Решение № 96 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. С., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110155945 по описа за 2024 година

ЗК „Л. И.“АД е предявило против ЗАД „ОЗК-З.“ иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2486.03 лева, представляваща ½ от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

|

Ищецът поддържа, че на 23.03.2016 в Г. при управление на товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГА“, с рег. №РА...ВН, с прикрепено към него ремарке с рег. №РА...ЕЕ, водачът П. З. реализирал ПТП в лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. №MG-MV91.За настъпилото ПТП са изготвени документи от съответните компетентни органи в Република Г.. Щетата на увредения автомобил е определена на база на предоставени фактури и калкулация, като е предявена по претенция зелена карта от AVUS и същата е заплатена в размер на 4972.91 лева. Сумата е заплатена с превод на 23.11.2016.Към датата на събитието за товарен автомобил „МАН“, модел ТГА е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ищеца.С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования собственик срещу 1 застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. №РА...ЕЕ.Поддържа, че полицата е издадена от ответника и е със срок на 1 валидност от 03.02.2016 до 02.02.2017.Твърди, че съгласно Решение на Федералния съд на Г. от 27.10.2010 застрахователят на ремаркето трябва да поеме половината от щетите.Твърди, че застрахователното покритие на двете страни се разпростира, за да покрие цялата щета от ПТП-то.Поради това всяка страна трябва да понесе отговорността за ½ част от застрахователното обезщетение. Поддържа, че ответникът е поканен да заплати ½ от изплатената сума по ликвидационната преписка.Но ответникът се е произнесъл с мотивиран отказ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ оспорва предявения иск.Оспорва предявения иск по размер.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Със застрахователна полица от 03.02.2016 е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, т.а. МАН, модел TGA, с рег. №РА...ВН за периода от 03.02.2016 до 02.02.2017г.

По делото е представен експертен доклад №161033001 от 31.03.2016г.

По делото е представено писмо от 24.05.2016 от „АВУС ГмбХ” до ЗК „Л.

И.”АД, с което ги уведомяват, че на 23.03.2016 е реализирано ПТП от МПС МАН, с рег. №РА...ВН.

По делото е представен експертен доклад за щета по ГО.

По делото е представено писмо от ЗК „Л. И.”от 25.05.2016 до АВУС за изискване на документи във в връзка с настъпилото застрахователно събитие.

По делото е представено уведомление за ПТП от 23.03.2016г.

С писмо от 27.05.2020 ЗК „Л. И.” е отправило до ЗД „ОЗК З.”АД регресна претенция за възстановяване на ½ от изплатено застрахователно обезщетение в размер от 4972.95 лева.

По делото е представено Решение на СЕС от 21.01.2016 по съединени дела С-359/14 и С-475/14.

По делото е представено и решение на Федералния съд на Г. от 27.10.2010.

Съгласно заключението на САТЕ поради упражнен недостатъчен контрол 2 над управлението от водача на товарен автомобил МАН, с ДК№РА...ВН реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „Ф. Т.”, с ДК№MGMV91.Съгласно заключението на САТЕ причинените вреди по л.а. „Ф. Т.” с ДК№MG-MV91 от техническа гледна точка са в зоната на удара и вследствие на реализираното ПТП от 23.03.2016.Стойността за възстановяване на л.а. „Ф.

Т.”, с ДК№MG-MV91 в Г., определена към датата на настъпване наПТП по пазарни цени, възлиза на 1812.96 евро с ДДС. Действителната стойност на л.а.

„Ф. Т.”, с ДК№MG-MV91, към датата на събитието възлиза на 2977 евро.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Спорно по делото е приложимото право.

Съгласно чл.479, ал.1 от Кодекса за з.то вреди, нанесени от ремарке по чл.481, ал.1, изр.2 и ал.2, т.3, което е свързано с МПС и е функционално зависимо от това МПС по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

Съгласно германското право всеки от застрахователите на теглещото и тегленото превозно средство трябва да покрие по 50% от стойността на вредите, причинени от този състав от превозни средства/.

Съдът приема, че в случая е приложимо германското право.

Това се установява от представеното от страна на ищеца решение на СЕС от 21.01.2016 по съединени дела С-359/14 и С-475/14 по преюдициално запитване относно Съдебно сътрудничество по граждански дела-Избор на приложимо право- Регламент /ЕО/№864/2007 и Регламент /ЕО/ №593/2008Директива 2009/103/ЕО-произшествие,причинено от камион с ремарке, с различни застрахователи на двете превозни средства-Произшествие, настъпило н държава членка, различна от тази, в която са сключени договорите за застраховка.

