Решение № 20581 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20581 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110116106 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. И. Т., ЕГН **********, адрес -..., чрез адв. М. М., със съдебен адрес ..., против „Вивус.БГ“ ЕООД (с предишна фирма „4финанс“ ЕООД), ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.Р. и А.М.- управители, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащането на сумата в размер на 959,60 лв., представляваща недължимо платена като „Такса за удължаване на срока за връщане на общо дължимата сума“, предвидена в Договор за кредит № 9889112004/28.05.2020 г., Общите условия и анексите към него, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и ответника бил сключен Договор за кредит № 9889112004/28.05.2020 г., по силата на който дружеството отпуснало кредит в размер на 500 лв. при ГПР в размер на 49,70 % и ГЛП- 41 %, като ищцата следвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 89,90 лв. Съгласно клаузата на чл. 11 от Общите условия към договора била предвидена допълнителна услуга „Удължаване на срока за връщане на кредита“ срещу заплащането на такса съобразно Тарифата на Кредитора.

Поради невъзможност да върне цялата сума ищцата е подписала Анекс на 27.06.2020 г. за удължаване на срока по договора, по силата на който срокът бил удължен с 30 дни срещу заплащане на такса в размер на 110 лв.

Сочи се, че на 10.07.2020 г. ищцата сключила анекс за допълнителна сума към договора за кредит, по силата на който ответното дружество предоставило сумата от 400 лв. при ГПР от 50 % и ГЛП от 40,97 %. Впоследствие ищцата подписала нов Анекс за удължаване срока на връщане на отпусната сума с 30 дни срещу такса в размер на 193,10 лв.

На 30.07.2020 г. ищцата сключила Анекс за допълнителна сума в размер на 400 лв. при ГПР от 49,7 % и ГЛП от 40,97 %, като на 26.08.2020 г. подписала Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната сума с 30 дни срещу такса от 279,50 лв.

На 22.10.2020 г. ищцата сключила Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната сума с 14 дни срещу такса от 187 лв.

1

На 19.11.2020 г. ищцата подписала Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната сума с 14 дни срещу такса от 190 лв.

Сочи се, че по сключените пет анекса за удължаване срока към Договор за кредит № 9889112004/28.05.2020 г. ищцата е заплатила сумата в общ размер на 959,60 лв., като същата е платена при начална липса на основание поради нищожност на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Поддържа, че допълнителните такси по процесния договор и анексите към него представляват такива, свързани с усвояване и управление на кредита, което било в нарушение с нормата на чл. 10а ЗПК. Твърди се, че в случая било налице накърняване на добрите нрави, тъй като се постига значителна нееквивалентност в насрещните престации на страните. Нарушавал се принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, тъй като заплатените такса представлявали 80 % от стойността на отпусната сума по кредита. Поддържа се, както договорът за кредит, така и последващите анекси към него са нищожни на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че така предвидените такси за предоставяне на допълнителни услуги уговарят на практика заплащането на едно допълнително възнаграждение. Счита процесните клаузи, уреждащи заплащането на такси за допълнителни услуги, за неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени. Заявява, че се стига до заобикаляне на закона, тъй като таксите не са включени в размера на ГПР.

Твърди се, че заплащането на таксите по анексите е следвало да бъдат предвидени в ГПР като елемент от общите разходи по кредита. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

С молба с вх. № 121309/11.04.2024 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба. Прилага списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за юрисконсулт.

В открито съдебно заседание от 16.05.2024 г. ищецът не се явява и не изпраща договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира насрещна искова молба, чрез пълномощника си юрк. Ива Иванчева, в която са инкорпорирани възражения по основателността на исковата претенция и реално съдържа и отговор на исковата молба. Със същия моли за отхвърлянето на иска, като излага подробни съображения, че договорът за кредит и анексите към него са действителни и не са налице сочените от ищцата основания са нищожност- договорът и анексите съответстват на нормите на ЗПК и не съдържат неравноправни клаузи.

