Определение № 2930 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2930 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500224 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 126, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Т. Н., срещу Определение № 47947/19.11.2025 г., постановено по гр.д. № 43643/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като се излагат доводи за липса на пълно тъждество между прекратеното производство и висящото гр.д. № 44036/2025 г. по описа на СРС, 74 състав, по което е предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК. Твърди се още, че ищецът разполага със самостоятелен правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, както и че различното процесуално качество на страните в двете производства изключва приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че между двете дела е налице пълно тъждество на страни, предмет и търсена защита, както и че искът по чл. 422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което отрицателният установителен иск представлява по-късно заведено производство.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

От данните по делото се установява, че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя е било образувано заповедно производство по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на длъжника на 14.07.2025 г., респективно последният е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – на 24.07.2025 г.

В законоустановения срок кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, по който е образувано гр.д. № 43643/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав.

На 15.08.2025 г., длъжникът е предявил отрицателен установителен иск срещу 1 същия кредитор за установяване недължимостта на същите вземания, по които е образувано гр.д. № 44036/2025 г. по описа на СРС, 74 състав.

Трайно възприето в съдебната практика е разбирането, че отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата.

В случая е налице субективен идентитет, тъй като и по двете дела страни са едни и същи лица, независимо от различното им процесуално качество. Налице е и обективен идентитет, доколкото и с двата иска се цели разрешаване на един и същи материалноправен спор – дали процесното вземане съществува или не. Тъждество е налице и когато с едното производство се иска установяване съществуването на вземането, а с другото – неговото несъществуване /в този смисъл Определение №524/06.11.2017 на ВКС по дело №4157/2017 г., Определение № 160 от 23.03.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 46/2016 г. и др./.

В Определение № 278 от 19.05.2022 год. на ВКС по т.дело № 1811/2021 год., I т. о., ТК и цитираните в същото актове на ВКС, е прието, че предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липсата на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК.

Няма съмнение, че в разглеждания случай се касае за паралелно упражнени от длъжника процесуални средства за защита – ищецът е подал възражение по чл. 414 ГПК и е предявил отрицателен установителен иск за същите вземания, предмет на издадената заповед.

Следователно въззивният съд счита, че за ищеца не е налице правен интерес от защита чрез предявяването на отрицателен установителен иск, след като вземането вече е станало спорно с оглед упражненото от него право на възражение по чл. 414 ГПК.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 389906/27.11.2025 г. срещу Определение № 47947/19.11.2025 г. по гр.д. № 43643/2025 г. по описа на СРС, 43 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2