Решение № 8 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20231110213466 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. В. П. ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 4783382, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. , т. 3 ЗДвП й е наложена „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш.

Моли се същият да бъде отменен. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, в които процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа становище за законосъобразност на атакувания електронен фиш и моли същият да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуални легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

1

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.04.2021г. около обяд в района на гр. София, бул. „**/ТЕЦ София/, полицейски екип от ОПП-СДВР, в чийто състав бил ** изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол по спазване правилата за движение, в частност измервали скоростта на движение на автомобилите в района, движещи се с посока от ул. „**“. Измерването на скоростта се извършвало с АТСС ARH CAM S1 № 11743ее.

Ограничението на скоростта в района била 50 км./ч. за населено място.

В 14:27ч. на същата дата и място била засечена скорост на движение на МПС – марка „** Била отчетена скорост на движение 77 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч.). Автомобил бил собственост на жалб. В.

В. П. ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100 лева на жалбоподателя като собственик на автомобила за нарушение на чл.

21, ал. 1 ЗДвП.

АТСС ARH CAM S1 № 11743ее била преминала последваща проверка за техническа годност на 28.09.2020г. със срок на валидност една година.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за използване на техническо средство, ежедневна форма на отчет; протокол за преминал технически преглед на техническо средство; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка за собствеността на автомобила; справка – картон за водач; сертификат за преминато обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел ARH CAM S1.

Изводи относно екипът на ОПП-СДВР, извършвал проверка за спазване на ЗДвП, измервайки скоростта на движение в процесния ден и час, както и мястото на извършване на проверката, съдът направи на база ежедневната форма за отчет, протокола за използване на АТСС и снимковия материал, съдържащ сведение относно координатите на мястото на измерване на скоростта.

Изводи относно ограничението на скоростта в района и обстоятелството, че се касае за ограничение за населено място, а не за установено с пътен знак, съдът направи, позовавайки се на приобщения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, в който изрично е посочено, че става въпрос за максимално разрешена скорост 50 км./ч. за населено място.

Видно от сертификат № AR1Н27022020234, С**в, който е осъществил контрола относно скоростта за движение в процесния участък, е преминал обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел ARH CAM S1 на дата 27.02.2020г.

2

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

Използването на АТСС е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

3

Макар да няма изрични възражения в тази насока, съдът ще посочи, че във връзка с електронните фишове приложение не намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Т.е., тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.

Не е било необходимо оповестяване на ограничението на скоростта с пътен знак, тъй като явно е, че в района е важало ограничението от 50 км./ч., отнасящо се до населени места.

Ето защо, възражението за липса на доказателства относно поставен ограничителен знак в района относно скоростта на движение /в частност липса на скица, която да сочи мястото на такъв знак/ е неоснователно, тъй като такъв знак не е необходим, при условие, че ограничението от 50 км./ч. за населено място е определено в закона.

Към датата на нарушението не е била действаща и разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, предвиждаща обозначаване чрез поставяне на пътни знаци, оповестяване в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи на участъците от пътя, на които се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Тази норма е отменена с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г., поради което и към датата на нарушението, същата не е била приложима. Отмяната на разпоредбата е влязла в сила на 09.07.2017г., и от този момент е отпаднало изискването на оповестяване на контрола на скоростта. Ето защо, възражението в тази насока се явява неоснователно.

В случая нарушението е установено от АТСС ARH CAM S1 № 11743ее, надлежно калибровано, при което измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. С оглед на това, възражението за липса на посочено лице, което е издало електронният фиш, е ирелевантно.

Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с АТСС за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени 4 датата и часът на нарушението. Върху снимковия материал се вижда регистрационния номер на автомобила, като по делото по безспорен начин се установява и мястото на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, като в същия изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Жалбоподателят не е посочил в декларация друго лице, което да е управлявало лекия автомобил, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност.

Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, визирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП а именно: дата, място, начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя, като възраженията за липса на посочена реално измерена скорост, се явяват неоснователни, тъй като същата се определя след приспадане на допустимата грешка от 3км./ч. и именно тази скорост е посочена в електронния фиш.