Присъда № 4 от 26.02.2021, Окръжен съд - Перник

МОТИВИ към присъда № 4 от 25.02.2021 г. по НОХД № 132/2020 г. по описа на Пернишки окръжен съд:

С обвинителен акт Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение срещу Л. Й. Л. от *** по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 НК за това, че на *** в ***, при управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40 ал.

1 от ЗДвП „преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението“ и чл.40 ал.2 от ЗДвП „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като потеглил от спряло положение на заден ход, без да има видимост към участъка от пътя зад товарния автомобил и без да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С.И.М..

Прокурорът поддържа предявеното обвинение, като смята, че същото е доказано и изразява становище, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в максимален размер. Пледира за приложение на разпоредбата на чл.343г от НК и постановяване на лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС.

Пострадалите от престъплението А. С. М. и Р. С. М. - като наследници на починалия С.И.М. , не са предявили граждански иск за неимуществени вреди в наказателния процес. Предявили са молба по чл.76 НПК и са конституирани като частни обвинители в наказателния процес, представляват се от двама повереници – адв.С. и адв.С.. Чрез поверениците си, частните обвинители поддържат обвинението и по отношение на наказанието се придържат към становището, изразено от прокурора, като изразяват становище, че присъдата следва да бъде наложена в условията на чл.66 от НПК, а срокът, за който следва да бъде отнето свидетелството за управление да бъде не по-малък от този на наложеното наказание.

Защитникът на подсъдимия Л.Л. – адвокат В. пледира за оправдателна присъда за подсъдимия, като излага подробни доводи в подкрепа на това искане. Излага съображения, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, като липсват доказателства за наличието на причинноследствена връзка между удара с МПС, управлявано от подсъдимия, и настъпилия в последствие вредоносен резултат. Изразява становище, че при постановяване на присъдата следва да се вземе предвид отговорното поведение на подсъдимия, помощта, която е оказал на пострадалия, както и обстоятелството, че е съдействал в хода на цялото производство.

Подсъдимият М.Б. поддържа изложеното от защитника си и изразява съжаление за случилото се,като моли за оправдателна присъда.

1

Пернишкият окръжен съд, след като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и от правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и по реда и условията на чл.14 и чл.* от НПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Л. Й. Л. от ***, е правоспособен водач на МПС от *** и притежава категории В, С, D и СЕ. През дългия период на упражняване на шофьорската си практика е наказван няколко пъти за нарушаване на различни правила за движението по пътищата.

Л.Л. работел като ***, като управлявал товарни автомобили с по-малка товароносимост. На *** сутринта Л. потеглил на курс за доставка на хранителни стоки по маршрута *** и обратно към ***. Л. управлявал лекотоварен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№ ***, в който пътувал сам.

След като изпълнил служебните си задължения в *** и *** обвиняемият продължил към ***, където имал доставка за магазин за хранителни стоки, находящ се на ул.*** в града. Около 09:50 часа Л. паркирал управлявания от него товарен автомобил на ул.*** в ***, при което започнал разтоварване на стоката.

Междувременно, *** годишният С.М. бил в кафене, намиращо се в центъра на ***, заедно с дъщеря си Р.М.. След като престоял известно време в кафенето, М. решил да се прибере към дома си, като с оглед по-лесното си придвижване носел със себе си и бастун. По пътя към дома си пострадалият минал и по ул.***.

В същото време, след като доставил съответната стока в хранителния магазин, обвиняемият Л.Л. затворил товарното помещение на автомобила и се качил на шофьорското място, за да продължи по маршрута си. След като запалил двигателя на товарния автомобил, Л. предприел маневра „движение на заден ход“, като преди това погледнал в двете странични огледала.

Извършвайки маневрата, обвиняемият се движел със скорост от около 10 км/ч. В същия момент, пострадалият С.М. предприел пресичане на пътното платно на ул.*** непосредствено зад спрелия товарен автомобил, управляван от Л., на място, което не е обозначено с пешеходна пътека. Последвал удар между задната част на автомобила, управляван от Л. и тялото на пешеходеца М., като първоначалното съприкосновение е било в областта на долна трета на лявото бедро на пострадалия, в следствие на което е получено счупването на бедрената кост, след което са получени и охлузванията и кръвонасяданията по левия долен и горен крайник. В следствие на удара тялото на пострадалия било отхвърлено и паднало върху платното за движение, като при това падане са получени охлузванията по лицето на М., в дясно, както и по десния горен и долен крайник.

Л. усетил удар в задната част на товарния автомобил и след като погледнал в страничните огледала, видял бастун, подаващ се от дясната страна на автомобила. Обвиняемият спрял веднага и отишъл зад автомобила, 2 където видял лежащия на пътното платно С.М., чийто ляв крак бил счупен и имал рана на лицето, от която течала кръв. Л. подал сигнал на „спешен телефон 112“ и останал на място до пристигането полицията, както и на медицинския екип, който закарал пострадалия в ***.

В резултат на пътно-транспортното произшествие, С.М. е получил травматични увреждания в областта на лявото бедро и охлузвания и кръвонасядания по левия горен и долен крайник. На *** на М. е извършена операция по повод фрактурата на ляво бедро. Последвали усложнения, вследствие на които, на *** М. е починал.

