Решение № 328 от 27.06.2025, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 270/2025
- Вид
- Решение № 328
- Подписан
- 27.06.2025
- Състав
- Велина Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 328 гр. Пещера, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240100270 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК
В исковата молба ищецът „А 1 България“ЕАД, представлявано от А. Д. и М. М. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „** № 1, чрез юрк. М.К. против ответницка К. С. Ш. от гр.Пещера,ул. „Б.**“ **,** твърди, че въз основа на сключен между страните по делото договор за продажба на изплащане № 504771671 от 15.03.2018 година на ответника е било предоставено устройство Handset Nokia 2 Black MT 15 23 за сумата от 215.52 лева ,платима на вноски -24 месечни вноски(като първата се заплащала при подписване на договора и получаване на устройството,а останалата сума се разсрочвала на 23 равни месечни вноски,всяка по 8.98 лева).Сочи се още ,че собствеността на устройството е била прехвърлена с подписан между страните приемо –предавателен протокол към договора от 15.03.2018 година,в който била индивидуализирана продадената вещ.В случая ответникът не е заплатил 18 броя вноски в общ размер на 206.54 лева ,за периода от 09.03.2018 година до 08.09.2018 година,за която сума е издадена фактура № 379101521 от 12.09.2018 година. Твърди се още, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.дело № 1295/2024 година по описа на ПщРС и издадена 1 заповед, срещу която заповед длъжникът е подал възражение в срок. Това мотивирало правният им интерес да установят вземането си.Моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено , че ответникът дължи на ищцовато дружество сумата от 206.54 лв.представляваща дължимата цена за предоставено мобилно устройство , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на образуване на заповедното производство, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ангажират доказателства.
В указания от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор ,в който не оспорва обстоятелството ,че страните в настоящото производство са разписали договор за продажба на изплащане от 15.03.2018 година на устройство Handset Nokia 2 Black MT 15 23 за сумата от 215.52 лева,която е следвало да се плати чрез 24 броя месечни вноски ,всяка в размер от 8.98 лева.Не оспорва обстоятелството ,че първата вноска е платена на датата на разписване на договора ,но по отношение на останалите вноски изразява възражение за погасяване на същите по давност.Моли да се отхвърли предявения иск.Не сочи доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за продажба на изплащане № 504771671 от 15.03.2018 година ;приемо-предавателен протокол; фактури се установява ,че между страните по делото на 15.03.2018 година е сключен писмен договор № 504771671 за продажба на изплащане ,по силата на който „А1 България“ЕАД(което дружество е с предходно наименование на „Мобилтел“ЕАД )-в качеството на продавач и К. С. Ш. в качеството на купувач ,по силата на който продавача прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи(определена/ни в приемо -предавателен протокол,който е неразделна част от договора) срещу цена ,която купувача следва да заплати в размер и при условия на разсрочено плащане определено с договора ,а имено чрез месечни вноски - първоначална и 23 месечни вноски ,всяка в размер от 8.98 лева.В договора изрично е разписано ,че закупуването на вещта, при условията на този договор е 2 обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги ,предоставяни на купувача, на основание договор за услуга сключен с продавача.С приемопредавателен протокол от 15.03.2018 година на купувача К. С. Ш. е предадено крайно устройство с IMEI 356039081981225 ,модел –апарат Nokia 2 Black MT 15 като за периода от 12.04.2018 година до 08.09.2018 година са били издадени фактури за дължими от потребителя-К. Ш. такси за ползвани мобилни услуги,в това число мобилна услуга,мобилен интернет и вноски за изплащане на стока апарат Nokia 2 Black MT 15.
По делото е приложено като доказателство ч. гр. дело №1295/2024 година по описа на Пещерския районен съд , от което се установява ,че същото е образувано по заявление на „А 1 България“ ЕАД гр.София– депозирано на 27.11.2024 година за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. С. Ш. от гр. Пещера за парично вземане в размер на 206.54 лева ,представляващо цена за апарат Nokia 2 Black MT 15 по договор за продажба на изплащане от 15.03.2018 година ,ведно със законната лихва върху тази сучи ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане и направените по делото разноски. Въз основа на заявлението е издадена заповед № 567 от 30.12.2024 година ,с която е разпоредено длъжникът К. С. Ш. от гр.Пещера да заплати на „А 1
България“ЕАД гр. София сумата от 206.54 лева ,ведно със законната лихва върху нея ,считано от 27.11.2024 година до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 75 лева . Заповедта е връчена на длъжника на 02.01.2025 година и в законоустановения срок последният е депозирал възражение (в деловодството на Районен съд- Пещера с вх.№ 531/30.01.2025 година) срещу издадената заповед за изпълнение.
Със съобщение ,връчено на заявителя на 11.02.2025 година съдът е указал на последния , че има право да предяви иск за установяване на вземането си в 1 месечен срок ,като на 11.03.2025 година е предявен такъв /, с оглед на което съдът счита ,че същият е допустим , а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения :
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения,по силата на които ответникът в качеството на потребител на електронни съобщителни услуги е закупил от доставчика на тези услуги вещ,а именно : апарат Nokia 3
2 Black MT 15 като договорената от страните продажна цена е следвало да се заплати от потребителя чрез 24 месечни вноски ,всяка от 8.98 лева. Първата вноска е заплатена в деня на придобиване на вещта от потребителя на 15.03.2018 година.От заявлението на ответника в настоящото производство се установи,че същият не е заплатил оставащите 23 месечни вноски в общ размер на 206.54 лева за периода от април 2018 година до февруари 2020 година.
Съгласно . на ТР 3/11 от 18.05.2012 година на ОСГТК на ВКС понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111,б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В настоящия случай съгласно клаузите на договора страните са били обвързани от валидни облигационни правоотношения с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги ,а закупуването на вещта- апарат Nokia 2 Black MT 15 е обвързано от ползването на тези електронни съобщителни услуги от ответника в качеството му на потребител. В този смисъл задължението му е било за месечно заплащане на вноска, при единен правопораждащ факт – ползване на електронни съобщителни услуги според уговорките между страните. Падежите на отделните плащания настъпват през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени.
Законът за задълженията и договорите е установил различна погасителна давност. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл.
110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок като такъв е срокът за периодични плащания.
В настоящия случай съдът приема ,че се касае за „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.”в” от ЗЗД характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време ,а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Изискуемостта ,забавата и давността за всяка 4 престация настъпва поотделно ,тъй като се касае за самостоятелни задължения ,имащи единен правопораждащ факт .Според разпоредбата на чл. 111, б."в" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Погасителната давност е установена в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички.
В случая видно от доказателствата по делото кредиторът е претендирал заплащане на вземането си едва на 27.11.2024 година с депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК,но ответникът чрез волеизявлението си за изтекла давност е погасил правото на иск на ищеца
С оглед на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което да отхвърли предявения иск.
Водим от горните съображения и на основание чл.422 от ГПК ,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А1 България „ ЕАД с ЕИК 131468980 , със седалище и адрес на управление гр. София ,район Илинден , ул. „Кукуш „ № 1 ,представлявано от А. Д. и М. М. ,представлявано от пълномощника юр.К. иск против К. С. Ш. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“** **“ **,** ,за приемане за установено по отношение на К. С. Ш. ,че „А1 България „ ЕАД гр. София има срещу него валидно и изискуемо вземане в размер на 206.54 лева ,представляващо неизплатени задължение по договор за продажба на изплащане,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане , за което е издадена заповед за изпълнение № 567 от 30.12.2024 година по ч. гр. дело № 1295/2024 година по описа на Пещерския районен съд 5
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 6