Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 698 от 08.10.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 563/2025
Вид
Определение № 698
Подписан
08.10.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. Варна, 08.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500563 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. К. Д., чрез процесуален представител – адв. Г. Н. от АК – Варна, срещу определение № 3371/16.07.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 1559/2025г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подведомственост на Административен съд – Варна.

В жалбата и уточняващата молба са наведени бланкетни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на атакуваното определение.

Настоящият съд, след извършване на дължима проверка, приема сезиралата го жалба за допустима като подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Като взе предвид данните по приложената преписка по гр. д. № 1559/ 2025г. по описа на ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по гр. д. № 1559/2025г. на ВОС е образувано по искова молба, озаглавена „жалба за образуване като искова молба/ на И. К. Д. с която се претендира сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на травматични увреждания, получени при нанесен му при задържане побой от полицейски служители.

С обжалваното определение, мотивирайки се с разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗОДОВ и чл.7 ЗОДОВ, ВОС е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане по подведомственост на Административен съд Варна.

Настоящият състав намира, че така постановения акт е правилен и законосъобразен по следните съображения:

1

Предвид наведените от ищеца фактически твърдения, Окръжен съд – Варна правилно е приел, че заявената претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно действие на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност. В исковата молба, макар същата да е нередовна, се съдържат достатъчно данни, които сочат, че предмет на предявения иск е търсено обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при и по повод твърдян незаконен арест на ищеца, като не е посочено кога и по какъв повод е извършено задържането. Действията на органите на МВР за лишаване на лица от свободно придвижване на основания, посочени в ЗМВР – чл.72, л.1 и чл.74 ЗМВР, представляват административна дейност. На основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни действия на полицейските органи, като при преценката на законността на задържането съдът преценява адекватността на предприетите от полицейските служители мерки, в това число на сила и помощни средства /решение № 216 от 27.07.2010г. по гр. д. № 185/2009г. на ВКС, IV ГО; решение № 2865/25.02.2011г. по адм. д. № 12866/2010 г. на ВАС, III отд.; решение № 9123 от 30.06.2014г. по адм. д. № 874/2014 г. на ВАС, III отд./ Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ , исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ- пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения.

Предвид изложеното, предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на АПК от компетентния Административен съд.

Доколкото, лицето предявило иска е посочило, че понастоящем е с адрес Затвора гр. Варна, компетентен да разгледа предявения от него иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е Административен съд – Варна.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3371/16.07.2025г. постановено по гр. д. № 1559/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при наличие на условията по чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. Варна, 08.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500563 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. К. Д., чрез процесуален представител – адв. Г. Н. от АК – Варна, срещу определение № 3371/16.07.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 1559/2025г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подведомственост на Административен съд – Варна.

В жалбата и уточняващата молба са наведени бланкетни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на атакуваното определение.

Настоящият съд, след извършване на дължима проверка, приема сезиралата го жалба за допустима като подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Като взе предвид данните по приложената преписка по гр. д. № 1559/ 2025г. по описа на ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по гр. д. № 1559/2025г. на ВОС е образувано по искова молба, озаглавена „жалба за образуване като искова молба/ на И. К. Д. с която се претендира сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на травматични увреждания, получени при нанесен му при задържане побой от полицейски служители.

С обжалваното определение, мотивирайки се с разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗОДОВ и чл.7 ЗОДОВ, ВОС е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане по подведомственост на Административен съд Варна.

Настоящият състав намира, че така постановения акт е правилен и законосъобразен по следните съображения:

1

Предвид наведените от ищеца фактически твърдения, Окръжен съд – Варна правилно е приел, че заявената претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно действие на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност. В исковата молба, макар същата да е нередовна, се съдържат достатъчно данни, които сочат, че предмет на предявения иск е търсено обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при и по повод твърдян незаконен арест на ищеца, като не е посочено кога и по какъв повод е извършено задържането. Действията на органите на МВР за лишаване на лица от свободно придвижване на основания, посочени в ЗМВР – чл.72, л.1 и чл.74 ЗМВР, представляват административна дейност. На основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни действия на полицейските органи, като при преценката на законността на задържането съдът преценява адекватността на предприетите от полицейските служители мерки, в това число на сила и помощни средства /решение № 216 от 27.07.2010г. по гр. д. № 185/2009г. на ВКС, IV ГО; решение № 2865/25.02.2011г. по адм. д. № 12866/2010 г. на ВАС, III отд.; решение № 9123 от 30.06.2014г. по адм. д. № 874/2014 г. на ВАС, III отд./ Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ , исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ- пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения.

Предвид изложеното, предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на АПК от компетентния Административен съд.

Доколкото, лицето предявило иска е посочило, че понастоящем е с адрес Затвора гр. Варна, компетентен да разгледа предявения от него иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е Административен съд – Варна.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3371/16.07.2025г. постановено по гр. д. № 1559/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при наличие на условията по чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2