С насрещната искова молба „Вивус.БГ“ ЕООД и 2 бр. уточнителни молби ответникът моли да бъде осъдена А. Т. да му заплати сумата от 1300 лв., представляваща незаплатена главница по договор за кредит № 988112004 от 28.05.2020 г., Анекс за допълнителна сума от 10.07.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 30.07.2020 г., и сумата от 471,63 лв., представляваща мораторна лихва от датата на последното плащане по кредира- 02.02.2021 г., до 25.04.2024. В условията на евентуалност- в случай че клаузата „Удължаване на срок“ бъде обявена за нищожна, моли за присъждане на сумата от 532,67 лв., представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 27.06.2020 г. до до 25.04.2024 г.

С насрещната искова молба (отговора) / НИМ/ процесуалният представител на „Вивус.БГ“ ЕООД представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

По делото е постъпил отговор на насрещна искова молба от А. Т., чрез процесуалния си представител, с който оспорва НИМ като неоснователна. Твърди, че възнаграждението за удължаване срока на договора е следвало да бъде отразено в размера на ГПР. От това следвало, че посоченият в договора ГПР не съответствал на действително прилагания. С възнаграждението за допълнителната услуга се целяло едно допълнително оскъпяване на 2 договора за кредит, като по този начин се заобикаляло ограничението, поставено в чл. 19, ал.

4 ЗПК. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит бил изцяло недействителен. Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание от 16.05.2024 г. ответникът не изпраща законен или договорен представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявен е иск по чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатила процесната сума в полза на ответното дружество.

В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

По предявените от „Вивус.БГ“ ЕООД срещу А. И. Т. насрещен осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД ищецът по насрещните искови претенции е следвало да установи наличие на валидно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит в съответствие със ЗПК и ЗЗП; усвояване на сумата от страна на кредитополучателя; изискуемост на вземането и размер на същото; изпадането в забава на ищеца за плащане и размер на мораторната лихва.

В тежест на ответника по насрещните искове, при установяване на горепосочените обстоятелства, е било да установи погА.ване на процесните задължения.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата:

Между страните по делото е сключен Договор за кредит № 9889112004/28.05.2020 г., по силата на който дружеството ответникът е отпуснало кредит на ищцата в размер на 500 лв. при уговорен ГПР в размер на 49,70 % и ГЛП- 41 %, като ищцата следвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 89,90 лв.

Съгласно клаузата на чл. 11 от Общите условия към договора била предвидена допълнителна услуга „Удължаване на срока за връщане на кредита“ срещу заплащането на такса съобразно Тарифата на Кредитора. Поради невъзможност да върне цялата сума ищцата е подписала Анекс на 27.06.2020 г. за удължаване на срока по договора, по силата на който срокът е удължен с 30 дни срещу заплащане на такса в размер на 110 лв. На 10.07.2020 г. ищцата е сключила анекс за допълнителна сума към договора за кредит, по силата на който ответното дружество предоставило сумата от 400 лв. при ГПР от 50 % и ГЛП от 40,97 %.

Впоследствие ищцата е подписала нов анекс за удължаване срока на връщане на отпусната сума с 30 дни срещу такса в размер на 193,10 лв. На 30.07.2020 г. ищцата е сключила Анекс за допълнителна сума в размер на 400 лв. при ГПР от 49,7 % и ГЛП от 40,97 %, като на 26.08.2020 г. е подписала Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната сума с 30 дни срещу такса от 279,50 лв. На 22.10.2020 г. ищцата е сключила Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната сума с 14 дни срещу такса от 187 лв. На 19.11.2020 г. ищцата подписала Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната сума с 14 дни срещу такса от 190 лв.

Съгласно чл. 11 от Общите условия кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита.Удължаването на срока е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно тарифа на кредитора.

С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено, че ищцата се е възползвала неколкократно / пет пъти/ от допълнителната услуга за удължаване срока за връщане на кредита по Договор за кредит № 9889112004/28.05.2020 г., като за всеки път е била начислена такса в размер съгласно тарифата на ответното дружество.

3

Сключеният между ищцата и „Вивус.БГ“ ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнА. както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Разпечатката съдържа 40 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30fa52ae-6395-4076-937e-5f42c5f09f59