Решение № 468 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Варна, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500576 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2537/10.01.2025г. от В. Н. С., ЕГН **********, срещу Р е ш е н и е № 25/03.01.2025 г., по гр.д. № 20243110106662 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 46с-в, с което съдът:

ЗАДЪЛЖАВА В. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на М. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, и детето Р. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, че за времето от постановяване на решението по делото – 03.01.2025 г. до 30.04.2025 г. срещите между бащата М. И. Н., ЕГН **********, и детето Р. М. Н., ЕГН **********, съгласно уговорения режим на личен контакт, утвърден с решение № 3626/10.11.2023 г. по гр. д. № 11885/2023 г. по описа на ВРС, 48 състав, до навършване на седемгодишна възраст на детето, следва да се провеждат без 1 присъствието на майката В. Н. С., ЕГН **********, като ЗАДЪЛЖАВА майката да предава детето на бащата в уговорените дни на режим на личен контакт, след което до връщането му в уговорения час – 16:00 часа й ЗАБРАНЯВА да приближава молителя и детето на разстояние по-малко от 100 м.

ЗАДЪЛЖАВА В. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ПОСЕЩАВА индивидуална специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие /специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева по смисъла на ЗЗДН/ към Фондация „SOSсемейства в риск“ в гр. ****, телефон за контакт – ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.

УКАЗВА на родителите В. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, и М.

И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, че могат да използват професионална помощ – психологично консултиране на родители и посредничество по избрани от тях програми.

НАСОЧВА пострадалите лица – М. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

****, и детето Р. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, към програма за възстановяване и защита на жертви на домашно насилие към Фондация „SOSсемейства в риск“ в гр. ****, телефон за контакт – ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 7 ЗЗДН.

ОТХВЪРЛЯ приетата за съвместно разглеждане молба с вх. № 52433/27.06.2024 г., подадена от В. Н. С., ЕГН **********, действаща лично и като родител на детето Р. М. Н., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу М. И. Н., ЕГН **********.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал СПЕ и показанията на свидетелите на молителя.

Неправилно ВРС е приел и, че бащата е възпрепятстван да осъществява личен контект с детето, като от представените от нея доказателства се установява, че той не се е явявал за РЛО. Не е дал и съгласие за пътуване на детето в чужбина.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита на М. И. Н. и да уважи насрещната молба по ЗЗДН на В. Н. С..

2

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и законосъобразен. Подчертава, че във въззивната жалба молителката не защитава интереса на детето, а само нейния. Сочи, че поведението й цели отчуждаване на детето чрез непрекъсната намеса в срещите, дърпане на детето, настройването му против баща му. Това се установява както от вещите лица, така и от водените от него свидетели. Правилно съдът е приел, че поведението на майката представлява психическо и емоционално насилие.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.

При проверката си по реда на чл.269 от ГПК, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на Закона за защита от домашното насилие с молба с вх. № 44175/03.06.2024 г., подадена от М. И. Н., ЕГН **********, действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на детето Р. М. Н., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу В. Н. С., ЕГН **********.

В молбата М. И. Н. излага, че двамата с ответницата са родители на общата им дъщеря Р. М. Н.. Твърди, че майката упражнява физическо и психическо насилие над момичето, както и психически и емоционален тормоз над него, като препятства по всякакъв начин правото на бащата да се види с детето. Излага, че ответницата насилва детето, като го кара да плаче, пощипва, побутва, плаши с непознати за него хора, с цел същото да плаче, за да може тя да не даде детето за режим за личен контакт с бащата. Поддържа, че конкретен повод за подаване на молбата е случилото се между страните на 04.05.2024 г. Майката държала детето за ръка, като то било видимо разстроено.

След като слязъл от колата и тръгнал към тях, започнала да го дърпа силно за ръката и то се разплакало. Опитал се да го успокои, то тя го дърпала назад към входа. Не му позволила да го прегърне. Обадил се на тел. 112, за да сигнализира за поредната осуетена среща и за насилието, на което той и пътуващите с него лица станали свидетели. Твърди, че поведението на майката провокира родителско отчуждение и представлява жестоко насилие над общото им дете. По изложените съображения моли спрямо ответницата да бъдат наложени поисканите мерки за защита.

