Решение № 420 от 27.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002102862 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Б. П. С., чрез адвокат Н. И., срещу решение № 263359 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 1325/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение № 78989 от 29.04.2020 г. по гр. д. № 28350/2016 г. на Софийски районен съд, като вместо това въззивният съд е признал за установено по предявените от Л.

Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г., конституирани с определение от 13.11.2020 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 227 ГПК, в качеството на наследници по закон на починалия първоначален ищец И. И. П., срещу Б. П. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Л. Х.

П., Х. И. П. и И. И. П.-Г. са собственици по приращение на общо 1/3 ид.ч. от недвижим имот, а именно: апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, [населено място], Столична община, област София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, aп. 4, разположен в жилищна сграда с магазин, надземен и подземни гаражи, изградена в „груб строеж“ в урегулиран поземлен имот, целият с площ от * кв.м, който имот съгласно действащия подробен устройствен план представлява урегулиран поземлен имот *-* от кв. 24 по плана на [населено място], със застроена площ на апартамента от 51.61 кв.м, състоящ се от: входно антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна, балкон, при граници:

1 стълбище, улица, двор, апартамент № 5, заедно с мазе № 4 в сутерена на сградата на кота 3.00 м, с площ от 9.31 кв.м, при граници: мазе № 5, двор, калкан, мазе № 3, коридор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ *-* от кв. 24 по плана за [населено място], и е осъдил, на основание чл. 108 ЗС, Б. П. С. да предаде на Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г. владението върху гореописания недвижим имот.

Въззивният съд е приел, че спорен в производството пред него е въпросът за действието на вписаната искова молба по предходно предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, при липса на ангажирани по делото доказателства постановеното по този иск съдебно решение, с което са отречени правата на праводателите на ответницата, да е било отбелязано съобразно предвиденото в чл. 115, ал. 2 ЗС. Посочил е, че не споделя изводите на първоинстанционния съд за непротивопоставимост на решение № 97/13.01.2009 г. по гр. д.

№ 1522/2005 г. на СГС на Б. С. поради неотбелязване на влязлото в сила решение, с което частично е бил уважен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с предмет разваляне на договора за покупко-продажба, с който ищецът (и другите сънаследници Б. И. П. и В. И. П.) е прехвърлил собствеността върху УПИ *-* от кв. 24 по плана на [населено място] (понастоящем поземлен имот с идентификатор ***, на праводателите на ответницата.

Изложил е, че съгласно правилото на чл. 114, ал. 1, б. „а“ ЗС, когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба, вписването има значение, само за да даде гласност на съдебния спор относно имота. Второто изречение на тази разпоредба има предвид чисто оповестителното действие на вписването, което се изчерпва с това, че на третите лица се дава само възможност да узнаят за спора относно имота и да го съобразят в отношенията си със страните по него. При него не възниква противопоставимост на вписания акт спрямо трети лица. Първото изречение на разпоредбата урежда оповестително-защитното действие на исковата молба, което изрично е предвидено и в чл. 114, ал. 1, б. „б“ и б. „в“ ЗС. При него възниква противопоставимост на твърдяното с исковата молба право на ищеца по отношение на трети лица, придобили права върху имота след извършеното вписване. Тази противопоставимост се отнася до онези трети лица, които са придобили права върху имота, конкуриращи правата на ищеца по вписаната искова молба, но не и до третите лица, които придобиват права върху имота от самия ищец.

Разпоредбата на чл. 114, б. „а“ ЗС, във вр. с чл. 115 ЗС предвижда отбелязване на препис от влезлите в сила решения, постановени по исковите молби, за които е предвидено вписване, като правната последица от липсата на отбелязан препис в шестмесечния преклузивен срок по чл. 115, ал. 2 ЗС е загубване на действието на вписаната искова молба. В процесната хипотеза действително не се установява отбелязване на решението на Софийски градски съд по гр. д. № 1522/2005 г. в шестмесечния срок от влизането му в сила, поради което несъмнено не е спазено предвиденото в чл. 115 ЗС правило. Липсата на отбелязване на решението обаче не може да измести обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като в случая Б. П. С. няма качеството на трето лице по смисъла на 2 закона, а има качеството на частен правоприемник на спорното право в хода на висящ процес съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК (исковата молба по предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана 2005 г., договорът за покупко-продажба, въз основа на който ответницата се легитимира като собственик на спорния апартамент № 4, е сключен на 10.06.2011 г., а решението на СГС е влязло в сила на 12.09.2014 г.), и като такава тя е участвала в производството по разваляне на договора посредством нейния процесуален субституент (прехвърлителите по договора за покупко-продажба - нейни праводатели), доколкото не е изразила воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна, каквато възможност й се предоставя от закона съгласно чл. 226, ал. 2, изр. първо ГПК. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС в този смисъл, съгласно която въпреки неотбелязването на решението ответникът не може да противопостави придобитите от него вещни права, тъй като той е обвързан от правните последици на влязлото в сила съдебно решение съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, с което са отречени тези права на неговите праводатели. Визирал е решение № 631/23.11.2009 г. по гр. д. № 247/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е прието, че вписването на искова молба има оповестително-защитно действие само по отношение на придобитите вещни права от трети лица от същия праводател, но приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, няма това качество, а се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес, той е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, постановено срещу неговия праводател. Въз основа данните по делото и разпоредбата на чл. 226 ГПК въззивният съд е направил извод, че в случая ответницата по иска, като приобретател в хода на процеса при вписана искова молба, е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, т.е. след като правата на нейните праводатели - на собственост върху УПИ *-*, кв.

