Определение № 105 от 08.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 08.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Янко Д. Янков

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20253000600142 по описа за 2025 година

Въззивното производство е с основание чл.73 ал.4 НПК вр. чл.396 ГПК.

То е образувано по жалба на адв.С. Х. срещу определение №103/25.03.2025 година по нохд №457/2024 година по описа на Окръжен съд-Добрич. С атакуваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявените по нохд №457/2024г. на ОС-гр.Добрич граждански искове от пострадалите Н.Г.А. и И.А.А. насочени срещу «БГ Транс»АД-гр.Добрич с ЕИК:124000935, представлявано от Г.И.Г., включващи претендирано обезщетение в размер на 60000 лева за всеки от молителите и законна лихва върху обезщетението, считано от 05.07.2021г., като наложил възбрана върху недвижим имот с идентификатор ***, собственост на «БГ Транс»АД-гр.Добрич с ЕИК:124000935, представляващ поземлен имот с площ 555.000кв.м., с идентификатори на кадастрални обекти към същия:

***, ***, *** и ***, представляващи съответно склад от 10кв.м., склад от 63кв.м., автокантар 17кв.м., промишлена сграда-26кв.м., находящи се в гр.Добрич, бул. «Трети март» №54. В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на обвинението, липса на достатъчно доказателства навеждащи на извод за вероятност от постановяване на осъдителна присъда, и накрая – за прекомерност на наложената обезпечителна мярка. Твърди се и наличие на противоречие на съдебния акт с Тълкувателно решение №2/2012г. на ОСНК на ВКС. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на атакуваното определение, респективно 1

– отмяна и на наложената обезпечителна мярка.

Варненският апелативен съд намира частната жалба за допустима.

Подадена е на 10.04.2025г., а жалбоподателят е бил уведомен за наложената обезпечителна мярка на 04.04.2025г., т.е. жалбата е подадена в срока по чл.396 ал.1 ГПК, а и от легитимирано лице. Преценена обаче и по съществото си тя се явява неоснователна.

Накратко относимите факти :

На 15.11.2024г. в Окръжен съд-Добрич бил внесен обвинителен акт (съответно образувано съдебно производство – нохд №457/2024г.) срещу лицето П. М. П. за престъпление по чл.123 ал.1 НК за това, че на 05.07.2021г. в гр.Добрич изпълнявайки длъжността шофьор на специален автомобил с бетон помпа „Астра БМ“ с рег.№ТХ 6301 ХТ в „БГ Транс“АД-Добрич, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – извършване на СМР, нарушил вменените му във вина правила за поведение, и по непредпазливост причинил смъртта на П. И.А..

На 18.03.2025г. срещу „БГ Транс“АД-Добрич с основание чл.49 от ЗЗД били предявени граждански искове от Н.Г.А. и И.А.А. в размер на от по 60 000лв. за всеки един от тях ведно със законната лихва от датата на деянието.

На 24.03.2025г. било проведено разпоредително заседание, на което не бил даден ход с оглед спазване правата на „БГ Транс“АД-Добрич, което следвало да бъде конституирано като граждански ответник по делото – съдът разпоредил да му се изпратят препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, както и преписи от исковите молби, като в уведомлението били указани и правата на ответника.

На същата дата – 24.03.2025г. в съда постъпила молба от Н.Г.А. и И.А.А. за допускане на обезпечение на предявените от тях искове срещу „БГ Транс“АД-Добрич чрез налагане на възбрана върху недвижим имот с идентификатор ***, собственост на «БГ Транс»АД-гр.Добрич с ЕИК:124000935, представляващ поземлен имот с площ 555.000кв.м., с идентификатори на кадастрални обекти към същия: ***, ***, *** и ***, представляващи съответно склад от 10кв.м., склад от 63кв.м., автокантар 17кв.м., промишлена 2 сграда-26кв.м., находящи се в гр.Добрич, ***.

Намирайки молбата за допустима и основателна с определение №103/25.03.2025г. съдът допуснал исканото обезпечение като наложил възбрана върху посочения недвижим имот.

