Решение № 509 от 17.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000342 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№306813 от 29.12.2020г., по описа на Софийски градски съд, подадена от „СОЛАР – ПЛАНА“ ЕООД, ЕИК

200658541, срещу решение № 261602 от 03.12.2020г., постановено по гр.д. № 17264/2018г. по описа на Софийски градски съд, I – во гражданско отделение,

3 – ти състав, с което е отхвърлен предявения от „СОЛАР – ПЛАНА“ ЕООД, ЕИК 200658541, иск против Република България, представлявана от Министъра на финансите, гр.София, ул. Г.С.Раковски № 102, за заплащане на сумата 160 208,87лв. на основание чл.4, § 3 от ДЕС, вр. чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, представляваща вреди от недължима събрана такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия през периода

01.01.2014г. - 30.06.2014г., ведно със законните последици - лихва и разноски, и

„СОЛАР – ПЛАНА“ ЕООД е осъдено да заплати на Република България, представлявана от Министъра на финансите, разноски по делото - ю.к. възнаграждение в размер 5 336, 27 лв.

С определение № 263014 от 12.02.2021г., постановено по гр.д.№ 17264/2018г. по описа на Софийски градски съд, I – во гражданско отделение, 3 – ти състав, е изменено решение № 261602 от 03.12.2020г., постановено по гр.д.№ 17264/2018г. по описа на Софийски градски съд, I – во гражданско отделение, 3 – ти състав, на основание чл.248 ГПК в частта за разноските, като вторият абзац от диспозитива на решението да се чете по 1 следния начин: „Осъжда „СОЛАР – ПЛАНА“ ЕООД да заплати на Република България, представлявана от Министъра на финансите, разноски по делото - ю.к. възнаграждение в размер 450 лв.“.

Въззивникът твърди неправилност и необоснованост на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, като иска същото да отменено и вместо него бъде постановено решение, с което да уважава предявените пред първоинстанционния съд искове, като основателни и доказани, и Държавата бъде осъдена да заплати претендираните пред първоинстанционния съд суми. Претендира направените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Република България, представлявана от министъра на финансите, е подала отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира разноски на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

„СОЛАР – ПЛАНА“ ЕООД, ЕИК 200658541, е предявило срещу РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, иск с правно основание чл.49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 160 208,87лв. – причинени имуществени вреди от удържана такса в размер на 20 % за производството на електрическа енергия през периода 01.01.2014г. – 30.06.2014г., в едно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда до пълното заплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че е производител на електроенергия от възобновяеми източници /солар/ като експлоатира фотоволтаична електрическа централа „Солар – Плана“, намираща се в ПИ № 303003, ПИ № 303015, ПИ № 301003, ПИ № 301004, ПИ № 301006, ПИ № 301008, ПИ № 282008, ПИ № 282009, ПИ № 282011, ПИ № 282014, землището на село Алино, Община Самоков, Област Софийска /за краткост „ФтЕЦ Солар-Плана“/.

ФтЕЦ Солар - Плана е с инсталирана мощност 2 696 KWp и е въведена в експлоатация на 27.06.2012г. Солар-Плана ЕООД е сключило с ЧЕЗ Електро България АД Договор №341 от 26.07.2012 за изкупуване на електрическата енергия, което установява качеството му на производител на електроенергия от възобновяеми източници /по смисъла на ЗЕ/.

В края на 2013г. на заседание на Комисията по бюджет и финанси е направена поправка в Закона за бюджета за 2014г. и е въведена 20 процентна такса, с която се облагат приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и от вятърни централи.

Посредством § 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. са създадени: чл.35а, ал.1,2 и 3, чл.35б, ал.1,2,3 и 4, 2 чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 в Закон за енергията от възобновяеми източници /„ЗЕВИ“/.

С приемането на Закона за държавния бюджет - 2014 от Народното събрание е приет и посоченият по - горе параграф, и от 01.01.2014г. разпоредбите са породили правно действие.

С Решение № 13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд посочените разпоредби са обявени за противоконституционни.

В чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд е предвидено, че „възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил“, т.е. в конкретния случай законодателят е длъжен да уреди възникналите правни последици от неговото прилагане - удържаната такса от 20 % в периода от 01.01.2014г. до влизане в сила на Решение № 13/31.07.2014г. на Конституционния съд.

В чл.88 от Правилника за дейността на 42 -то Народно събрание е регламентиран двумесечен срок, в който Народното събрание следва да уреди възникналите правни последици от противоконституционната разпоредба, който започва да тече от влизане в сила на Решението на Конституционния съд. Срокът е изтекъл, но нова правна уредба на тези отношения не е приета.

Ищецът твърди, че с удържането на таксата в размер на 20 % е понесъл имуществени вреди, в размер на ежемесечно удържаната такса от цената на произведената електрическа енергия.

Към датата на подаване на исковата молба удържаните суми под формата на такса 20 % в периода 01.01.2014г. до 30.06.2014г. не са възстановени.