24 по плана на [населено място] и правото да построят в него жилищна сграда, са отречени с решението на СГС, те не могат да й прехвърлят правото на собственост върху построения апартамент № 4. Предвид изхода на спора по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, построеното върху УПИ *-*, кв. 24 по плана на [населено място] се явява реализирано без правно основание, поради което и на основание чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, в този случай - собствениците на земята Б. И. П., В. И. П. и И. И. П., и наследниците на починалите от тях, сред които Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П.-Г., конституирани на мястото на починалия първоначален ищец И. И. П., са съсобственици и на постройките в УПИ *-*, кв. 24 по плана на [населено място], в това число и на процесния апартамент № 4, при равни квоти от по 1/3 за всеки от тримата наследници Б. И. П., В. И. П. и И. И. П. (т.е. наследниците на ищеца притежават общо 1/3 ид.ч. от спорния имот). По отношение възможността съсобственикът на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част и по силата на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на СРС. Визирал е, че в случая обстоятелството, че ответницата не е съсобственик на спорния недвижим имот, притежанието на 1/3 ид.ч. от собствеността върху него от ищците, както и липсата на правно основание, на което 3 ответницата да държи имота, в съвкупността си обосновават правото на ищците да поискат предаване на владението върху целия апартамент № 4, а не само предаване на владението до размера на притежаваните от тях права.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че ако решението, постановено по вписана искова молба, не бъде отбелязано в шестмесечен срок, вписването на исковата молба губи действието си. Оспорва изводите на Софийски градски съд, че съсобственик, притежаващ идеална част от имот, може да води успешен иск за ревандикация на целия имот.

Насрещните страни считат касационната жалба за неоснователна.

С определение № 1451 от 27.03.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - за проверка дали решението не е очевидно неправилно, предвид направените от въззивния съд изводи, че придобилият вещни права, в качеството на частен правоприемник, в хода на висящ процес по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение на основание чл. 226 ГПК, независимо дали решението е отбелязано съгласно изискването на чл. 115, ал. 2 ЗС.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД (като по втория иск липсва произнасяне в диспозитива на решението на СРС). Ищецът И. И. П. твърди, че на основание чл. 92 ЗС е съсобственик на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ описания по-горе апартамент № 4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Сочи, че въз основа на два договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нот. акт № 106, том IV, нот. д. № 692 от 09.03.1931 г. и в нот. акт № 1291, том XI, нот. д. № 2030 от 20.06.1931 г., наследодателите му - Х. М. В.

(дядо) и И. П. А. (баща), са придобили собствеността върху празно дворно място, цялото с площ от 966 кв.м, представляващо парцел *-* от кв. 17 по регулационния план на [населено място]. С последващ договор за доброволна делба от 26.09.1959 г. наследниците на дядото на ищеца - Х. М. В., разпределили помежду си притежаваните от общия им наследодател имоти, като съгласно т. 5 от договора в изключителен дял на майката на ищеца - Й. Х. П., било поставено дворно място, парцел * в кв. 23 по плана на [населено място], с площ от 960 кв.м. Така посоченият имот бил отчужден за нуждите на Българската патриаршия „Св.

Синод“ и впоследствие, със заповед № РД-43-86/08.03.1995 г. - възстановен на наследниците на И. П. А. и Й. Х. П., а именно: Б. И. П., В. И. П. и ищеца И. И. П.. С договор за покупкопродажба от 31.07.1998 г., обективиран в нот. акт № 179, том ХLІ, нот. д. № 10213/1998 г. на нотариус И. Н., наследниците Б. И. П., В. И. П. и И. И. П. прехвърлили на Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. собствеността върху дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо парцел * за имот с пл. № *от кв. 24 по плана за [населено място], и дворно място, находящо 4 се в [населено място], съставляващо парцел * от имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], срещу насрещно задължение на купувачите да изградят за всеки от продавачите по един апартамент в готов вид, с площ от 109 кв.м, съгласно одобрен архитектурен проект. Поради неизпълнение на поетото от купувачите задължение, продавачите инициирали гр. д. № 1522/2005 г. по описа на Софийски градски съд, което приключило с постановяване на решение № 97 от 13.01.2009 г., с което, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, бил развален договорът за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 179, том ХLІ, н. д. № 10213/1998 г. на нотариус И. Н., в частта относно прехвърлянето на дворното място, находящо се в [населено място], цялото с площ от * кв.м, съставляващо парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], и на основание чл. 108 ЗС купувачите Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. били осъдени да предадат собствеността и владението на гореописания имот на Б. И. П., В. И. П. и И. И. П., респ. на законните наследници на тези от тях, които са починали. Ищецът твърди, че в хода на производството по гр. д. № 1522/2005 г. по описа на СГС Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и Т. Н. И. са извършвали строителни дейности в гореописаното дворно място, съставляващо парцел * за имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], и с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.06.2011 г., обективиран в нот. акт № 136, том II, рег. № 6232, нот. д. № 279/2011 г., последните са прехвърлили на ответницата Б. П. С. собствеността върху апартамент № 4, находящ се в изградена в съсобственото на ищеца дворно място сграда. Счита, че доколкото с влязлото в сила решение по гр. д. № 1522/2005 г. по описа на СГС е бил развален договорът за покупко-продажба, въз основа на който праводателите на ответницата са се легитимирали като собственици на имот с пл. № * от кв. 24 по плана на [населено място], построеното върху този имот, вкл. апартамент № 4, представлява собственост на съсобствениците на дворното място по силата на приращението, вкл. на ищеца. Предвид така изложеното, И. П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че е собственик на 1/3 ид.ч. от апартамент № 4 (подробно индивидуализиран погоре), и да осъди ответницата да му предаде владението върху целия недвижим имот.