Въззивният съд не съзира основания за ревизия на този съдебен акт.

Приема се безпротиворечиво в практиката на ВКС, че при произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл.389 и следв. от ГПК (които норми са приложими в НПК по препращане от разпоредбата на чл.73 НПК), съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда (ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение), както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща. По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда (да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право), както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица. Същевременно наказателните съдилища следва императивно да се съобразят и с предписанията на Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК (което има за предмет производствата по чл.72 НПК, но е относимо и към тези по чл.73 НПК). То поставя пред съдилищата няколко основни изисквания, които не са нещо различно от поставените от чл.389 и сл. от ГПК, но са пречупени през призмата на наказателния процес: - съобразно т.1 съдът най-първо следва да прецени наличието на обосновано предположение за извършено престъпление; - второ - собственикът на имуществото, за което е направено искане за обезпечение, да е привлечен в качеството на обвиняем – т.2 от решението; - и трето (което касае производствата по чл.72 НПК) - да е налице съразмерност между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават – т.4 от решението на ВКС.

В настоящия случай ищците Н.Г.А. и И.А.А. видно от събраните по делото писмени доказателства са родители на починалия П. И.А. и като такива попадат в кръга от лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт. Т.е. предявените от тях искове са допустими.

Освен това са и вероятно основателни – на този етап от производството 3 събраните в рамките на досъдебната фаза доказателства са в състояние да обосноват извод за обосновано подозрение за касателство на подсъдимото лице към вмененото му във вина престъпление. В тази насока са както гласните, така и писмените доказателства по делото. Няма изискване обаче (а и не може да има) тези доказателства по категоричен начин да водят до осъдителна присъда (както се намеква в жалбата) – такава категоричност и безсъмненост законът поставя в изискване при постановяване на присъдата, а понастоящем делото е едва на етап разпоредително заседание, т.е. тепърва предстои провеждането на съдебно следствие. Понастоящем е необходимо само налично съмнение за съпричастие на подсъдимото лице към вмененото му във вина деяние, а както се спомена от доказателствата по делото такова е в състояние да възникне. Доколкото се дири отговорност от работодателя на основание чл.49 от ЗЗД на този етап това е напълно достатъчно – предвид характера и същността на този вид отговорност (обективна, безвиновна и за чужди действия), а и не се спори, че подсъдимият е в трудови правоотношения с „БГ Транс“АД и инцидентът е възникнал именно при осъществяване на трудовите му задължения. Собственост на работодателя се явява и имотът, върху който е наложено обезпечението – видно от представената справка от Агенция по вписванията. Налице е и обезпечителна нужда – несъмнено без допускане на исканото обезпечение би се затруднила реализацията на правата на ищците. Не е налице и прекомерност – както се твърди в частната жалба.

Напротив, допуснатата обезпечителна мярка чрез налагане възбрана върху недвижим имот на ответника е ответна на обезпечителната нужда – предявени са два иска по 60 000лв. всеки от тях, съответно възбраненият недвижим имот е 555кв.м. с построени върху него стари сгради, и намиращ се в промишлената зона на гр.Добрич. При което възражението за прекомерност на обезпечението от страна на защитата не може да бъде споделено. На последно място – не се засяга неоправдано правната сфера на ответника доколкото той разполага и с други недвижими имоти, а и възбраненият не е от вид щото дружеството да не може да изпълнява търговската си дейност.

Очевидно е с оглед изложеното, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения при налагането на обезпечителната мярка върху недвижимия имот, негова собственост. Атакуваното определение на Добрички окръжен съд е съобразено както с разпоредбите на ГПК, така и с тези на цитираното тълкувателно решение. Липсват каквито и да било основания за 4 неговата отмяна. Поради това и съдебният акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната жалба – оставена без уважение.

С оглед изложеното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №103/25.03.2025

№457/2024 година по описа на Окръжен съд-Добрич. година по нохд

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5