Решение № 643 от 01.06.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Варна, 01.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110204622 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. В. Ж. от гр.Банско срещу Наказателно постановление № 532/17.10.2024г. на заместник- кмет на Община Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.178е от ЗДвП.

Жалбоподателката счита за неправилно обжалваното наказателно постановление и отрича извършването на вмененото й нарушение. Изтъква общоизвестните затруднения за намиране на свободни паркоместа в района на ФКЦ-Варна, където й се налагало да паркира във връзка с работата си.

Твърди, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът й на посочената в НП дата не попада в границите на Приморски парк, във връзка с което счита, че не е осъществено нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв.П. Т., който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за доказано извършването на административно нарушение и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение.

По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , съдът установи следното: По делото е приложено копие от известие за доставяне, подписано от името на „Маряна Ж.“, удостоверяващо връчването на наказателното постановление на лицето на 31.10.2024г. Жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване, считан от посочената дата, но в нея са наведени твърдения, че Ж. е узнала за наказателното постановление на 11.11.2024г. В уточнителна молба същата заявява, че известието за доставяне не е подписано от нея, а от друго лице, което не я е уведомило своевременно за издаденото НП. За проверка на твърденията на лицето е назначена съдебнокриминалистическа експертиза за почерково изследване на документи, от заключението на която се установява, че подписът от името на получателя и ръкописният текст „Маряна Ж.“ не са изпълнени от М. В. Ж.. При това положение наказателното постановление не може да се счете за редовно връчено на датата, отразена в известието за доставяне, поради което и при липсата на данни, опровергаващи твърденията на жалбоподателката в тази връзка, жалбата следва да се приеме за депозирана в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и да се счете за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Сутринта на 11.06.2024г. жалбоподателката паркирала собствения си лек автомобил марка “Ауди” с ДК№ *** в гр.Варна, в зона, заключена между бариерата на паркинга на „Фестивален комплекс“ и сградата на Радио Варна. Около 11,48 ч. автомобилът бил забелязан от св.Д. Н.

З., на длъжност ст. полицай в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВРВарна, който преценил, че превозното средство е паркирано на алея, попадаща в границите на Приморски парк. Свидетелят направил справка за собствеността на превозното средство и оформил уведомление за издаване на фиш за налагане на глоба на жалбоподателката. Поради подадено от нея възражение против издадения фиш, с писмо от 25.07.2024г. Ж. била поканена да се яви за съставяне на АУАН, като й било разяснено, че ако не е управлявала превозното средство на датата на нарушението, следва да представи декларация по чл.188 от ЗДвП. Пратката, съдържаща писмото била върната като непотърсена, поради което на 20.08.2024г. св.Н. Г. К.-командир на отделение в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката в нейно отсъствие за това, че е паркирала собствения си автомобил в парк.

Впоследствие актът бил предявен на Ж., която го подписала без възражения.

Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

2

Въз основа на съставения акт, на 17.10.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл.178е от ЗДвП, за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Н. Г. К. и Д.

Н. З., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата не извличат ползи от твърденията си, като не се установява и друг мотив за отклоняване от обективната истина, при което липсват основания същите да бъдат счетени за заинтересовани или предубедени.

С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.З., който лично е възприел местоположението на процесния автомобил и предоставя необходимата информация в тази връзка. Показанията на свидетеля се подкрепят и от приложените в качеството на веществени доказателства фотоснимки, от които се установява по несъмнен начин точното място, на което е било паркирано процесното МПС.

От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са служебно изисканата справка от Община Варна, копия от регулационен план, извлечение от КККР за ПИ №*** и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

По делото липсват конкретни доказателства за това, че автомобилът е паркиран на това място именно от жалбоподателката. Същата обаче в никой момент не е отрекла това обстоятелство и не е посочила друго лице, което да е управлявало превозното средство на процесната дата. Също така от самия текст на възражението („жалба“ от 08.07.2024г.), приложено по делото, е видно, че Ж. не оспорва качеството си на водач на автомобила, а напротивзаявява, че ще продължава да паркира автомобила си над сградата на Радио Варна. Следователно липсват основания за съмнение в авторството на процесното деяние.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и 3 обстоятелства, както и съответстват ли те на административнонаказващия орган санкционна норма. приложената от

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи на първо място, че при провеждането на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Действително, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед № 0128/24.01.2024г. на кмета на Община Варна, в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Съдът констатира обаче, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствие на жалбоподателката. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая съдът констатира, че лицето не е било поканено по надлежния за това ред да се яви за съставяне на АУАН. Поканата е била изпратена чрез Български пощи, но била върната като непотърсена. В практиката на ВАдмС в подобни случаи се приема, че подобно обстоятелство удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и невъзможността да бъде намерен. Приема се, че непотърсването на пратката не е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес. В тази насока са Определение №1663/03.08.20г. по к.ч.а.н.д. №1656/20г., Определение №2631/18.10.2019г. по к.ч.а.н.д.№2822/19г. и Решение № 1527 от 22.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1744/2020 г.

Съдът споделя изложеното становище, като счита, че непотърсването на пратката от лицето не представлява невъзможност нарушителят да бъде намерен и не удовлетворява изискванията на закона. Липсват доказателства актосъставителят д а е направил опит да осъществи връзка по телефона, да събере информация дали лицето е напуснало адреса или непотърсването на пратката се дължи на временно отсъствие или да са положили други усилия за издирването му. Следва да се отбележи, че съставения т АУАН без затруднения е бил връчен на жалбоподателката по постоянния й адрес. Следователно след съставянето на акта с лицето лесно и бързо е бил осъществен контакт, като не 4 е била налице невъзможност същото да бъде намерено.

При така установеното следва да се приеме, че жалбоподателката не е била поканена за съставянето на процесния АУАН и следователно не са били налице предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН, приложението на който е довело до съществено накърняване на процесуалните й права. Ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на санкционираното лице да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.

Това нарушение не се санира с факта, че по-късно актът е бил надлежно връчен на лицето. Личното присъствие на нарушителя е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН и позволява на лицето да се увери, че същият действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се сочи за негов издател и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. В практиката на съдилищата последователно се третира като съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това, като незаконосъобразността на акта обуславя и отмяната на издаденото въз основа него наказателно постановление.

Независимо от наличието на констатирания порок, водещ до отмяна на наказателното постановление, съдът дължи произнасяне относно наличието или липсата на административно нарушение, поради което по приложението на материалния закон следва да се отбележи следното:

Разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен на жалбоподателката за това, че е паркирала личния си автомобил в парк, а именно- в Приморски парк в гр.Варна. Спорът между страните се свежда основно до въпроса попадало ли е мястото, на което е бил паркиран автомобилът, в границите на Приморски парк или не. Доколкото Законът за движение по пътищата не съдържа легална дефиниция на понятията, ползвани от чл. 15, ал. 7 и чл. 178е – паркове и градини, установената съдебна практика приема, че преценката за извършено нарушение по чл. 178е от ЗДвП следва да бъде направена с оглед специалните норми на Закона за устройство на територията. Съобразно нормата на чл. 61 от ЗУТ посочените обекти (паркове 5 и градини) съставляват озеленени площи за широко обществено ползване основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Съгласно чл.