Определение № 1126 от 07.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 07.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20241000601259 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243,ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) срещу определение на Софийски градски съд (СГС), НО, 14 с-в от 19.07.2024г., с което е отменено постановление на СГП от 16.04.2024г. за прекратяване на наказателното производство по д.д. № 478/2019г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 21 613/2019г. по описа на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК и делото е върнато за СГП за продължаване на разследването с конкретни указания.

В протеста се оспорва законосъобразността на определението на СГС, като се счита, че проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, събрани са във възможния обем доказателства, от които се установява липсата на извършено престъпление от общ характер. Прокурорът намира за неправилен извода на СГС за неизчерпване на доказателствените възможности по д.п., като в тази насока твърди, че първоинстанционният съд не е посочил какви доказателства следва да бъдат събрани.

Прави се искане за отмяна на протестирания акт и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Атакуваното определение е законосъобразно и правилно, а депозираният протест – неоснователен.

Пред СГС е било обжалвано от пострадалия Й. В. О. постановление на СГП, с което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, 1 образувано по жалба на последния по повод настъпилата смърт на А. П. Й.. След извършени разпити на медицинските лица, свързани с лечението и предприетите интервенции спрямо А. Й., на пострадалия О. и назначени две съдебно - почеркови, СМЕ на труп № 785/2019г. и комплексна СМЕ по писмени данни ( изготвена от 8 експерти) и множество събрани писмени доказателства от медицинско естество, с атакуваното пред СГС постановление прокурорът е прел, че от събраните по делото доказателства се установява, че липсва престъпление ( смъртта на А. Й. не се дължи на действията на медицински специалисти, провели лечението , т.е.липсва причинна връзка между поведението на който и да било лекар и настъпилия летален изход). С протестираното определение СГС, НО, 14 с-в е приел, че постановлението на СГП е немотивирано, тъй като прокурорът не е обсъдил събраните гласни доказателствени средства; не е извършил анализ на заключението на вещите лица по изготвената СМЕ по писмени данни, а го е преписал; изведената от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е непълна, тъй като не е проследено здравословното състояние на пациента А. Й. от поставянето на диагнозата й до смъртта й; изготвената СМЕ по писмени данни е непълна, неясна, недостатъчно изчерпателна, с пропуски и липса на отговор на поставени конкретни въпроси.

След това съставът на СГС е посочил неизяснените според него обстоятелства, довели до непълнота на разследването, съответно до липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, позволяващи направа на еднозначен извод за наличието на прекратителното основание на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Позовал се е и на заключенията на графическите експертизи, установяващи липсата на надлежно информиране на пациента преди предприетите спрямо него интервенции.

Изводът на СГС, че прекратяването на наказателното производство от прокурора се явява преждевременно, тъй като проведеното до момента разследване не е обективно, всестранно и пълно се споделя от настоящия съдебен състав. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че постановлението на СГП от 16.04.2024г. не страда от формални пороци, свързани с липса на мотиви – прокурорът при неконстатиране на противоречия в гласните доказателствени средства не е длъжен да посочва кои кредитира, а (както в случая) е достатъчно да възпроизведе съдържанието им; при съгласие /кредитиране с/на експертните заключения е допустимо тяхното цитиране, като отново става ясно отношението на държавното обвинение относно възприемането им като годен и надежден доказателствен източник.

По отношение на обективността, всестранността и пълнотата на разследването е необходимо да се посочи, че естеството на конкретното престъпление ( т.нар. смърт вследствие на „лекарска грешка“) и следващият от него доказателствен предмет, изискващ необходимостта от ползването на специални знания именно в областта на 2 медицината, предопределят основополагащата роля на заключенията на СМЕ, изследващи заболяването на починалата, предприетото от конкретни медицински специалисти поведение спрямо пациента, тяхното съответствие със законовата уредба и правилата за добрата медицинска практика и в крайна сметка – причините за настъпването на леталния изход, респ. наличието на причинна връзка (каузалност) между поведението на специалистите и настъпилата смърт на пациента. Този доказателствен предмет произтича от бланкетния характер на нормата на чл. 123, ал.1 от НК, като попълването на съдържанието й предпоставя конкретно нарушени разпоредби извън НК, които да бъдат в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. За да има нарушение обаче, трябва да е налично някакво задължение (било то за действие или бездействие), което да не е спазено.

