Решение № 92 от 02.06.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Чирпан, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20255540100984 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Подадена е исковата молба (ИМ) вх. № 5027/27.08.2025 г. по описа на Рс - Чирпан, предявена от А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Стара Загора, област Стара Загора, чрез пълномощника адв. Я. Ж. И. от АК Стара Загора с личен номер **********, съдебен адрес: гр.

С.З., ул. П.М.К. ***, тел: ***, чрез пълномощника адв. Я. Ж. И. от АК - Стара Загора, против Г. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. Я.К. **.

Твърди се в исковата и в уточняващата молба, че на 18.08.2022г. между А. В. Д., в качеството си на заемодател и Г. И. Т., в качеството си на заемател е сключен Договор за заем, по силата на който А. Д. предоставя на Г. И. Т. в брой сумата в размер на 8 300 лв. в деня на сключване на договора за заем, като съгл. Чл. 5 от договора заемателят се задължава да върне на заемодателя дадена в заем сума на 17 вноски, по посочените в договора срокове.

Съгласно уговорките между страните за връщане на заемната сума от страна на заемателя са извършени плащания към заемодателя на 12 от вноските.

Въпреки, че и на останалите плащания/вноски им е настъпил падежа, а именно на 22.08.2023 г. - тринадесета вноска; на 22.09.2023 г. - четиринадесета вноска; на 22.10.2023 г. петнадесета вноска; на 22.11.2023 г. - шестнадесета вноска и на 22.12.2023 г. - седемнадесета вноска, не са извършени плащания от ответника към ищеца.

Общият размер на дължимата главница от ответника към ищеца по сключения договор за заем от 18.08.2022 г. е в размер на 2300 лв., представляваща общия сбор на дължимите вноски.

Отделно от това, съгласно чл. 6 от Договора за заем, страните се споразумели, че при не 1 плащане от страна на заемателя с повече от 3 дни след съответния срок за плащане, заемодателят може да пристъпи към събиране на вземанията си, като предприеме действия против заемателя и се снабди с изпълнителен лист против заемателя. В този случай заемателят дължи на заемодателя освен невърнатата главница, разноски и неустойка в размер на 0.1% върху дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 25% от неплатената главница. При това положение, ответникът дължал на ищеца и сумата 575 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 6 от Договора за заем, представляваща 25% от неплатената част от сумата.

Въпреки опитите за разговори за уреждане на отношенията между страните, до настоящия момент ответникът не е извършил плащане на дължимите се към ищеца суми.

Молят съда, след като се убеди в основателността на искането, да постанови решение, с което да осъди Г. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. Я.К. ** да заплати на А. В. Д., ЕГН ********** следните суми:

Сумата в размер на 2300 /две хиляди и триста лева/, представляваща невърната сума, съгласно Договор за заем от 18.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

Сумата 575 /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща дължима неустойка по чл.

6 от Договор за заем от 18.08.2022 г., представляваща 25 % от неплатената/невърната сума.

Претендира за направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В о.с.з. ищеца, редовно призован, не се явява, като чрез писмено становище от процесуалния си представител моли исковата претенция да бъде уважена.

Претендира за разноски по делото.

Ответната страна, редовно призовани, явява се лично и моли делото да бъде отложено с оглед постигане на спогодба.

Съдът е приел като писмени доказателства по делото Договор за заем от 18.08.2022 г., както и приложените към исковата молба документ за внесена държавна такса, пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за заем от 18.08.2022 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем. С договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 8 300 лева, като изрично е уговорено, че договорът служи и като разписка за получаването й.

2

Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил да върне предоставената сума на седемнадесет погасителни вноски в договорените срокове.

От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че ответникът е изплатил дванадесет от уговорените вноски, като са останали непогасени пет вноски в общ размер на 2 300 лева. Установява се още, че съобразно уговорката на чл. 6 от договора размерът на дължимата неустойка възлиза на 575 лева, представляваща максимално уговорения размер от 25 % върху непогасената главница. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне същото количество вещи от същия вид и качество.

В настоящия случай по делото безспорно е установено сключването на договор за заем между страните и реалното предаване на заемната сума. Представеният договор удостоверява както съгласието на страните, така и получаването на сумата от ответника.

Установено е също, че падежът на процесните пет вноски е настъпил, а ответникът не е изпълнил задължението си за тяхното заплащане. Ответникът не ангажира доказателства за извършени плащания след предявяване на иска, нито за погасяване на претендираните вземания на друго основание.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск за заплащане на неиздължената част от заетата сума е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

Основателен се явява и предявеният иск за неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да бъдат доказвани.

В чл. 6 от договора страните са уговорили, че при забава повече от три дни заемателят дължи неустойка в размер на 0,1 % върху дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 25 % от неплатената главница. От заключението на вещото лице се установява, че за всяка от непогасените вноски е достигнат максимално уговореният размер на неустойката, като общият размер възлиза на 575 лева. Следователно са налице всички предпоставки за ангажиране договорната отговорност на ответника и искът по чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

С молба от 20.04.2026 г. ищецът е поискал присъждане на претендираните суми в евро съобразно въведената от 01.01.2026 г. официална парична единица на Република България, като е посочил равностойностите на вземанията по официалния фиксиран курс лев/евро.

При служебно извършеното преизчисление по фиксирания курс 1 евро = 1.95583 лева съдът приема, че дължимата главница от 2 300 лева съответства на сумата 1 175.97 евро, а 3 дължимата неустойка от 575 лева съответства на сумата 293.99 евро.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно сумата 58.80 евро, представляваща държавна такса, сумата 306.78 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, и сумата 150 евро, представляваща възнаграждение за вещо лице, или общо 515.58 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, Г. И. Т., ЕГН **********, да заплати на А. В. Д., ЕГН **********, сумата от 1 175.97 евро (хиляда сто седемдесет и пет евро и деветдесет и седем евроцента), представляваща неизплатена главница по Договор за заем от 18.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, Г. И. Т., ЕГН **********, да заплати на А. В.

Д., ЕГН **********, сумата от 293.99 евро (двеста деветдесет и три евро и деветдесет и девет евроцента), представляваща договорна неустойка по чл. 6 от Договор за заем от 18.08.2022 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. И. Т., ЕГН **********, да заплати на А. В.

Д., ЕГН **********, сумата от 515.58 евро (петстотин и петнадесет евро и петдесет и осем евроцента), представляваща направени по делото разноски, от които 58.80 евро държавна такса, 306.78 евро адвокатско възнаграждение и 150 евро възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

4