Решение № 132 от 05.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110203235 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба н а „Итал Импорт" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-2200878/14.09.2022год., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 лева, на основание чл.

416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал.1, вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се формулира искане за отмяна на издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно издадено, в условията на алтернативност за намаляване на размера на наложената санкция до установения в закона минимум.

В съдебно заседание, въззивната страна не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание на свой ред не се представлява.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2022г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" , между които свид. Ж. извършили проверка на територията на обект хранителен магазин „Малката Италия", находящ се в гр. Варна, стопанисван от „Итал Импорт" ЕООД. В обекта проверяващите установили лица да полагат труд, като едно от лицата било непълнолетната Р. С. Г..

В попълнена декларация Голева посочила, че работи за „Итал Импорт" ЕООД на длъжност „продавач консултант", с почивен ден 1-2 дни седмично. Посочила още, че полага труд с работно време от 13:00 до 16:00 часа, като се обучавала на щанд за продажба на пици и сандвичи и ако бъде одобрена ще й се плащат по 30 лева на ден. Към момента на 1 проверката нямала сключен трудов договор, но същата била зад щанда с черна престилка, като при пристигане на проверяващите побързала да излезе през задния вход и да скрие престилката.

На 25.08.2022г. св.Ж. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснало до работа лицето Р. С.

Г. като „продавач консултант", при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения, но вписал че чака разрешение от Инспекцията по труда за да сключи трудов договор с лицето.

По АНП не постъпили допълнителни възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.

На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ - глоба над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на св.Ж., както и приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства - констативен протокол; декларация от лицето Р. С. Г. и др.

Показанията на св.Ж. са такива на свидетел- очевидец на нарушението.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

2

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя име, адрес, ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

От събраните по делото доказателства - показанията на свид. Ж., който не са оспорени, от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ, отразяваща волята на Р. Голева, по безспорен начин се установява, че в деня на проверката тя е изпълнявала трудови функции на „продавач консултант“ в полза на възз. дружество, без да е имало сключен трудов договор в писмена форма между страните и без разрешение на ДИТ (предвид обстоятелството, че същата е била непълнолетна).

От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие, става ясно, че при визуално наблюдение в обекта работника е била зад щанда и е била с работно облекло, което обстоятелство е било вписано и в писмената декларация с уговорката, че същата се обучвала.

От друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни и уговорено заплащане.

Всъщност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и Голева не е бил налице не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата тя е била работник на въззивника изпълнявала е трудови функции в негова полза. Съдът намира, че обстоятелството, че Голева е изпълнявала трудова функция в полза на възз. е установено по делото по безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства.

3

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и Голева, като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор и не представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.

В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. Поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и датата на нарушението- 09.08.2022г., когато лицето е установено да работи в обекта на въззивното дружество. Именно към тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

Правилно АНО е определил и субекта на нарушението, като субективната страна на нарушението също е доказана. Въззивното дружество е било на ясно, че няма сключен трудов договор с работника, като въпреки това й е възложил трудови функции.

Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, 4 т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма пониска степен на обществена опасност. По делото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР2226008/25.08.2022г., които навеждат на извод, че са били допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.

За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице -глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил глоба на въз.дружество работодател –над минималния, предвиден от законодателя размер, като в действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на санкция в този размер. В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокола за допуснати други нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.