Решение № 2416 от 30.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2416 гр. Пловдив, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330100379 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в размер на 4202.52 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит; сумата от 1626.34 лева– договорно възнаграждение, 1083.30 лева- възнаграждение за услуга Фаст; 3209.20 лева- възнаграждение за услуга Флекси, 132.30 лева- законната лихва; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен с ответника договор за потребителски кредит за сумата от 5000 лева, за срок от 36 месеца, при ГЛП 41.00% и ГПР 48.13%. Бил закупен и пакет допълнителни услуги, за което било уговорено отделно възнаграждение. Поради неплащане на погасителни вноски била обявена предсрочна изискуемост на задълженията. Иска се уважаването на исковете и присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете. Твърди, че е сключила договора и е платила по него сумата от 4432 лева. Поради финансови затруднения спряла плащанията през 2020 г. Възразява да се искала и уговаряла услуги „Фаст“ и „Флекси“, който намира за заобикалящи забраните на ЗПК. Иска се отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със 1 становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Профи кредит България“ ООД срещу В.С., по което е образувано ч. гр. дело. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението, съгласно разясненията, дадени в т. 5б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Установителните искове са предявени в преклузивния срок и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът намира обстоятелства: за безспорно установени по производството следните

Между страните е подписан договор за потребителски кредит. С посочения договор е предоставена сума в размер на 5000 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.13 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 36 месечни погасителни вноски в размер на 240.80 лева всяка, като общия размер на всички плащания е записан на 8668.54 лева. Било е уговорено и закупуването на пакети от допълнителни услуги (Фаст и Флекси) на стойност от общо 5850.00 лева, като сумата е разсрочена на равни части от по 162.50 лева към всяка вноска.

Сумата по кредита е получена съгласно представеното платежно нареждане.

Относно действителността на договора:

Предвид уговорка за възнаграждение за допълнителни услуги, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В ОУ към договора е уговорено, че пакетът включва предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 15.1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 15.2.възможност за отлагане на определен брой погасителни 2 вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж.

Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугата по чл.15.1 представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по чл.15.2 имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.

Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.13% не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.

4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за 3 погасяването на главницата. От приложените към отговора разписки се установява, че ответницата е платила сумата от 4432.10 лева. С нея се покрива част от главницата до размера от 567.90 лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.

Искът за законна лихва е неоснователен, защото не се установява ответникът да е поставен в забава. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.

Ето защо претенцията за главница е основателна за 567.90 лева и следва да бъде отхвърлена за разликата до 4202.52 лева. Исковете за останалите вземания следва да бъдат отхвърлени изцяло предвид констатираната недействителност на договора.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да бъде присъдена сумата от 22.72 лева за ДТ и 8.15 лева за юрк. възн.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Х. СТ., ЕГН **********, дължи на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 567.90 лева– представляваща неплатена част от главница по договор за потребителски кредит от 21.08.2019; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 29.09.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата НАД 567.90 лева ДО 4202.52 лева И като ОТХВЪРЛЯ исковете за 1626.34 лева- договорно възнаграждение за периода 15.06.2020 г. - 03.07.2021 г.; за 1083.30 левавъзнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“; за 3209.20 левавъзнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и за сумата от 132.30 левазаконна лихва за периода от 03.07.2021 г. до 29.09.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8188 от 30.09.2021г., по частно гр. дело № 15374/2021 г. на ПРС.

ОСЪЖДА В. Х. СТ., ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, сумата от 30.87 лева- разноски по съразмерност за заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5