Отнесени към настоящия случай горните съждения водят до извода, че в рамките на проведеното д.п., въпреки множеството извършени процесуално – следствени действия по него, са налични съмнения/неясноти относно следните включени в предмета на делото и съществени за правилния му изход факти ( правилно отбелязани от състава на СГС):

-какво е било здравословното състояние на А. Й. от поставянето на диагнозата „остра В-лимфобластна левкимия“ до смъртта й, т.е. от 28.06.2018г. до 23.11.2019г.;

-какви са били поставяните диагнози на А. Й. и какви медикаменти са й били предписвани, респ. какви процедури са й извършвани и били са те съответни на конкретния й здравословен статус в посочения период;

- какви са били причините за влошаване на здравословното й състояние в посочения период;

- в какво здравословно състояние се е намирала А. Й. към момента на извършване на трансплантацията (04.07.2019г.) и било ли е медицински оправдано извършването на трансплантацията към този момент;

-налице ли е била клинична спешност за извършването на трансплантацията предвид настъпилата пълна ремисия на заболяването й и наличие само на частично HLA – съвместим донор или е било по-оправдано от медицинска гледна точка продължаване на медикаментозното лечение ( с лекарствения препарат „Блинатумомаб“ или други);

-предвид обстоятелството, че майката на А. Й. е била частично HLA – съвместим донор, кой е бил по-оправдан от медицинска гледна точка вариант трансплантация на хемопоетични стволови клетки от периферна кръв или трансплантация на костен мозък и по какви причини е избран първия вариант;

-извършени ли са необходимите медицински изследвания преди трансплантацията, гарантиращи максимална сигурност за здравето на донора и 3 реципиента по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗТОТК;

-след извършване на трансплантацията настъпило ли е отхвърляне на присадката при А. Й., ако да – дължи ли се на частично HLA – съвместимия донор или на други причини и повлияло ли е на последващото влошаване на здравословното й състояние;

- причината за смъртта на А. Й. – остра дихателна недостатъчност / остър респираторен дистрес синдром, развил се в резултат от интерстициална вирусна пневмония с причинител Риновирус/ Ентеровирус – следствие ли е от извършената трансплантация или от предписаните медикаменти след извършването й.

Отговор на тези съществени обстоятелства липсва в заключението на комплексната СМЕ, която, въпреки големия брой експерти от различни области на медицината, участвали в изготвянето й, не се отличава с особена обоснованост, а оттам и убедителност – в нея декларативно се правят изводи без да бъдат посочени аргументите, довели до тях. Също така липсва детайлизация на здравословния статус на пациента А. Й. и хронологична подреденост на проведеното спрямо нея лечение в различните му форми, както и неговата уместност ( по смисъла на чл. 81, ал.2 от ЗЗ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ), което налага назначаването на допълнителна СМЕ с участието на експерти от областта на фармакологията, клиничната хематология и клиничната имунология.

На следващо място държавното обвинение следва да съпостави отговорите на така поставените въпроси с установеното от заключението на съдебно почеркова експертиза № 57/21-23 неналичие на информираност на пациента А. Й., преди да формира извод за липса на престъпление, тъй като както правилно е отбелязал състава на СГС ЗЗ (чл.89, ал.1 ), ЗТОТК (чл.32, т.1) и Н №8/23.03.2009г. императивно предвиждат информираността на пациента като задължително условие за извършваната високорискова медицинска дейност.

В този смисъл настоящият съдебен състав изцяло споделя дадените от състава на СГС указания за събиране на допълнителни доказателства по д.п., като преценката за липса на обективно, всестранно и пълно разследване води до незаконосъобразност (преждевременност) на постановения от прокурора прекратителен акт, респ. за потвърждаване на определението на СГС, с което е отменен.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.7 от НПК , Софийски апелативен съд, НО, ІІ с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14 с-в от 19.07.2024г., с което е отменено постановление на СГП от 4

16.04.2024г. за прекратяване на наказателното производство по д.д. № 478/2019г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 21 613/2019г. по описа на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК и делото е върнато за СГП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5