Решение № 336 от 03.08.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Плевен, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря Даниела В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20264430201201 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26-1772-000081 от 14.05.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ – Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Н. С. С. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Представлява се от адвокат Д. С., ПлАК.

Последният изтъква доводи за нарушения на материалния закон. Твърди, че доверителят му не е бил уведомяван за извършена служебна дерегистрация на основание чл. 574 КЗ ал. I във вр. с чл. 18б от Наредба II-45 от 24.03.2000 година, в която подробно е регламентирана тази дейност на административнонаказващия орган. Счита, че разписаната в Наредбата процедура не е изпълнена, не е бил уведомяван, както и собственика на автомобила и в тази връзка цялата административнонаказателна дейност намира за незаконосъобразна, а издаденото наказателното постановление е 1 незаконосъобразно. Жалбата съдържа искате съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление в обжалваната част, както и на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 177200-7259/08.06.2026 година взема становище, че производството следва да бъде прекратено предвид заплащането на глобата от страна на жалбоподателя.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, разпоредбите на закона и становището на страните, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

С определение на Районен съд Плевен, постановено в открито съдебно заседание на 24.06.2026 година и на основание чл. 63 г ЗАНН във вр. чл. 79 б ал. 1 ЗАНН е прекратено частично съдебното производство по делото, образувано по жалба против наказателно постановление № 26-1772-000081 от 14.05.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ – Плевен в частта, с която на Н. С. С. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро предвид данните по делото, че глобата е била платена на 27.05.2026 година. Определението влязло в законна сила.

Производството е против наказателно постановление № 26-1772-000081 от 14.05.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ – Плевен в частта, с която на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Н. С. С. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

На 25.03.2026 година, около 12:40 часа, в *** на жалбоподателя Н. С. С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, в ***, управлявала МПС лек автомобил „Сеат“, водел „ 2

Ибиса“ с рег. № *** / чужда собственост/, което било със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026 година. Същото обстоятелство било установено след проверка в информационните масиви на ОД на МВР Плевен.

Регистрацията на лек автомобил „Сеат“, водел „ Ибиса“ с рег. № ***, собственост на Д.М.В. била прекратена след уведомление от „Гаранционния фонд“ за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

За така установените обстоятелства на жалбоподателят С. бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП: управление на автомобил, чиито регистрация била служебно прекратена.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежният ред. Същият го подписал без възражения като обяснил, че не е знаел за извършената служебна дерегистрация на автомобила.

Материалите по административно наказателната преписка били изпратени на РП - Плевен по компетентност. След извършване на проверката, производството пред същата приключило с Постановление от 04.05.2026 година за отказ да се образува срещу жалбоподателя наказателно производство за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. ал. 1 НК предвид липсата на доказателствата за виновното и поведение. Материалите по преписката били изпратени на ОД на МВР- Плевен за сведение и преценка относно ангажирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

На 25.03.2026 година в 15:35 ч. била подновена задължителната застраховка „ Гражданска отговорност“ за лек автомобил лек автомобил „Сеат“, модел „ Ибиса“ с рег. № *** и служебно била възстановена регистрацията на същия.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Н. С. е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № 26-1772-000081 от 14.05.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ – Плевен; акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4560053/25.03.2026 на полицейски 3 служител при Първо РУ – Плевен; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 3075 от 2026 година на Районна прокуратура – Плевен от 04.05.2026;картон на Наказателно постановление № 26-1772000081 от 14.05.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ – Плевен; справка от сектор ПП при ОД на МВР- Плевен за регистрацията на лек автомобил „Сеат“, модел „ Ибиса“ с рег. № ***; писмо от Гаранционен фонд вх. № 23120/30.07.2026 година по входящия регистър на Районен съд Плевен ведно с уведомление по чл. 574 ал. 1 от КЗ до Д.М.В. – собственик на лек автомобил „Сеат“, модел „ Ибиса“ с рег. № ***; справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база подадени от застрахователните компании данни за застраховки „ Гражданска отговорност/ стр. 43 – 44 от материалите по делото/; справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственици на МПС за липсваща застраховка „ Гражданска отговорност“ от 20.07.2026 година;

Приложените по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд и Сектор ПП при ОД на МВР - Плевен установяват по категоричен начин, че лек автомобил „Сеат“, модел „ Ибиса“ с рег. № *** не е собственост на жалбоподателя. На 09.01.2026 година на собственика на автомобила било изпратено уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ, в 14 - дневен срок от изпращане на уведомлението да представи пред Гаранционния фонд доказателства за сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Такива не били представени от страна на собственика, поради което и била изпратена информация до сектор ПП при ОД на МВР - Плевен, която от своя страна извършила служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Сеат“, модел „ Ибиса“ с рег. № ***, считано от 03.02.2026 година. Представените от сектор ПП при ОД на МВР- Плевен писмени доказателства, а именно справка по история на регистрация на МПС лек автомобил „Сеат“, модел „ Ибиса“ с рег. № ***, собственост на Д.М.В. не установяват последния да е бил уведомяван по надлежния ред за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, 4 така и съответствието му с процесуалният закон.

Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията на чл. 40 ал.

2 ЗАНН. Актът е връчен на лично на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок.

Наказателното постановление, като краен санкционен акт на наказващият орган цели реализирането на административно наказателна отговорност за субектите, извършили административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие, което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област , обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от закона последици.

Събраните в хода на административното, а и въззивното производство доказателства установяват по категоричен начин, че към датата на извършване на проверката и съставянето на АУАН, МПС лек автомобил „Сеат“, модел „ Ибиса“ с рег. № ***, е било собственост на Д.М.В., а не на жалбоподателя.

Безспорно установено е и че нито собственикът, нито С. са били уведомени по надлежния ред за служебното дерегистриране на същия.

Действително собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.

Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

5

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство / в случая ползвателя на моторното превозно средство/ обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.