Ответницата В. Н. С. оспорва молбата на М. И. Н. за защита от домашно 3 насилие като неоснователна. Излага, че между двамата е постигнато споразумение, което е обективирано в Решение № 3626 от 10.11.2023г., постановено по гр. дело № 11885/2023г. на ВРС, 48 състав, като до датата на навършване на детето Р. на 7 години - 30.04.2025г. срещите следва да бъдат осъществявани в присъствието на ответната страна В. С.. Оспорва, че препятства срещите с бащата, като твърди, че той не идва на определените дати за осъществяване на режима. Оспорва и изложеното относно случилото се на 04.05.2024г. Излага своята версия за събитията. Твърди, че не тя е извършила акт на домашно насилие, а такъв е осъществен от страна на бащата спрямо нея и детето.

Отправя насрещна молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие от 27.06.2024 г., подадена от В. Н. С., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Р. М. Н., срещу ответника по тази молба М. И. Н., приета за съвместно разглеждане с протоколно определение от проведеното на 28.06.2024 г. открито съдебно заседание.

Твърди, че за периода от 06.04.2024г. до 26.06.2024г. ответникът по молбата г-н Н. има режим за лични отношения общо за 12 дни, от които е дошъл два пъти на 04.05.2024г. и на 15.06.2024г. И двата пъти е бил с непознати коли и хора в нея. Сочи, че тя е трябвало да присъства на срещите с детето и да бъде предварително уведомявана с кого и къде ще бъде осъществяван контакта с бащата. Твърди, че на 04.05.2024г. дошъл с чужди хора, от които детето се уплашило и не пожелало да тръгне с бащата. Не я уведомил предварително и къде ще ходят. На 15.06.2024г. отново дошъл със същия шофьор и същата кола, с балон и подаръци. Детето обаче не желаело да тръгне с баща си, защото не познавало колата и шофьора. Тя казала на детето да не се притеснява, защото ще се обади на тел. 112 за непознатия с баща й, но разбрала, че преди нея Н. е звъннал на тел. 112 за предварително съдействие.

След като пристигнали полицаите им обяснила, че детето се страхува и не иска да тръгне с баща си. Счита, че по този начин ответникът е демонстрирал, че детето и настроението му нямат значение за него. По изложените съображения, а и доколкото ответникът е осуетил тяхно пътуване в чужбина, като не е представил изискуема декларация за това, счита, че спрямо нея и детето е осъществен акт на психическо насилие от ответника, поради което моли подадената насрещна молба за защита да бъде уважена.

4

Ответникът по тази молба М. И. Н. е депозирал писмено становище, с което оспорва като неверни всички изложени фактически твърдения от страна на ответницата. Поддържа, че диалогът с майката е невъзможен поради липса на нормална комуникация между страните. Моли така подадената молба да бъде оставена без уважение.

В хода на производството в първото по делото с.з. са наведени твърдения и за осъществен нов акт на домашно насилие от 15.06.2024г., като без да е приета за съвместно разглеждане новата молба с изричен диспозитив, то същата е разгледана от първоинстанционния съд, на основание чл. 15 ал. 3 от ЗЗДН.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.

Съставът на ВОС споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.

По възраженията във въззивната жалба:

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко спрямо молителя и детето.

От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност 5 на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес, т.е. поведението следва да има конкретно негативно проявление в психиката на жертвата.

ЗЗДН и Правилника за прилагане на ЗЗДН не дават легална дефиниция на термина: „психическо насилие“.

Пар 1. т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето дава дефиниция за "Психическо насилие" – това са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

В конкретната разпоредба не е включен изрично „синдромът на родителско отчуждение“, но формулировката на „психическо насилие“ според пар 1. т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е достатъчно широка, за да обоснове включването на това явление /СРО/ към обхвата на психическото насилие. СРО представлява устойчиво във времето поведение на ответника /съвкупност от действия/, които не само могат да имат, но и даже вече са произвели, вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето. Това вредно въздействие е самото настъпило вече отчуждение от другия родител, което не е предизвикано от поведението на отчуждения родител, а е функция на отчуждаващото поведение на отчуждаващия родител.

Понятието „синдром на родителско отчуждение“ не присъства в българското законодателство. Понятието „родителско отчуждение“ присъства в текста на чл. 59, ал. 6 от СК - Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица.