Решение № 2505 от 20.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2505 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110171786 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от 20 февруари 2023 г. град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 71786 от 2021-ва година по описа на 1

Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 108835/15.12.2021г. на СРС, депозирана от ЗАД „**********“ срещу Д. Т. Т..

Ищецът ЗАД „**********“ чрез адв. А. Б. – АК-София, е предявил срещу ответника Д. Т. Т. иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 859,43 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета № 0300/21/458/500005 за нанесени вреди на автомобил марка „Пежо“, модел „208“, рег. № ********, причинен от ответника като водач /неправоспособен и без валидна застраховка "Гражданска отговорност"/ на автомобил марка "Пежо", модел "206", рег. № *******, теглен от друг автомобил, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (15.12.2021г.) до окончателното изплащане на сумата.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 05.01.2021г. в град София, на ул. "*********" на паркинга пред бл. 21, ответникът, управлявайки автомобил марка "Пежо", модел "206", рег. № *******, теглен от друг автомобил, неправоспособен за водач на МПС и без валидна застраховка "Гражданска отговорност", причинил ПТП, при което бил увреден автомобил марка „Пежо“, модел „208“, рег. № ********, застрахован при ответника към датата на ПТП по застраховка "Каско" по полица № *********. При ищеца била образувана преписка по щета № 0300/21/458/500005, като на 17.02.2021г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 859,43 лева. До ответника била изпратена покана за доброволно плащане, но такова не последвало. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от адв. Лидия Иванова.

Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Т. Т. чрез назначения му особен представител адв. С. Б. - АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 152020/21.07.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Тъй като не можело да се направи извод за наличие на виновно и противоправно поведение у ответника, то за него липсвала надлежна процесуална легитимация, поради което искът бил недопустим. В случай, че съдът приемел иска за допустим, то се оспорва описаният механизъм на ПТП, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди и вината на ответника за настъпването на ПТП. Претендираната сума не отговаряла на реално претърпените вреди и била завишена. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като или не изпраща представител, или се представлява от адв. Б.. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и подадения отговор, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не са налице 2 предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който е извършено от ответника процесното виновно противоправно деяние, че същото съставлява покрит риск по застрахователния договор, причинените вреди и техния размер, причинната връзка между вредите и действията на ответника, както и предпоставките за ангажиране на солидарната им отговорност. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното заверено копие от Застрахователна полица № ************., при ЗАД „**********“ е сключена застраховка „Пълно Каско – валутна клауза“ за автомобил марка „Пежо“, модел „208“, рег. № ********, с период на покритие 02.07.2020г.-01.07.2021г. Съгласно т. 7.1.2 от Общите условия застраховката покрива вреди, настъпили в резултат на ПТП.

Автомобилът е означен като притежание на „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД, като се управлява от В. Г. А., видно от уведомлението за щети по МПС.

Видно от Протокол за ПТП № ***********., на 05.01.2021г. към 16:35ч. в град София, на ул. „*********“ бл. 21, е реализирано ПТП, при което ответникът при управление на автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, рег. № *******, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и без свидетелство за управление на МПС, теглен от автомобил с рег. № СВ9621АТ, на заден ход се е блъснал в автомобил марка „Пежо“, модел „208“, рег. № ********, при което му е причинил вреди.

По делото като свидетели са разпитани В. А. и М. С.. Показанията им съдът кредитира изцяло като вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно.

Свидетелката А. сочи, че автомобилът „Пежо 208“ е неин. Спомня си за процесното ПТП. Автомобилът бил паркиран в редица с други автомобили на тротоара пред блока на ул. „*********“. Тя се качила до дома си, за да вземе и разходи кучето си. Направило впечатление, че една кола – такси, се движи напред-назад и тегли друга, закачена за задната ú част. Тогава видяла как теглената кола три пъти се ударила в „Пежо“-то и започнала да крещи.

Ударът бил силен и от него колата ú се изместила и ударила в друга. Ударът бил от страна на теглещата кола. Таксито спряло, а от теглената кола слязъл „младеж“. Предложили ú да се разберат, но тя отказала и извикала органите на МВР. Разбрало се, че е без „гражданска“, че няма документи.

Потвърждава, че е подписала протокола за ПТП.

Свидетелят С. е управлявал теглещия автомобил. Спомня си за процесното ПТП. Твърди, че на мястото имало автомобил със спукани гуми.

Непознат за него младеж го помолил за услуга – да го преместят малко, тъй като в района се въвеждала зона за паркиране. Ставало дума да се премести съвсем малко разстояние, може би пет метра: автомобилът бил на тротоара и трябвало да се докара пред блока. Извадили въже, закачили автомобила, но явно водачът му не успял да го овладее и ударил една от паркираните коли.

3

Гумите на теглената кола били спукани. Според свидетеля явно това била причината за произшествието, тъй като водело до по-трудно управление, а и вероятно сервото не е работило и поради това по-трудно се завъртал воланът.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. Вещото лице е установило, че механизмът на ПТП се изразява в удар между движещия се на заден ход по ул. „*******“ в град София автомобил „Пежо“, модел „206“, и паркираният вдясно, със задна част върху пътното платно, косо и напречно на ул. „*******“ автомобил марка „Пежо“, модел „208“, на около 5,00м. след кръстовището с ул. „*********“. Ударът за автомобил „Пежо“, модел „206“, е бил челен, леко кос в задната лява част на задната броня, а за автомобила марка „Пежо“, модел „208“, първоначално страничен в задната лява част на задната броня и заден ляв панел. В последствие паркираният автомобил е отместен от удара по посока на движението на ударилата го кола, като се удря в паркирания в непосредствена близост друг автомобил. Към момента на удара автомобилът „Пежо“, модел „206“, се е движил със скорост около 9,87 км/ч, опасната му зона на спиране е била 4,31 м., а от техническа гледна точка водачът му е имал техническа възможност да реагира своевременно и да спре преди да настъпи ударът. Причинените вреди са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице водачът на теглещия автомобил е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е допуснал тегленият такъв да се управлява от неправоспособен водач, не е уговорил с него сигнали за действията си, както и е предприел движение назад без да осигури наблюдение и сигнализация. Действителната стойност на отстраняването на нанесените по увредения автомобил вреди се определя на 856,06 лева.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. От заключението се установява, че застрахователят е изплатил за отстраняване на щетите сумата от 859,43 лева.

Съдът намира, че по делото се установява наличие на реализирано ПТП с механизъм, съответстващ на изложеното в исковата молба. Произшествието е причинено по вина на ответника, който е управлявал тегленото МПС в нарушение на чл. 148, ал. 1 ППЗДвП (не се установи наличие на придобита правоспособност за управление на МПС), чл. 148, ал. 2 ППЗДвП (не се установи да е уговорил с водача на тегления автомобил сигнали за спиране), чл. 153 ППЗДвП (наличие на повреда /спукани гуми/, която не позволява движение при теглене), както и чл. 20, ал. 1 ЗДвП (да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява). Не се установи и управляваният от него автомобил да е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. С оглед обстоятелството, че възражение за съпричиняване би следвало да е възможно единствено ако застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпването на ПТП, каквото допринасяне не се установи, с оглед нормата на чл. 53 ЗЗД, е 4 ирелевантно за настоящия спор дали водачът на теглещото МПС има или няма вина за настъпване на ПТП, още повече, че срещу него иск не е предявен.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). Съгласно чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според чл. 400, ал. 3 КЗ, ако друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.

Видно от заключението на вещото лице, действителната стойност на вредите възлиза на 856,06 лева, за колкото предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За горницата над тази сума до пълния му предявен размер от 859,43 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.