Определение № 1305 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1305 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500821 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК 200575871, представлявано от управителя Р.К.П., чрез адв. Д. Х. М. против разпореждане №2810/09.02.2026г., постановено по гр.д.№14076/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXII гр. състав, с което е върната Въззивна жалба вх. № 88313/18.08.2025г., депозирана от ответното дружество „Райдър 777” ЕООД против Решение № 3597/16.07.2025г. по гр. дело № 14076/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, поради неизпълнение от страна на дружеството на указанията на съда за представяне на доказателства за внасянето по сметка на Окръжен съд- Пловдив на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 155.16 евро (303.46 лв.).

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че не разполагал с финансови средства за внасянето на указаната от съда държавна такса, като дружеството било на загуба, срещу същото били заведени множество търговски и изпълнителни дела, не притежавало имущество, не разполагало с активи. В тази връзка се позовава на чл. 122, ал. 1 КРБ и на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като прави извод, че същите касаели и юридическите лица. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав, след като прецени доводите в частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Производството по гр. д. №14076/2023г. е образувано по повод искова молба с правно основание чл. 59 ЗЗД от С. А. Б., чрез адв. Н. против „Райдър 777“ ЕООД за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 14 203,92 лв., с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца при разпределение от 26.08.2022г., извършено по изп. дело №990/2015г. по описа на ЧСИ ***а, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

С решение № 3597/16.07.2025г., постановено по гр. д. №14076/2023г., Районен съдПловдив е приел иска за основателен и е осъдил дружеството „Райдър 777“ ЕООД да заплати на С. Б., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 14 203,92 лв., представляваща неоснователно получена от дружеството сума, въз основа на влязло в сила разпределение от 26.08.2022г., извършено по изп. дело № 990/2015г. по описа на ЧСИ ***а, с която сума 1 ответното дружество, като привиден кредитор, се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца.

Против така постановеното решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 88313/18.08.2025г. от „Райдър 777“ ЕООД, чрез адв. Д. Х. М., с искане за отмяна на постановения съдебен акт и отхвърляне на предявения иск.

С разпореждане № 22889/19.08.2025г., съдът е оставил без движение въззивната жалба, депозирана от „Райдър 777“ ЕООД, като е указал на жалбоподателя, че следва да внесе държавна такса в размер на 155,16 евро /303.46 лв./ по банкова сметка на ПОС за въззивното обжалване. Изрично е указано, че при неизпълнение на указания, жалбата подлежи на връщане.

С молба с вх. №91895/01.09.2025г., дружеството е направило искане, на основание чл.83, ал. 2 ГПК, да бъде освободено от внасянето на държавна такса за въззивното обжалване, по съображения, че същото не разполагало с финансови средства.

С определение № 11263/03.09.2025г., постановено по гр. д. № 14076/2023г., Районният съд е оставил без уважение искането на дружеството, обективирано в молба с вх.

№91895/01.09.2025г., за освобождаването от заплащане на ДТ по депозираната въззивна жалба против първоинстанционното решение, оставил е без движение въззивната жалба с вх. № 88313/18.08.2025г. и отново е указал на жалбоподателя, че в едноседмичен срок от получаването на съобщението следва да заплати ДТ в размер на 155,16 евро /303.46 лв./, като в противен случай жалбата подлежи на връщане. За да постанови това определение съдът е приел, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК била приложима само за физически лица и не намирала приложение по отношение на юридическите лица. Спрямо ЮЛ била предвидена възможност за освобождаване от предварително внасяне на ДТ в изрично посочени от закона хипотеза, като напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5 ТЗ и др., които в случая не били приложими. В тази насока имало формирана и константна практика на ВКС, която е цитирана от Районния съд. Съгласно същата правото на ЮЛ за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не било гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, а подобни гаранции били предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу ЮЛ нямал за предмет такъв спор или искът и/или самото ЮЛ не попадали в някоя от изключителните хипотези на чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 84 ГПК или на особена разпоредба на друг закон, то внасянето на ДТ се дължало предварително по общите правила. Прието е от съда, че в случая ответната страна, направила искането за освобождаване от ДТ, била ЮЛ, а липсата на достатъчно парични средства у търговеца, с които да заплати дължимата такса, предполагало изпадането му в съС.ие на неплатежоспособност, което съС.ие могло обаче да се установи само в производство по несъстоятелност.

Същото определение на Районен съд- Пловдив е било предмет на обжалване с частна жалба пред ПОС, по повод на която е образувано в. ч. гр. д. № 3006/2025г. Така с определение № 3813/12.12.2025г., Окръжен съд – Пловдив е намерил частната жалба за неоснователна и е потвърдил определение № 11263/03.09.2025г., постановено по гр. д. № 14076/2023г., Районният съд, като въззивната инстанция е изложило и свои мотиви по въпроса за освобождаването на ЮЛ от заплащането на държавна такса.

След постановяването на определение № 3813/12.12.2025г, по описа на Окръжен съдПловдив, първоинстанционният съд повторно е оставил въззивната жалба без движение и е указал на жалбоподателя, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе държавна такса в размер на 155,16 евро /303.46 лв./ по банкова сметка на ПОС, както и че в противен случай жалбата ще бъде върната.

Същото разпореждане, с повторно дадените указания, е връчено на дружеството на дата 27.01.2026г. Така с обжалваното пред настоящата инстанция Разпореждане с № 2810/09.02.2026г., Районният съд е приел, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 06.02.2026г., като страната била надлежно уведомена за последиците от неизпълнението и въпреки това не изпълнила указанията. Поради горното и съдът е върнал въззивната жалба.

2

След като съобрази така изложеното, настоящият състав намира частната жалба против разпореждане № 2810/09.02.2026г. за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

На първо място следва да се посочи, че въпреки твърденията в частната жалба, предмет на проверка пред този съд не е въпросът за наличието на предпоставките за освобождаване на дружеството от задължението му да заплаща държавна такса за въззивното обжалване, респ. намират ли приложение разпоредбите на проц. закон за освобождаване от ДТ по отношение на юридическите лица, доколкото по този въпрос вече е имало произнасяне на Окръжен съд - Пловдив, а именно с определение № 3813/12.12.2025г., като въззивната инстанция е решила въпроса и е изложила свои мотиви, както бе подробно посочено по-горе. Поради това същият въпрос не може да се пререшава наново от настоящия съд. Спорен в настоящото производство е единствено въпросът за това дали в дадения от съда срок жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса. От материалите по делото не се установява, че дружеството е изпълнило дадените указания и е превело по сметка на ПОС сумата от 155, 16 евро /303.46 лв./, поради което и жалбата се явява неоснователна и като такава ще се остави без уважение, а разпореждането на РС ще се потвърди като правилно.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖДАВА Разпореждане №2810/09.02.2026г., постановено по гр.д.

№14076/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXII гр.състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3