Решение № 498 от 19.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Варна, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. И. мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502966 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по:

1) Подадена въззивна жалба вх. № 39801/26.10.2021 г. от СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, чрез адв. В.С., срещу Решение № 1239/04.10.2021 г., постановено по гр. д. 6128/2021 г. по описа на РС - Варна, XLIX състав, в частите, с които:

- е отхвърлен за разликата над 1491,73 лева до пълния претендиран размер от 1580,41 лева предявеният от СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1580,41 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 по месеци и тримесечия за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението;

- е отхвърлен за разликата над 258,22 лева до пълния претендиран размер от 279,50 лева предявеният от СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 279,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1580,41 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска – 27.04.2021 г.

Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно в обажалваните части. Счита, че претендираното възнаграждение за периода януари-март 2018 г. е 1 следвалото да бъде заплатено през месец април 2018 г. съгласно Наредба 8121з776/29.07.2016 г., а давностният срок е започнал да тече от 01.05.2018 г.

Настоява за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юрисконсулт С. П., в който счита въззивната жалба за неоснователна. Застъпва становище, че вземането за първото тримесечие е станало изискуемо на 01.04.2018 г. и към датата на завеждане на исковата молба по делото - 27.04.2021 г., тригодишният давностен срок е изтекъл. Претендира разноски.

2) Подадена въззивна жалба вх. № 38387/20.10.2021 г., уточнена с молба вх. № 41159/01.11.2021 г., от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от директора гл. комисар Н.Н., чрез ст. юрисконсулт С. П., срещу Решение № 1239/04.10.2021 г., постановено по гр. д.

№ 6128/2021 г. по описа на РС - Варна, XLIX състав, в частите, с които Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, е осъдена да заплати на СВ. Д. ИВ., ЕГН **********:

- сумата от 1491,73 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 185 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 по месеци и тримесечия за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;

- сумата от 258,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1491,73 лева за периода 01.04.2018 г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, счита първоинстанционното решение за неправилно и необосновано в обжалваните части. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощния труд за държавни служители, чиито служебни отношения са уредени от ЗМВР. Излага, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима спрямо служители на МВР. Сочи, че ищецът не е работил над установената със ЗМВР норма часове. Твърди, че първоинстанционният съд не е изследвал спецификата на служебните правоотношения с държавни служители в МВР, за които са предвидени редица компенсаторни механизми.

Излага, че положеният от ищеца нощен труд не се явява извънреден. Подробно сочи още множество съображения за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд по приложението на правната уредба във връзка с положения от ищеца нощен труд. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С.И. не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С. П.. Поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание СВ. Д. ИВ., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В.Б.. Поддържа подадената от страната въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от СВ. Д. ИВ., ЕГН **********, бл. 14, ап. 94, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул „Пиротска“ №171 А, обективно съединени искове, 2 както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, след допуснато увеличение на осн. чл. 214 ГПК, за заплащане на сумата от 1580,41 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 по месеци и тримесечия за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 279,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1580,41 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска – 27.04.2021 г.

В исковата молба вх. № 7500/27.04.2021 г. се излага, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. ищецът е полагал труд на длъжност командир на екип в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. Сочи се, че съгласно ЗМВР, същият е бил със статут на държавен служител. Предвид спецификата на длъжността, е полагал труд на смени, като за посочения период е положил общо 1384 часа нощен труд, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1581,91 часа. Изтъква се, че преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 197,91 часа, за който на ищеца следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 1580,41 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното й изплащане, както и лихва за забава, изчислена върху отделните суми, дължими за всяко тримесечие за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска – 27.04.2021 г. Настоява се исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените претенции като неоснователни. Потвърждава, че за исковия период ищецът е полагал труд като държавен служител по служебно правоотношение в ГДПБЗН. Оспорва предявените искове, като твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са заплатени. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал, че нормалната продължителност на работното време при нощен труд в системата на МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което общите норми на КТ и ЗДСл са неприложими по отношение на ищеца.

Поддържа, че в отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-776, в сила от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-36, в сила от 10.01.2020 г., както и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и Заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, като първата заповед регламентира изплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева, а втората – в размер на 1,00 лев за всеки отработен час или част от него, което възнаграждение е изплатено на ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване поради изтекъл давностен срок на дължимите възнаграждения за първото тримесечие на 2018 г.

Настоява исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. ищецът СВ. Д. ИВ. е полагал труд по служебно правоотношение с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.

Видно от Кадрова справка № 833р-3101/31.05.2021 г., СВ. Д. ИВ. в процесния период е заемал длъжността командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

3

Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни бележки.

От приложените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч., както и изменения на графика за денонощни дежурства на състава на група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ се установява, че за периода от месец януари 2018 г. до месец юли 2020 г. включително ищецът е положил нощен труд, както следва: за м. януари 2018 г. – 2 часа; за м. февруари 2018 г. – 48 часа; за м. март 2018 г. – 38 часа; за м. април 2018 г. – 40 часа; за м. май 2018 г. – 34 часа; м. юни 2018 г. – 62 часа; за м. юли 2018 г.

– 65 часа; за м. август 2018 г. – 34 часа; за м. септември 2018 г. – 62 часа; за м. октомври 2018 г. – 48 часа; за м. ноември 2018 г. – 58 часа; за м. декември 2018 г. – 64 часа; за м. януари 2019 г. – 38 часа; за м. февруари 2019 г. – 56 часа; за м. март 2019 г. – 50 часа; за м. април 2019 г. – 22 часа; за м. май 2019 г. – 48 часа; м. юни 2019 г. – 40 часа; за м. юли 2019 г.

– 64 часа; за м. август 2019 г. – 56 часа; за м. септември 2019 г. – 32 часа; за м. октомври 2019 г. – 48 часа; за м. ноември 2019 г. – 50 часа; за м. декември 2019 г. – 62 часа; за м. януари 2020 г. – 16 часа; за м. февруари 2020 г. – 56 часа; за м. март 2020 г. – 40 часа; за м. април 2020 г. – 64 часа; за м. май 2020 г. – 34 часа; м. юни 2020 г. – 54 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. СВ. Д. ИВ. е положил общо 1385 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, брутно възнаграждение в общ размер на 1580,41 лева за разликата от 198 часа преобразуван нощен труд. Лихвата за забава, изчислена върху главниците по тримесечия, възлиза общо на сумата от 285,12 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е държавен служител в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, въз основа на което намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.