Решение № 272 от 08.12.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Свиленград, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620101090 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. Ф. Н. и К. А. Н. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.45, вр. чл.82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците С. Ф. Н. и К. А. Н. твърдят, че с ответника „Юробанк България“ АД са сключили Договор за кредит № НL29451 от 23.11.2007г., по силата на който им бил предоставен кредит „в размер на равностойността в швейцарски франкове на 83 000 евро“. След сключването на договора, на няколко пъти банката едностранно увеличила лихвения процент, поради което, на 28.02.2014г. ищците завели съдебно дело в РС - Хасково, прехвърлено впоследствие в ОС - Хасково - търг. дело № 120/2015г. по описа на ОС Хасково. Делото приключило с влезли в сила решения, с които била прогласена нищожността на следните клаузи от договора за кредит: чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.13, ал.1 и чл.23, ал.1. Въз основа на съдебните решения, освен присъдените им суми, Банката следвало доброволно да възстанови на ищците и надвзетите суми по платените от тях погасителни вноски от датата на завеждане на делото /28.02.2014г./ до постановяване на окончателното решение по него, ведно с дължимата законна лихва за закъснение. Същевременно, погасителния план занапред следвало да бъде променен в съответствие с уговорения размер на лихвения процент при сключването на договора. Ищците отправили покана до Банката в този смисъл, но получили от нея отказ, поради което завели ново дело - гр. дело № 5/2019г. по описа на РС – Хасково. Искът им бил уважен, вследствие на което 1

Банката най-после коригирала погасителния план по отношение на лихвите и върнала на ищците надвзетите от тях суми от завишени лихви.

Прогласяването на нищожността на чл.23, ал.1 от договора, било основание ищците да поканят Банката да извърши корекция по отношение приложимия курс на швейцарския франк и връщане на надвзетите от нея суми от курсови разлики. Тъй като отново получили отказ, ищците завели ново дело - търг. дело № 36/2018 г. по описа на ОС – Хасково. Делото приключило с влязло в сила решение, с което било прието, че „...клаузите на чл.23, ал.2, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2 - досежно усвояване и погасяване на кредита в швейцарски франкове и прехвърляне валутния риск изцяло на кредитополучателите - са неравноправни …“ и ответникът бил осъден да върне на ищците надвзетите суми, произтичащи от валутни разлики, до датата на завеждане на иска - 02.03.2018 г. На основание това решение, на 06.07.2021 г. ищците сключили Споразумение с Банката, съгласно което тя превалутирала остатъчния дълг по кредита в лева по курса, валиден за деня на усвояване на кредита. На 22.11.2021 г. ищците погасили напълно кредита /частично - чрез прихващане с присъдените им суми и частично - чрез плащане със собствени средства/.

Тъй като за времето от датата на завеждане на търг. дело № 36/2018 г. на ОС – Хасково /02.03.2018г./ до окончателното решение по него минали повече от три години, през които Банката продължили да надвзема и ползва безвъзмездно парите на ищците с всяка направена от тях нова вноска по кредита, те поискали заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху надвзетите суми. Банката удовлетворила искането им само за периода от датата, следваща датата на отправяне на поканата за възстановяване на дължимите суми /06.07.2021 г./ до датата на връщането им/ прихващане с остатъчна главница по кредита, поради което ищците завели гр. дело № 350/2022 г. на РС - Харманли, приключило с влязло в сила решение, с което по-голямата част от исковата претенция била отхвърлена.

След четирите гореизброени дела, извън възстановените им надвзети от Банката суми, останали недължимо платени от ищците суми в общ размер на 20392,36 лв., от които: суми за лихва за периода 19.01.2008 г. - 19.01.2009 г. в размер на 1159,27 лв.; суми от курсови разлики за периода 19.01.2008 г. - 19.02.2013 г. в размер на 19233,09 лв. Уточнява се, че тази сума била изчислена от счетоводна експертиза, приета по т.д. № 36/2028 г. по описа на ОС – Хасково, но не била присъдена на ищците, тъй като съдът приел, че „Едва с решението по настоящия спор и след влизането му в сила ще се установи изискуемостта и ликвидността на вземанията … ищците ще могат да се позоват на изискуемостта и ликвидността на вземанията за в бъдеще, т.е. от момента на влизане в сила на решението по делото, в материалноправните си отношения с банката.“.