В решението е прието, че „самото съществуване на право на иск на застрахователя на теглещо превозно средство, чиито водач е причинил произшествие, срещу застрахователя на тегленото ремарке, след изплащане на обезщетение на пострадалото лице, не може да се изведе от договора за застраховка, а предполага едновременно ангажиране на деликтната отговорност на държателя на ремаркето по отношение на това пострадало 3 лице.Поради това следва да се отбележи, че задължението за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето трябва да се счита за „| извъндоговорно задължение” по смисъла на чл.1 от Регламент „Рим II”.Поради това с оглед на разпоредбите на този регламент следва да се определи и приложимото към това правоотношение право.В съответствие с чл.4 от посочения регламент, освен ако не е предвидено друго , приложимото право към това извъндоговорно задължение е правото на държавата, в която е настъпила вредата, а по делото в главните производства-държавата, в която е претърпяна пряката вреда от произшествието.Съгласно чл.15, букви а/ и б/ от Регламент „Рим II” това право ще определи условията и обхвата на отговорността, както и причините за разделяне на тази отговорност.Следователно именно по отношение на правото на държавата, където е настъпила пряката вреда- в случая германското право, следва да се определят длъжниците по задължението за обезщетяване на пострадалото лице, както и евентуалното съответно участие на държателя на ремаркето и на държателя или водача на теглещото превозно средство при причиняване на вредата на пострадалото лице.

По делото не е спорно, че ПТП-то е настъпило в Г..Поради това съдът намира, че в случая е приложимо правото на Г. като държава, в която е настъпила вредата от ПТП-то.

С оглед на което съдът намира, че в съответствие с германското право всеки от застрахователите на теглещото и тегленото превозно средство трябва да покрие по 50% от стойността на вредите, причинени от този състав от превозни средства/.

Ответникът не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГО относно ремаркето.

Ответникът не оспорва механизма на ПТП, а оспорва размера на претенцията.Съдът приема, че механизмът на ПТП се установява въз основа на заключението на САТЕ и той е следният: поради упражнен недостатъчен контрол над управлението от водача на товарен автомобил МАН, с ДК№РА...ВН реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „Ф. Т.”, с ДК№MG-MV91.

Съгласно заключението на САТЕ причинените вреди по л.а. „Ф. Т.” с ДК№MG-MV91 от техническа гледна точка са в зоната на удара и вследствие 4 на реализираното ПТП от 23.03.2016.С оглед на което съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и настъпилите вреди.

Ответникът не оспорва, че е заплатено застрахователно обезщетение от страна на ищеца в посочения размер.С плащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпва в правата за ½ от заплатеното застрахователно обезщетение.

Кредитирайки заключението на САТЕ съдът приема, че стойността за възстановяване по пазарни цени на л.а. „Ф. Т.”, с ДК№MG-MV91 в Г. възлиза на 1812.96 евро с ДДС. Стойността на обезщетението в лева възлиза в размер от 3545.84 лева.С оглед на което съдът приема,че ответникът дължи ½ от сумата от 3545.84 лева или сумата от 1772.92 лева.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде уважен за сумата от 1772.92 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2486.03 лева.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от иска.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от 599.73 лева, от които 49.73 лева – държавна такса, сумата от 450 лева – депозит за САТЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от 427.69 лева.

Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от 49.73 лева – държавна такса. Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от 35.46 лева.

Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.Съобразно отхвърлената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 28.68 лева.

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗК „Л. И.“АД, ЕИК1..., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „С. шосе”№67а, против ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК1...7, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „С. С.”№7, ет.5, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ, че ЗАД „ОЗК-З.“ дължи на ЗК „Л. И.“АД сумата от 1772.92 лева, представляваща ½ от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л. И.“АД, ЕИК1..., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „С. шосе”№67а, против ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК1...7, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „С. С.”№7, ет.5, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ за горницата над 1772.92 лева до пълния предявен размер от 2486.03 лева, представляваща ½ от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК1...7, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „С. С.”№7, ет.5, да заплати на ЗК „Л. И.“АД, ЕИК1..., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „С. шосе”№67а, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 427.69 лева- разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“,ЕИК1...7, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „С. С.”№7, ет.5, да заплати на ЗК „Л. И.“АД, ЕИК1..., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „С. шосе”№67а, сумата от 35.46 лева-разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“АД, ЕИК1..., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „С. шосе”№67а, да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК1...7, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „С. С.”№7, ет.5, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 28.68 лева- разноски по делото.

6

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7