Решение № 18339 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18339 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110164754 по описа за 2024 година

„*******“ ЕАД е предявило срещу О. Т. В. кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 890,94евро /1742,53лева/ , представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. ******* , аб. № *****, ведно със законната лихва за периода от 02.11.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, сумата от 151,76евро/296,81лева/, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.09.2023 г., сума в размер на 16,59евро /32,46лева/, представляваща такса за дялово разпределение за периода м.03.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 02.11.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й заплащане, както и сумата от 4,36евро/8,53 лева /, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 10.08.2022 г. върху платена главница за периода от 09.20г. до 02.21г., включваща и лихва за периода от 16.05.21г. до 29.09.23г. върху главница за периода от 03.2021г. до 04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 60608/2023г. по описа на СРС, 69 състав.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.

Ответникът , чрез адв. Т. от САК в качеството му на особен представител , в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба. Оспорва имотът да е топлоснабден и реално да е била доставяна топлинна енергия до него ,както и да е извършван реален отчет на уредите . По същество се иска цялостно отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда 2 кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.02.1991г., се установява, че процесният имот въз основа на Заповед № ДИ-94-05-1655/90г. на председателя на ИК на ОбНС е продаден на наследодателите на ответника Т. И. и И. В.а . По този начин категорично се установява, че след смъртта им, като техен единствен наследник – син / което се установява от приложените по делото удостоверения за наследници/ , същият е носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот.

При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР, ответникът като собственик на процесния имот се явява клиент /потребител/ на топлинна енергия за процесния имот и като такъв се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество.

Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани (чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия (чл. 150, ал.3 от ЗЕ).

От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот 3 се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.

142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Съгласно ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС, стойността на ТЕ за сградна инсталация се дължи дори да не се ползва ТЕ за отопление на имота. В мотивите на ОСГК на ВКС е посочено по отношение на доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г,) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл е и приетото от СЕС по съединени дела № № С-708/17 и С725/17, предмет на което е разпоредбата на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета, съгласно който потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана. Според решението чл. 27 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. В решението СЕС изрично е посочил, че 4 съгласно член 3, параграф 5 от Директива 2011/83 същата не засяга националното общо договорно право, относно правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива.

Текстът на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС е възпроизведен и в националната правна уредба, а именно чл. 62 от ЗЗП, регламентиращ забрана да се доставя вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. С Тълкувателно решение № 2/2016г. от 25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му 5 централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

При съобразяване на изложеното се налага извод, че непоискана доставка на ТЕ в сграда в режим на етажна собственост е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. Предвид изложеното, съдът намира, че невъзможността за индивидуален отказ от топлоснабдяване по отношение на общите части и сградна инсталация не води до неравноправност и българското законодателство не е в противоречие с европейското такова.