Ето защо и на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, Банката дължала на 2 ищците връщането на тези суми, представляващи претърпени от тях загуби, получени от ответника без основание.

Ищците считат сключения между тях и Банката Договор за кредит № HL29451 от 23.11.2007г. за изцяло нищожен, на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД /невъзможен предмет/, като се позовават на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и Определение на СЕС по дело С-117/23. Считат също, че исковите им претенции не са погасени по давност, като се позовават на решения на СЕС, касаещи погасителната давност по дела, свързани с неравноправни договорни клаузи. – Решение по съединени дела С-698/18 и С699/18, Решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19, Решение по съединени дела С-80/21 и С-82/21. С тях се приемало, че Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи, трябвало да се тълкува, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която давностният срок започва да тече от датата на неоснователното обогатяване на кредитора.

Изложено било задължителното становище, че е несъвместима със Съюзното право национална уредба, регламентираща, че началото на течението на давностния срок е свързано с изискуемостта/с момента на извършване на престацията, направена в изпълнение на неравноправна клауза, ако потребителят не е имал възможност да узнае за правата си на потребител и за неравноправния характер на договорната клауза, преди този срок да започне да тече или да изтече. С тези решения се приемало, че началният момент на давността е моментът, в който потребителят е разбрал за неравноправните клаузи в договора му за кредит. В случая ищците, като потребители, разбрали със сигурност за наличието на неравноправните клаузи, касаещи валутните разлики, едва на 15.06.2021 г., когато било постановено Решение № 147/15.06.2021 г. по т.д. № 1695/2019 г. на ВКС, откогато следвало да тече 5годишна давност за надплатените от ищците по договора суми. Затова и ищците считат, че за Банката е възникнало задължение за поправяне на причинените им вреди, на основание чл.45, вр. чл.82 от ЗЗД.

Имуществените вреди, които ищците понесли, извън пряката загуба на парични средства, се изразявали в следното: Те били лишени от възможността да ползват парите си, като така изгубили възможността да ги инвестират и по този начин да извлекат от тях печалба и/или давайки нормална за европейските стандарти студентска издръжка на децата им; Банката, получила неоснователно парична престация, извлякла полза, състояща се в това, че ползвала чужди пари, в това число можела да ги инвестира и да получи печалба; Банката, получила неоснователно парична престация, ползвала безвъзмездно чужди пари, което би било невъзможно при пазарни условия;

Покупателната стойност на парите спаднала с времето, което означавало, че била налице допълнителна реална вреда за ищците; Принудителното предоставяне на парите на ищците за ползване на Банката можело да се разглежда като извършване на услуга, за която ищците не били получили съответно възнаграждение.

Претендираното от ищците обезщетение за причинените им от ответника пропуснати ползи включвало:

3

- сумата 755,82 лв. - лихва в размер на средногодишната лихва по над двегодишни срочни депозити на домакинства, начислена върху сумата 1159,27 лв., представляваща надвзета от Банката лихва за периода 19.01.2008г. 19.01.2009г., за времето от датата на всяка направена вноска до датата на предявяване на исковата молба;

- сумата 10300,32 лв. - лихва в размер на средногодишната лихва по над двегодишни срочни депозити на домакинства, начислена върху сумата 19233,09 лв., представляваща надвзети от банката суми от курсови разлики за периода 19.01.2008г. - 19.02.2013г., за времето от датата на всяка направена вноска до 30.11.2023г. - датата на отправената до Банката покана за доброволно плащане;

- сумата 806,68 лв. - лихва в размер на законната лихва, начислена върху сумата 19233,09 лв., представляваща надвзети от банката суми от курсови разлики за периода 19.01.2008г. - 19.02.2013г., за времето от 01.12.2023г.

