Решение № 70 от 05.07.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр.Велинград, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Административно наказателно дело № 20245210200146 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д ЗАНН

Образувано е по жалба от А. А. А., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Велинград, ***, бл.Б, ет.1, ап.10, чрез адв. С. М., против наказателно постановление №24-0367-000244/02.04.2024 г. на В.

Н. група в ОДМВР – Пазарджик, РУ Велинград, с молба същото да бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Излага се в жалбата, че обстоятелството въз основа на което е издадено процесния АУАН е било известно още на 29.04.2023 г., когато полицейският служител А. Дренков е съставил докладна записка с рег. № ЗМ 367/201/29.04.2023 г., като твърди, че няма извършено административно деяние на процесната дата, в което той да е взел участие. Отделно се навежда и довод за незаконосъобразност на атакуваното НП свързан с изтичането на сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта за нарушение респ. за постановяването на НП.

Представител на ответника, В. Н. група в ОДМВР –

Пазарджик, РУ Велинград не се явява. В писмено становище се моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатство възнаграждение. Моли да им се присъдят разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 29.04.2023 г. около 13.00 часа в гр.Велинград, ул. Георги Кирков, в близост до магазин Лидл в посока към кръгово кръстовище в близост до бензиностанция ЛУКОЙЛ, А. А. А., ЕГН **********, от гр.Велинград, ул.

„Здравец“ № 13 управлява лек автомобил БМВ 330ХД с рег. № *******, собственост на „АУТО ЗОРО“ ЕООД, с Булстат: 205385790, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно преднамерено и умишлено извежда горепосоченото МПС извън контрол, чрез презавиване и рязко подаване на газ, довеждащи автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на пътното платно, осъществено под въздействието на тежестта му и инерционния момент, като по този начин създава реална опасност за останалите участници в движението.

На 14.03.2024 г.. година е съставен акт за установяване на административно нарушение на А. А. А., ЕГН **********, от гр.Велинград, ***, във връзка със Сигнал с вх. № 367000-9317/27.10.2023 г. по описа на РУ Велинград, за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.

На 02.04.2024 г.. година е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е описано нарушението – по начин идентичен с описанието в акта, като е посочено, че жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.104б, т.2 ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1,пр.3 от ЗДвП му е наложена имуществена санкция размер на 3000 лв.

В съдебно заседание актосъставителя Н. В. Д. твърди, че е бил извикан от началник група към РУ Велинград за да състави акт на лицето А. А. на база преписка, както и че лицето А. А. не е казал нищо при съставяне акта. Твърди, че е съставил акта на база снето обяснение и преписката, като преди това е изчел всичко и е съставил акта според разпоредбата, която е съобразена от ЗДвП. Твърди също, че А. А. е подписал акта и не е имал възражения.

Свидетелите Б. А. К. и А. Б. К. в съдебно заседание установяват, че действително на 29.04.2023 г. около 13.30 часа е настъпило ПТП, като са били ударени от л.а. БМВ 330Х, рег. № ******* с водач А. А. А.. На място е пристигнал полицейски екип и са им обяснили за механизма на ПТП-то.

Установяват, че двамата са били пострадали, като свидетеля А. Б. К. е бил закаран с линейка в Бърза помощ. Свидетелите в показанията си посочват, че оправлявания от жалбоподателя автомобил се движел с висока скорост и поднасял в ляво и в дясно, като по- скоро дрифтел и сменял платната за движение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от 2 материално и териториално компетентни органи, съобразно чл. 189, ал. 1 и ал.

12 ЗДвП. При съставянето им е спазена предвидената от закона писмена форма и съдържание, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Контролните органи са организирали дейността си съобразно сроковете по чл. 34 ЗАНН и наведените от жалбоподателя доводи в тази насока следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и неподкрепени от събрания доказателствен материал. Съгласно тази разпоредба не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършването на нарушението.

Съгласно Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, начало на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 изр. 2, пр. 1 от ЗАНН поставя откриването на нарушителя. В настоящия случай с подаването на сигнал, от Б. А. К. до РУ – Велинград, заведен с вх. № 367000-9317 на 27.10.2023 г., е дадено началото на проверка, на база която да се установи имали нарушение и от кого е извършено то. На база извършената проверка са изготвени докладни записки с дата 24.11.2023 г.; 05.03.2024 г. и 12.03.2024 г., в които се посочва, че след извършена проверка не се установило по несъмнен начин факта на извършване на нарушение по чл. 104б от ЗДвП и се предлага административно наказателното производство по отношение А. А. А. да не се реализира.

Ето защо съдът намира, че с оглед липсата на установяване на нарушител, не са налице нарушение на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН при издаването на обжалванато НП, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока следва да бъде отхвърлено.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият орган правилно е санкционирал жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Деецът е извършил неправомерна маневра като е използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Съставът на нарушението изисква водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение – за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерността на деянието. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. В закона не се съдържа легална дефиниция относно "ползването на пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. За този вид 3 нарушения в практиката се е наложило понятието "дрифт". Общоприето е разбирането, че под понятието "дрифт" следва да се има предвид специфичната техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда даденото превозно средство извън контрол чрез "презавиване", което води до загуба сцеплението на задните гуми. По време на това движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В случая, както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението, а именно: преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, довеждайки го до загуба на сцепление на гумите с пътя, с което водачът е създал опасност за другите участници в движението и пътната инфраструктура. Съзнателното опасно шофиране посредством привеждането на автомобила в движение и последващото му маневриране в различни посоки, не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - превоз на хора и товари. Поведението на жалбоподателя е било осъществено посредством неколкократни технически манипулации върху управляваното МПС, което е поставило в риск живота и здравето на околните.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като по никакъв начин водачът на управлявания автомобил не е следвало да предприема въпросната маневра, а с оглед нейния характер на извършване и липсата на безспорни данни за влошени метеорологични условия на пътя, не може да се приеме че деянието е случайно по смисъла на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 15 от НК.

По делото се събраха достатачно доказателства за наличието на умисъл при извършването на нарушението. С оглед неговото естество, такива доказателства за умишленото му извършване се извличат от самия начин на неговото осъществяване, а именно многократни и последователни маневри, каквито са описани от свидетелите Б. К. и А. К., при които е изключена възможността поднасянето да се дължи на други фактори – несъобразена скорост и поведение на водача с пътната обстановка, техническа неизправност, неопитност на водача и т. н., и се формира извода, че то се дължи именно на предприемането, и то в необходимата последователност, на целенасочени действия с кормилната и спирачната уредби на автомобила, нужни за извеждането му от контрол, загубата на сцепление на задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо възстановяване на контрола. Както беше посочено, показанията на свидетелите сочат именно на умишленото извършване на нарушението от водача А. А. А..

От събраните по делото доказателства се установяват всички съставомерни действия от страна на водача, които да обосноват категоричен извод, че той е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Нарушението е осъществено от субективна страна виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че използва пътя, отворен за обществено ползване, не по предназначението му.

4

С оглед на горното съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление № 24-0367000244/02.04.2024 г. на В. Н. група в ОДМВР – Пазарджик, РУ Велинград, с което на жалбоподателя “ А. А. А., ЕГН **********, от гр.Велинград, *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Пазарджик, сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в този размер с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А наказателно постановление

№

24-0367000244/02.04.2024 г. на В. Н. група в ОДМВР – Пазарджик, РУ Велинград, с което на А. А. А., ЕГН **********, от гр.Велинград, ул.

„Здравец“ № 13 на основание чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 /хиляда / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, от гр.Велинград, ул. „Здравец“ № 1 3 , ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Пазарджик, сумата в размер на 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалиня кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5