Назначена е и e изслушана съдебно-медицинска експертиза на труп № ***, на ***, изготвена от вещото лице д-р Р.С., началник на ОСМ ***, като след запознаване с медицинската документация за проведеното лечение, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на С.М. се установява, че при постъпване по спешност за лечение в травматологично отделение в *** същия е бил с политравма. От изследваната епикриза вещото лице е установило, че при постъпването са констатирани множество травми и охлузвания в областта на главата, лявото бедро било силно деформирано в патологична позиция с костни крепитации и болезнени движения. На М. била поставена директна екстензия при приемането му в болничното заведение, а на *** бил опериран от хирургичен екип и била направена експлоративна лапароцентеза. Също така, били проведени многократно консултации с неврохирург, хирург и интернист. След необходимата подготовка, проведени консултации и с оглед стабилизираното общо състояние на М., на *** последният е опериран по повод фрактурата на лявото бедро като е направено РСОМ на ляво бедро, сутура, дренаж и е проведено съответното лечение след интервенцията. В следствие на подтисната сърдечна и дихателна дейност, състоянието на М. рязко се е влошило на *** и е починал в същия ден. Като причина за смъртта вещото лице посочва „мастна емболия на белите дробове и мозъка и хипостатична пневмония от залежаването в резултат от претърпените след инцидента травми“. Вещото лице е посочило, че установените травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и време както се съобщава, а именно при сблъсък от МПС.

При изготвянето на експертизата, вещото лице е направило външен и вътрешен оглед на трупа на М., като относно огледа на левия долен крайник е установило, че е поставена мека имобилизация. При снемането й по външната повърхност на лявото бедро от средна трета до долна трета на колянната става има оперативен разрез. Вещото лице е установило, че при срез се вижда поставена метална остеосентеза в долна трета на бедрената кост, където се виждат фиксирани счупени костни фрагменти. По предна външна повърхност на ляво коляно вещото лице е установило кръвонасядане и охлузвания.

В хода на досъдебното производство е допусната и изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.С., началник на ОСМ ***, която да отговори на въпросите в какво 3 положение се е намирал пешеходеца спрямо превозното средство в момента на удара и с коя страна е бил обърнат към същото; Също така да опише механизмът на получаване на травмите от пешеходеца, дали има следи от прегазване както и да отговори на допълнителни въпроси по своя преценка, ако това е необходимо за изясняване на поставените въпроси. Вещото лице е установило, че към момента на удара пешеходецът се е намирал в изправено положение зад автомобила и е бил обърнат с лявата си страна на тялото към превозното средство. Според експерта, описаните травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети. Първоначалното съприкосновение с автомобила е било в областта на лявото бедро в долната трета, при което е получено счупване на бедрената кост. Освен счупването на бедрената кост, от автомобила са били причинени охлузвания и кръвонасядания по левия горен и долен крайник. Установените охлузвания по лицето в дясно и по десния горен и долен крайник отговарят да са получени при падане върху платното за движение. Според вещото лице няма данни за „прегазване“, тъй като при прегазване от автомобил по дрехите на пострадалия има позитивни отпечатъци от грайфер на гума, а по кожата се наблюдават негативни отпечатъци, като такива не са установени. Този извод се потвърждава и от рентгенографията на лявата бедрена кост, тъй като счупването отговаря на блъскане, а не на прегазване от автомобил, с оглед площта на счупването.

Назначена и изслушана е по делото химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго опойващо вещество № 400/11.11.2019 г., изготвена от В.О., експерт към НТЛ-ЕКД при ОД на МВР гр.Перник. От заключението се установява, че в кръвните проби на подсъдимия – Л. Й. Л. , не е констатирано наличие на алкохол.

По делото в досъдебната фаза е назначена автотехническа експертиза, изготвена от инж. А.А., специалист по транспортна техника и технология.

Вещото лице инж. А.А. е изготвил мащабна скица на местопроизшествието, като е обяснил механизма на ПТП-то. Мястото на удара е посочено точно като са отразени отстоянията в метри по ширина и дължина на платното за движение, считано в посока на огледа. Вещото лице е установило, че при извършения оглед на автомобила не са установени следи по същия, които да сочат мястото на контакт между задната част на товарния автомобил и пешеходеца, но с оглед установения механизъм на ПТП, габаритите на МПС и липсата на счупвания по пластмасовите елементи на задните осветителни тела на автомобила, вещото лице е определило, че контактът е настъпил в средната зона на превозното средство. Според вещото лице скоростта на автомобила в момента на удара е била от порядъка на 10 км/ч, а непосредствено преди произшествието автомобилът е бил в покой.

Разстоянието, което е изминало МПС след удара вещото лице е изчислило в порядъка на 2,50-3,00 м. За да отговори на поставения въпрос дали водачът на МПС – подсъдимият, е имал техническа възможност да предотврати произшествието, вещото лице е разгледало три хипотези спрямо посоката на 4 движение на пешеходеца. В заключение е приело, че при движение на пешеходеца зад автомобила, попътно или срещу него, в зоната на широчината на автомобила, пешеходецът е попадал в „мъртвата зона“ за виждане с огледалата и водачът не е имал възможност да възприеме пешеходеца, но е имал възможност да бъде сигнализиран за опасност при дижението си назад от осигурено от него лице. При странично навлизане на пешеходеца зад автомобила, в момента на потегляне на превозното средство пешеходецът е бил във видимата зона за водача в огледалата за обратно виждане и водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като не потегля от място. В обобщение, експертът е приел, че и в двата случая подсъдимият като водач на МПС е могъл да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата „движение на заден ход“ е осигурил лице, което да сигнализира при появата на опасност. На вещото лице е била поставена задача да отговори на въпроса дали пешеходецът е имал техническа възможност да предотврати произшествието. В отговор на тази задача експертът е приел с оглед посоката на движение на пешеходеца, че същият е можел да предотврати инцидента ако не е навлязъл в платното за движение и не се е движел по него, а е използвал изградената в района тротоарна площ.