В продължение на повече от осем месеца, общият размер на платената от дружеството 20 % такса е 160 208, 87 лв. съгласно, издадени фактури, както следва:

1. По Фактура № 0000000020/31.01.2014г. на стойност 104 659, 43 лв., след удържане на 20 % такса от 17 443, 24 лв., дружеството е получило 87 216,19 лв.;

2. По Фактура № 000000021/28.02.2014г. на стойност 146 635, 66 лв., след удържане на 20 % такса от 24 439, 28 лв., дружеството е получило 122 196, 38 лв.;

3. По Фактура № 0000000022/31.03.2014г. на стойност 159 213, 10 лева, след удържане на 20 % такса от 26 535, 52 лв., дружеството е получило 132 677, 58 лв.;

4. По Фактура № 0000000023/30.04.2014г. на стойност 144 163, 18 лв., след удържане на 20 % такса от 24 027, 20 лв., дружеството е получило 120 135, 98 лв.;

5. По Фактура № 0000000024/31.05.2014г. на стойност 199 238, 96 лв., след удържане 3 на 20 % такса от 33 206, 49 лв., дружеството е получило 166 032, 47 лв.;

6. По Фактура № 0000000025/30.06.2014г. на стойност 207 342, 85 лв., след удържане на 20 % такса от 34 557, 14 лв., дружеството е получило 172 785, 71 лв.

Процесната такса, в размер на 20%, заплащана от дружеството, не е внасяна пряко от него в държавния бюджет, а е удържана ежемесечно от сумата, дължима на дружеството като цена за произведената от него електрическа енергия през целия процесен период, съгласно чл.35б ЗЕВИ, което се установява от справката представяна в КЕВР по силата на чл. 35б ЗЕВИ от задълженото да удържа таксата лице – „ЧЕЗ Електро България“ АД.

Предвид изложеното ищецът твърди, че за периода 01.01.2014г. до 30.06.2014г. е дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди, на основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД, като обосновава наличието елементите от фактическият състав на деликта:

- противоправно поведение, изразяващо се в приемането на точки 2 и 3 на § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г., с които са създадени чл. 35а, ал.1,2 и 3, чл. 356, ал.1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2 и 3 и чл.73, ал. 1,2,3 и4отЗЕВИ;

- противоправността на това поведение, произтича от противоречието на приетите разпоредби с Конституцията на Република България и правото на Европейския съюз;

- причинени вреди от противоправното поведение от страна на държавата, изразяващи се в удържането на такса в размер на 20 % от цената на продаваната от дружеството електрическа енергия на електроразпределителното дружество;

- пряка причинно - следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди.

Ответникът - Република България, представлявана от министъра на финансите, оспорва предявеният иск, като недопустим, евентуални неоснователен, по подробно изложени съображения.

Поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като :

- е неподведомствен на гражданските съдилища - вземането на държавна такса е публично, по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК;

- наведени са оплаквания за извършени нарушения на правото на Европейския съюз Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл.63 и чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), Договора за енергийната харта (ДЕХ), Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, но то не 4 съдържа процесуални правила, които да се приложат при разглеждане на иск за обезщетяване на вреди;

- твърденията на ищеца са за неправомерни действия на правен субект - Народното събрание, различен от държавата;

- разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България не предвижда възможност държавата да носи имуществена отговорност във връзка със закщонодателната дейност на народното събрание;

- съгласно чл.22, ал.4 ЗКС възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил. Следователно в конкретния случай НС е единственият орган, на който законодателят е възложил правомощието да уреди правните последици от обявяването на процесиите разпоредби за противоконституционни, в случай, че прецени, че такива последици действително са възникнали. След като това правомощие е делегирано изключително на определен орган по силата на закон, не е допустимо с осъществяваната правораздавателна дейност съдът на практика да постига ефекта и правните последици на акта на НС по реда на чл. 22, ал. 4 от ЗКС.

- българското законодателство не предвижда възможност за ангажиране на отговорността на държавата за осъществяваната от НС/народните представители законодателна дейност, както в изчерпателно изброените хипотези в ЗОДОВ, така и въз основа на общия деликтен състав по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.

Ако бъде приет за допустим предявеният иск, ответникът оспорва същият като неоснователен, по подробно изложени съображения:

- решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционността на закон, няма нито отменително, нито правовъзстановително действие, каквото цели да постигне ищецът по реда на ангажирането на деликтната отговорност на държавата. Решението води само до неприлагането на същия закон занапред на основание императивните разпоредби на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията и на чл.22, ал.2 ЗКС. В мотивите на тълкувателното Решение № 22 от 31.10.1995 г. по к. д. № 25/95г. на КС е посочено, че забраната за прилагане на противоконституционния закон е единствено занапред, от което следва извод за наличие на валидно правно основание за извършено плащане на таксите, уредени в чл. 35а и сл. от ЗЕВИ за процеснпя период.

- неоснователност и необоснованост е оплакването, че Народното събрание незаконосъобразно не е изпълнило задължението си по реда на чл.22, ал.4 ЗКС да уреди правните последици, възникнали при влизането в сила на Решение № 13/31.07.2014г на КС, 5 с което процесиите норми са обявени за противоконституционни, като в тази насока са изложени подробни съображения.

- липсват противоправни действия на народните представители;

- липсва пряко възлагане по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД;

- липсва на вина като материалноправна предпоставка за осъществяването на фактическия състав по чл.49, във връзка с чл. 45 ЗЗД;