/датата, следваща датата на отправената до Банката на покана за доброволно плащане/ до 20.03.2024г. /датата на предявяване на настоящия иск/;

- сумата 9057,90 лв. - лихва в размер на средногодишната лихва по над двегодишни срочни депозити на домакинства, начислена върху сумата 37100,65 лв., представляваща надвзети от банката суми от курсови разлики за периода 19.03.2013г. - 19.02.2018г., за времето от датата на всяка направена вноска до 05.07.2021г. /след която дата е начислена и платена законна лихва по Споразумението между ищците и Банката/;

- сумата 1832,56 лв. - лихва в размер на средногодишната лихва по над двегодишни срочни депозити на домакинства, начислена върху сумата 52675,64 лв., надвзети за периода 19.03.2018г. - 05.07.2018г. за периода от датата на всяка направена вноска до 05.07.2021г. /след която дата е начислена и платена законна лихва по Споразумението между ищците и Банката/, която е част от общодължимата такава лихва от 2226,03 лв., намалена със сумата 393,47лв., представляваща платена от Банката сума за обезщетение, присъдена с Решение по в.гр.дело № 618/2023г. на ОС – Хасково;

Освен имуществени вреди, ищците понесли и неимуществени такива, които се изразявали в следното:

Вследствие постоянния недостиг на средства, дължащ се на непрекъснатото увеличаване на размера на погасителните вноски поради повишаването на лихвения процент по кредита и на курса на шв. франк спрямо лева, обстановката в дома на ищците /семейство с две деца - на 19 и 17 години по време на изтегляне на кредита/ била тягостна и нервна, съпроводена с чести скандали. От есента на 2007г. до лятото на 2012г. дъщеря им била студентка в София, като работила през ваканциите. През февруари 2012г., поради липса на достатъчно средства за издръжка, тя започнала постоянна работа в Патентно ведомство, съчетавайки я с редовното си следване до завършването си през юли същата година. От есента на 2009г. до лятото на 2014г. /с прекъсване от една година/ студент в София бил и синът им, който също работил в свободните от занятия месеци. Издръжката на децата им студенти в периода 2007-2014г. допълнително затруднила ищците материално, 4 което се отразило негативно на отношенията както между тях - съпрузите, така и между децата и тях - родителите им, изразяващо се най-вече в спорове за размера на издръжката и нуждата от икономии /вкл. за събиране на суми за разноски за водене на дела срещу Банката/. Впоследствие двете им деца емигрирали от България през 2014г. в търсене на по-добър живот и им помогнали финансово за текущото и окончателното издължаване на кредита.

Стресът от постоянния недоимък, страхът от изпадане в просрочие по кредита, мъката от напускането на децата, напрежението от воденето на съдебните дела и бавното правосъдие довели до сериозно, продължаващо и досега влошаване на здравето на С. и К. Н.и, като заболяванията им ги поставили в състояние на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и на двамата. Ищцата С. Н. била диагностицирана с хипотиреоидизъм /автоимунно заболяване/, а ищецът К. Н. - с подагра /нелечимо метаболитно заболяване/. През м. май 2021г. ищецът К. Н. бил диагностициран и с онкологично заболяване, във връзка с което му била осъществена на 10.08.2021г. операция. Последното довело до диспансеризирането му към КОЦ - Пловдив и пенсионирането му по болест с Решение на ТЕЛК от 22.02.2022г. с призната 95 % инвалидност и второ Решение на ТЕЛК от 09.01.2024г. с призната 80 % инвалидност. От операцията насам К. Н. провеждал регулярна инжекционна терапия с медикамента „Катрапс“. Освен горепосочените заболявания, през 2018г. му била установена и сърдечна аритмия, както и нарастващо през годините повишаване на кръвното налягане, което в крайна сметка довело до поддържането му на ниски нива със съответни медикаменти.