Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 718 от 13.07.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 5167/2018
Вид
Решение № 718
Подписан
13.07.2020
В сила
01.08.2020
Състав
ХРИСТО ЛЕНКОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 13.07.2020 г.

Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД - Пазарджик, граждански състав

На дванадесети юни, две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Г.

Гражданско дело №5167 по описа за 2018 година.

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция,рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам.управител , чрез юрисконсулт Ц.С., срещу Т.Г.Ч., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 150.93 лева.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че с Договор за потребителски заем с номер CREX-14520019 от 12.02.2017г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е отпуснало паричен кредит в размер на 214.92 /ДВЕСТА И ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЛЕВА и 92 СТОТИНКИ / лв.

Твърди се, че сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Т.Г.Ч. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заемана 9 месечни вноски - всяка по 27.94 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 44,02% и годишния лихвен процент - 37,03%, посочени в параметрите по договора.

Твърди се, че длъжникът Т.Г.Ч. е преустановил плащането на вноските по кредит номер CREX-14520019 на 20.07.2017г., като към тази дата са били погасени 4 месечни вноски. На основание чл.3 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни /а вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 139.64 лв., представляващ оставащите 5.00 броя погасителни вноски към 20.08.2017, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.

Счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 20.11.2017г., Т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.

Твърди се, че Т.Г.Ч. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 11.29 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.08.2017 г. до 11.06.2018 г.

Твърди се, че към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница - 137.17 лв., възнаградителна лихва - 2.47 лв., законна лихва за забава - 11.29 лв. или общо:

150.93 лв.

Сочи се, че БНП Париба Пърсънъл

Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пазарджик. По гражданско дело No 2541/2018 г.,9 с-в е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание чл.415, ал.2 от ГПК,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Моли се съдът да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от Т.Г.Ч. в размер на: 137.17 лв., представляваща главница по кредита, 2.47 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, 11.29 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.08.2017 до 11.06.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моля съдът да осъди Т.Г.Ч. да заплати съдебните разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лв. за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 / петдесет / лв., както и държавната такса за завеждане на иск в размерна 125.00лв. и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 / сто / лв. по настоящото производство.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за потребителски кредит с номер CREX-14520019 от 12.02.2017 г., на посочената дата бил сключен същият между „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД -в качеството на Кредитор, и ответникът Ч., в качеството му на Кредитополучател. По силата на сключения между страните договор, „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД е отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 214.92 лв. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е изпълнил задължението си по него.

Усвояването на посочената сума ответникът Ч. е удостоверил с полагането на подписа си в договора. Въз основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 9 месечни вноски - всяка по 27,94 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 44.02% и годишния лихвен процент - 37.03%, посочени в параметрите по договора.

От приетите по делото доказателства,вкл. приложения по делото погасителен план, се установява, че ответникът Ч. е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.07.2017 г., като към тази дата са били погасени 4 /четири/ месечни вноски.

Съгласно чл. 3 от сключения договор, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 139.64 лв., представляващ оставащите 5.00 броя погасителни вноски към 20.08.2017г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.

Тъй като ответникът Ч. не изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, /видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №2541/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №2541/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1342 от 29.06.2018г.

Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на ищцовото дружество е била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.

По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение., издадена по ч.гр.д. №2541/2018г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства.

В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок, и основателен, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между страните. Предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК срещу ответника

Ч., беше доказан по безспорен начин в хода на производството по делото по основание. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договора за потребителски заем и погасителния план към него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело №2541/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 214.92 лв. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, а усвояването на посочената сума ответникът Ч. е удостоверил с полагането на подписа си. От приетите по делото доказателства,вкл. приложения по делото погасителен план, се установява, че Ч. е преустановил плащането на вноските по договора за кредит.

Кредитополучателят е следвало да погаси всички свой задължения към ищцовото дружество до 20.11.2017г., т.е към датата на депозиране на заявлението по реда на чл.410 ГПК в съда /27.06.2018г./ е изтекла и последната падежна дата, като вземанията на ищеца са станали изискуеми.

Не са налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът е заплатил изцяло на ищцовото дружество всички дължими суми по договора за потребителски кредит.

От приетите по делото доказателства се установи, че сумата, предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, а усвояването на посочената сума ответникът Ч. е удостоверил с полагането на подписа си. От приетите по делото доказателства,се установява, че на ответника Ч. е бил отпуснат паричен заем в размер на 214.92лв. Общият размер на дълга е 251.46лв., като първото плащане е следвало да се извърши на 20.03.2017г., а последното такова на 20.11.2017г.

Ответникът Ч. е извършил плащания в общ размер на 111.76лв.. Остатъкът от дълга е в общ размер на 150.93лв., от които 137.17лв. главница, 2.47лв. – възнаградителна лихва и 11.29лв. – законна лихва за забава. Макар по делото да не е била извършена съдебно-икономическа експертиза, от приетите по делото доказателства се установява размерът на дължимите, но непогасени задължения от страна на ответника.

В конкретният случай не са налице неравноправни клаузи, които да доведат до недействителност на сключеният договор за кредит . Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора.