Решение № 79 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110215857 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Б. В., ЕГН **********, против наказателно постановление № РЛЦ25-РД11-2 от 03.10.2025 г., издадено от кмет на район „Лозенец“ Столична община, с което за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро) на основание чл.428 от ЗВМД.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че кучето не е проявявало агресия, не е застрашило никого и през цялото време било под контрола на собственика си.

Нямало пострадали лица или данни за опасно поведение, като нямало създадена реална опасност за хора или животни. Кучето било малка порода на 17 годишна възраст, като се придвижвало бавно и реагирало на всички команди на собственика си.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото 1

НП. Счита, че глобата била прекалено висока и той не бил толкова виновен.

Процесуалният представител на АНО иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Заявява, че глобата била фиксирана, а законът не обвързвал нарушението с размера на кучето. Нарушението било формално и установено по категоричен начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.06.2025 г., около 08:15 часа, жалбоподателят Т. Б. В. разхождал собственото си куче в град София, в градина „Баня Лозенец“, като кучето било изведено без поставен повод. Това било забелязано от свидетелките С. К. и С. П. – служители в Столичен инспекторат, които пристъпили към проверка на жалбоподателя.

Срещу жалбоподателя Т. Б. В. бил съставен АУАН № 25-09-021 от 19.06.2025 г. за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД, който му бил връчен лично, а той го подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел на нарушението.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № РЛЦ25-РД11-2 от 03.10.2025 г., с което за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро) на основание чл.428 от ЗВМД.

Изложената фактическа обстановка се установява категорично от показанията на свидетелките С. К. и С. П., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелките К. и П. подробно разказват как на процесната дата в градина „Баня Лозенец“ в град София жалбоподателят Т. В. разхождал собственото си куче, което било изведено на разходка без поставен повод. Съдът изцяло кредитира показанията и на двете свидетелки, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и напълно си 2 кореспондират. Самият жалбоподател също не оспорва факта, че е разхождал кучето си без повод.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.472, ал.4 и ал.5 от ЗВМД. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението.

Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови разпоредби и основанието, на което се налага глобата. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД забранява извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник. По делото категорично се доказа, че на процесната дата 19.06.2025 г., жалбоподателят Т.

Б. В. е извел собственото си куче на разходка без повод в гр. София в градина „Баня Лозенец“. Предвид на това е налице нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД. За съставомерността на деянието е без никакво значение колко голямо е самото куче, каква е неговата порода, каква е неговата възраст, дали е агресивно, дали е създало опасност за хора или други животни, дали е послушно и се подчинява на стопанина си или не, поради което са неоснователни наведените в жалбата възражения в тази насока. Изискването за използване на повод при извеждане на публично място се отнася за всяко едно куче без изключения.

3

От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят В. е бил длъжен да се съобрази с разпоредбата на закона, но не го е сторил, а незнанието на закона не е извинително. Той е бил длъжен и обективно е могъл да спази закона, като изведе кучето на разходка с повод, но не го е сторил.

Разпоредбата на чл.428 от ЗВМД гласи, че който наруши забрана по чл.177, ал.1, т.3 или 4, се наказва с глоба в размер на 100 лева (51,13 евро).

Правилно е определена санкционната норма за извършеното нарушение, като наказанието е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. При преценката си съдът съобрази указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС и даденото в чл.93, т.9 от НК понятие за „маловажен случай“ – такъв, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Касае се за формално нарушение, което се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвиденото в чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД задължение, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. Разбира се приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай по делото не се установиха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, тоест нарушението се явява типично (обичайно). Целта на нарушената законова разпоредба е да гарантира, че стопаните ще имат постоянен контрол върху поведението на своите кучета и те няма да създадат 4 евентуална опасност за хора или други животни. Все пак се касае за животно и колкото добре дресирано или неагресивно да е кучето, то във всеки един момент може да се появи котка или друго животно, което инстинктивно да накара кучето да хукне след другото животно, а това може да доведе до излизането му на пътното платно и да създаде реална опасност за възникване на ПТП. Реакциите на кучето са непредвидими примерно към деца, които играят, викат, бягат, тъй като животното би могло да възприеме, че има някаква заплаха за него или за стопанина му и да прояви агресия към детето.

Освен това има хора, които изпитват страх към кучета, независимо от големината и породата им, поради което срещата им с куче, което е разхождано без повод и може да се окаже в непосредствена близост до тях, може да ги уплаши сериозно или най-малкото да им създаде дискомфорт. Да не говорим, че при разхождането без повод, кучето може да ходи на детски площадки или други места, на които играят малки деца, където да облекчи своите физиологични нужди и дори стопанинът му може да не забележи това, за да събере фекалиите, а използването на повод при разходката, ако не елиминира, то поне силно ограничава тази възможност, понеже стопанинът следи в този случай всички действия на своето куче и може постоянно да го контролира. Всичко това кара съда да приеме, че в случая чл.28, ал.1 от ЗАНН не следва да се прилага.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум от 130 лева (66,47 евро), тъй като делото не се отличава с 5 фактическа и правна сложност, като беше проведено само едно открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РЛЦ25-РД11-2 от 03.10.2025 г., издадено от кмет на район „Лозенец“ Столична община, с което за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), на Т. Б. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро) на основание чл.428 от ЗВМД.

ОСЪЖДА жалбоподателя Т. Б. В., ЕГН ********** да заплати на Столична община сумата от 66,47 евро (130 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6