението и смята наложеното му наказание за справедливо до някъде; начин на живот и обкръжение: Ограничаване на субкултуралните контакти и преодоляване участието в забранени дейности в МЛС. Овладяване на безразсъдно и рисково поведение до някъде. Постигане на положителна промяна в мисленето по отношение на досегашния начин на живот и обкръжение. Умения за мислене: В зона умение за мислене у л. св. В. е започнал процес да разпознава проблемите, които стоят пред него и да осъзнава последствията от тях. Страни от негативно настроени спрямо 2 системата лишени от свобода. Спазва установените правила. Отнася се с уважение към длъжностните лица. Към момента постигнатите резултати може да се считат за задоволителни. Риска от вреди е определен като среден за обществото - риск в обществото и нисък по всички останали пунктове. Не се индикират никакви опасения.

Според становището в пробационния доклад, л.св.В. е имал безукорно поведение през целия престой, в условията на наложени в две МЛС ограничения. Поощряван е многократно - награден е пет пъти, повечето от които с удължено свиждане. Осъзнато е спазвал трудовата дисциплина и наложените му режимни ограничения. Демонстрирал е стабилен самоконтрол, както и устойчиво комформно поведение. Отчетено е осъзнатото желание за положителна промяна в модела на мислене и поведение, както и трайна мотивация за последващо спазване на законовите изисквания.

Признал е вината си, проявил е самокритичност към действията си, довели го до затвора. Приел е размера на присъдите си. Бил е позитивно настроен към процеса на превъзпитание и е участвал активно в изпълнението на целите, приети с плана по изпълнение на присъдата, в резултат, на което актуалната оценка на риска е очертала следна степен на вероятност за риск от рецидив - 60 т. От изготвената с утвърдения инструментариум за психодиагностика, експертна оценка е видно, че е отчетена обща средна оценка симптоматика за криминогенно потребности.

На тази база, логично и становището на Началника на Затвора Варна е положително – приема се, че е налице убедителност на данните за настъпили трайни положителни промени в поведението на осъдения.

Изложеното по-горе дава основание на въззивната инстанция да приеме, че личността на ос.л.И. В. е претърпяла значителни положителни промени и разполага с нужния ресурс за успешно интегриране в обществото и водене на социално приемлив начин на живот.

Всичко изложено по-горе, води до извод за наличие и на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, най-малкото защото в продължение на повече от 1 година и 4 месеца от наложеното му наказание „Лишаване от свобода” се наблюдава стабилна положителна тенденция в неговото поведение. Срокът на неговото пребиваване в затвора е достатъчен да гарантира проследяване на поведението на осъденото лице през годините и изключва възможността за някаква превратна преценка или „имитация” на социално желано поведение от страна на лишения от свобода.

Тук следва да се отбележи, че всички активно легитимирани страни, които имат преки наблюдения върху поведението на лишения от свобода – гл.инспектор Милко Драганов – началник на сектор ЗО Разделна, гл.инсп.

Георги Негойчев – НС СДВР при Затвора Варна, инсп.Неделчо Добрев СДВР, както и Началникът на затвора застъпват тезата, че по отношение на В. предсрочно са постигнати целите на наказанието. Затова в останалите не изтърпени от ос.лице В. 3 месеца и 20 дни не може обосновано да се очаква 3 настъпване на допълнителни значими за личността и обществото ефекти.

Напротив - би засилило единствено негативни настроения и изживявания у осъденото лице. Първоинстанционният съд обаче, вместо да изследва детайлно доказателствата по чл.439а от НПК, във връзка с настоящето частно производство, се е ограничил единствено да констатира многократната рецидивна съдимост на жалбоподателя. Контролираната инстанция не е изследвала предпоставките по чл.70 НК, нито е коментирала наличните по делото доказателства, за да прецени обективно дали са изпълнени целите на наказанието. Вместо това ВОС декларативно е заявил тяхната липса. Този подход не може да бъде споделен от въззивната инстанция..

В чл.18 от Препоръка Rec (2003) 22 на Комитета на министрите на държавите-членки относно условното освобождаване (освобождаването под гаранция) на Съвета на Европа изрично е посочено, че критериите, които лишените от свобода лица трябва да изпълнят, за да бъдат освободени условно, трябва да бъдат ясни и категорични. Те също трябва да бъдат реалистични, в смисъл, че трябва да се вземат под внимание личността на задържаните и социалните и икономически обстоятелства, както и наличието на програми за възстановяване. В конкретния случай въззивната инстанция намира, че л.св.И. В. е постигнал значителна корекция в онези зони на дефицити, които подлежат на промяна и в този смисъл са реалистични.

Обстоятелството, че е извършил множество престъпления, не може да бъде заличено, нито променено, тъй като то е факт от миналото на л.св.

Същевременно обаче И. В. в настоящия момент вече е осъзнал противоправния характер на постъпките си, изразява съжаление и е изградил мотивация да води социално приемлив начин на живот. В. разполага и с нужните за това личностни ресурси – интелектуален, поведенчески и социален – образование, професия, семейство, изградени трудови навици и мотивация за полагане на усилия за постигане на набелязани предварително цели, подкрепа от близкото семейно обкръжение. Затова въззивната инстанция намира, че възможните положителни промени за личността на осъденото лице И. В. са настъпили и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала.

Поради изложеното по-горе въззивната инстанция изцяло споделя извода на първата инстанция, че са изпълнени законовите критерии за допускането на условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

Видно от писмо на Началника на ОЗ Варна остатъка от наложеното на л.св. И.

И. В. „Лишаване от свобода” към 25.09.2025 г. възлиза на 3 месеца и 20 дни.

В рамките на изпитателния срок, въззивната инстанция намира, че корекционното наблюдение следва да бъде продължено по отношение на осъдения В., чрез налагане на пробационна мярка по см. на чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител в рамките на 4 съответния изпитателния срок.

Тази мярка за пробационен надзор би гарантирала институционалната подкрепа в постпенитенциарния период на осъденото лице. Сам В. декларира готовност да спазва и изпълнява наложени му ограничения.

Водима от горните съображения настоящата инстанция намира определението на решаващия съд за незаконосъобразно и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. Мотивиран от изложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 953/11.09.2025, постановено от състав на Окръжен съд Варна на 10.09.2025г. по ЧНД № 1266/2025г, по описа на същия съд и вместо това:

ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО л.св. И. И. В. ЕГН

********** от изтърпяване на останалата част в размер на ТРИ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ ДНИ от определеното му с определение № 5902/11.12.2024 г. по ЧНД № 4468/2024 на РС Варна, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и СЕДЕМ МЕСЕЦА, като установява изпитателен срок в размер на ТРИ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ ДНИ.

На основание чл.70, ал.6 от НК, ПОСТАНОВЯВА в рамките на изпитателния срок пробационна мярка по см. на чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова