Решение № 1339 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501894 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх. № 61004/26.07.2024 г. от „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с ЕИК 131340233, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н „Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, чрез адв. Г. Т. против Решение № 2267 от 17.06.2024г. постановено по гр. дело 10466 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г. в следните части:

1/ в ЧАСТТА, в която е осъдено „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с ЕИК:131340233, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н „Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, адрес на представлявано от А.Н.И.-управител да заплати на ищеца П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ж. к. „Б.“ № ***, сумата от 1044.98 лв.

/ хиляда четиридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки / на основание чл. 213, ал.2 от КТ, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г., докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от 1044.98 лв . на основание чл.86 от ЗЗД считано от 16.08.2023г. датата на предявяването на исковата молба в съда и до окончателно изплащане на задължението

КАТО е отхвърлен частично иска като недоказан по размер за разликата 1 от установения размер на главницата от 1044.98 лв. до заявения размер 1053.00 /хиляда петдесет и три/ лева , ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва на осн. чл. 86 ЗЗД , считано от датата на подаване на исковата молба в съда 16.08.2023 г. и до окончателното изплащане на задължението върху разликата от установения размер на главницата 1044.98 лв. до претендирания 1053.00 лв.,като частично недоказан, на осн. чл.213 , ал.2 КТ и чл. 86 ал.1 ЗЗД .

2/ осъден е ответникът „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с ЕИК:131340233, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1309, р-н „Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, адрес на електронна поща: **********, представлявано от А.Н.И.-управител ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ж. к. „Б.

„№ ***,СУМАТА от 2505.06 лв. /две хиляди петстотин и пет лева и шест стотинки/, на основание чл.220, ал.1 от КТ, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на тримесечното брутно трудово възнаграждение на работника, дължимо съгласно т.6.3. от трудов договор № АС- 13/02.06.2022г. , на основание чл.220 , ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .

В жалбата се излагат следните аргументи за неправилност на обжалвания акт: Съдът не е взел предвид, че става въпрос за охрана на военен обект. Ищецът и неговия брат А. П., свидетел по делото, са отказали да се подчинят на дежурния офицер и са се държали груби и арогантно с него. От военните веднага след случилото е получено нареждане, П. да не бъде допускан до охранявания обект. Това наложило ищецът да бъде изключен от графика на смените. След нареждането на военните, ищецът фактически не е можел да влезе в обекта, което не е по вина на работодателя. Допускът на работника до обекта е отнет по – късно, поради продължителност на процедурата по отнемането му. За периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г. и от 23.03.2023г. до 07.07.2023г. ищецът не е полагал труд, защото е бил отстранен от работа по смисъла на чл. 199 от КТ. Изводът на съда, че е осъществен състава на чл. 213 от КТ е неправилен.

По иска, по чл.220, ал.1 от КТ, се оспорва извода на първата инстанция, че П. не е получил предизвестие. Такoва му е връчено, но е отказал да го приеме, което се установява от събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.

№ 70714/03.09/2024г., от П. Н. П., чрез адв. С. Д., в който се излага следното становище: Безспорно е установено, че за периода на иска по 213, ал. 2 от КТ, работодателят не е изпълнил задължението си да му осигури работата, за която е възникнало трудовото правоотношение. Установено е, че представител на работодателя се е обадил на него и брат му и заявил, че повече няма да бъдат допускани до работа. Ако се е бил явил на работното си място, нямало да работи. Крайната дата на процесния период - 23.03.2023г., е денят в който е бил одобрен от командира на военноморските сили нов списък на лицата, 2 които имат право да посещават военно формирование 32020, в който върху неговото име е записано „не“. Твърдението в отговора на исковата молба, че за периода от 12.02.2023г. до 28.03.2023г. е бил в неплатен отпуск, безспорно е установено, че това не е било така. От назначената съдебно-графологична експертиза се е доказало, че подписа и текста на молба за разрешаване на ползване неплатен отпуск не са изписани от него. Безспорно е установено, че за процесния период не е бил допускан до работа от своя работодател, чрез назначения от него работник М.П., отговорен за съставяне на графика за работните смени. Относно възражението, че е налице хипотезата на чл. 199 от КТ се заявява, че такова твърдение се прави за първи път във въззивната жалба и не следва да бъде обсъждано.

Относно иска по чл. чл.220, ал.1 от КТ, въззивникът не е успял да докаже, че е отправил тримесечно писмено предизвестие по т.6.3 от трудовия договор. Работодателят е бил задължен да предостави предизвестие №2/30.03.2023г. в оригинал, той не е изпълни това си задължение, поради което правилно то е било изключено от доказателствения материал.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение на бъде оставени в сила.

В съдебно заседание въззивникът „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД, се представлява от адв. Г. Т., която поддържа депозираната въззивна жалба.

Въззимаемата страна П. Н. П. се представлява от адв. С. Д., който оспорва въззивната жалба.

Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. Н. П. иск за осъждане на „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД, да му заплати следните суми:

1/ 390.00 лева представляваща неизплатено обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.07.2022г. до 07.07.2023г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ ведно със законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД;

2/ 1053.00 лева на основание чл. 213, ал.2 от КТ, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2023г.

3/ 2505.06 лв., на основание чл. 220 ал.1 от КТ, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на тримесечното брутно трудово възнаграждение на работника, дължимо съгласно т.6.3. от трудов договор № АС- 13/02.06.2022г. , на основание чл.220 , ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат следните твърдения: По силата на трудов договор от 02.06.2020г. П. П. работил на длъжност охраните в ответното дружество, при възнаграждение от 710 лв. месечно. Трудовите си задължения изпълнявал във военно формирование – Туфла кула, като същите се състояли в 3 това да осъществява въоръжена охрана на военния обект, да извършва обход по протежение на външната му граница, да докладва за нарушена цялост на оградното съоръжение и неправомерно навлизане на територията му. В изпълнение на задълженията, си докладвал неколкократно устно на дежурните офицери и началник – сменя за множество нарушения, като липсващо на места оградно съоръжение, изцяло липсваща полоса и съоръжение за разреждане на оръжието. През февруари месец, при една от смените, съобщил на дежурния офицер, че ще документира нарушенията, като ги запише в книгата за отразяване на нарушения. На следващия ден бил уведомен от представител на работодателя – г-н Н., че считано от следващата по график смяна - 12.02.2023г. до края на месец февруари 2023г. не следва да ходи на работа, защото няма да бъде допускан до работното си място. След 12.02.2023г. през ден е звънял на М.П. назначен на длъжност началник - смяна при ответното дружество, който изготвял графиците за работа за да получи информация кога ще е отново на работа, като отговорът винаги бил един същ, а именно, че неговото име не присъства в графика за работа.

На 30.03.2023г. Н. го уведомил, че след становище на Държавна агенция „Национална сигурност“/ ДАНС/ му бил отказан достъп до военния обект. В тази връзка му е показан списък на лицата и превозните средства от „Бюро за охрана и сигурност ИТ“ ЕООД, които ще посещават военно формирование 32020 за изпълнение на договор за „Денонощна физическа въоръжена охрана за срок до 31.12.2023г., който бил одобрен от Командира на Военноморските сили контраадмирал К.М. на 23.03.2023г. Същият бил издаден на основание т.12 от Заповед на Министъра на отбраната на Република България № 0Х-508 от 19.06.2018г. До дата на одобряване на преходния списък имал достъп до обекта по силата на преходен списък. Списъкът, с който му е отказан достъп е извънреден и е провокиран от факта, че е съобщил на дежурния офицер, че ще документира нарушенията, които е установил в писмен вид.

Обжалвал е становището на ДАНС, но жалбата му е оставена без разглеждане, тъй като то отнемането на пропуска му не подлежи на обжалване.

В началото на юли 2023г., ищецът получил заповед №6/30.06.2023г., с която на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ било прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.07.2023г. След това получил нова заповед №8/06.07.2023г., с която се коригирала предходната заповед №6/30.06.2023г., в която бил посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 07.07.2023г. и било добавено, че работодателят дължи обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск - 10 дни.

В изпратената заповед, с която трудовото правоотношение на ищеца било прекратено липсвало обективирано задължение на работодателя да заплати на ищеца обезщетение при недопускане на работа на основание чл.

213, ал.2 от КТ за периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г., когато същият незаконно не бил допускан на работа, докато траело изпълнението на 4 трудовото правоотношение, както и обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ, тъй като същото било прекратено от работодателя без последният да е изпълнил задължението си да отправи тримесечно предизвестие по т.6.3. от трудовия договор.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозира отговор на исковата молба, в който излага следното: Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ.

При преразглеждане на списъците на лицата работещи в граждански формирования, които обслужват военни обекти, в изпълнение на министерска заповед, достъпът на ищеца до обекта е отказан. Вероятната причина за това е, че П. е отказал да се подчини на дежурния офицер на 30.01.2023г. при извършена проверка, който отказ е придружен с арогантно и непозволено поведение на заплахи. Първоначално съобщение е дошло устно на 12.02.2023г. Ищецът бил уведомен за това обстоятелство на 14.02.2023г. и считано от тази дата той подал молба за неплатен отпуск до 28.03.2023г. И двете страни са очаквали положително решение на въпроса, което не се е случило. След като са получили официалния списък на лицата, които имат допуск до военното формирования до края на 2023г. и името на ищеца не фигурирало в него му връчили три месечно предизвестие, което отказал да подпише. Подал молба за неплатен отпуск за 3 месеца и обжалвал отказа за допуск.

По отношение на иска по чл. 220, ал.1 от КТ. В случая не можело да се говори нито за виновно поведение на длъжностни лица, нито за незаконно недопускане. Т.е. фактите не сочели на съставомерност по посоченото основание. Не можело да се говори и за отговорност по член 214 от КТ. Освен всичко това от писмените доказателства безспорно се установявало, че за сочения период ищецът бил в законно разрешен отпуск. Претенцията по същество ответникът намира за неоснователна.

Разпечатката съдържа 35 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30fce9b6-aa75-4d56-89f9-27b9609f8353