Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 16.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 394/2025
Вид
Решение № 25
Подписан
16.02.2026
Състав
РАДОСТИН ПЕТРОВ, ИРЕНА КОЛЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.2 т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.2 т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 т.7 до т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 т.7 до т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 т.7 до т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 т.7 до т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 т.7 до т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 т.7 до т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9а · Закон за потребителския кредит
  • чл.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500394 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 350/02.07.2025г. по гр.д. № 261/2024г. на Окръжен съд – Велико Търново е прието за установено съществуването на вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Околовръстен път“ № 260 от Г. И. И., ЕГН **********, с адрес град Свищов, ***********, за сумата от 37 701.63 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL1300005/13.07.2022г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.08.2023г. до окончателното й изплащане, за сумата от 1 138.89 лв. - възнаградителна лихва за периода от 13.11.2022г. до 09.06.2023г., за сумата от 1 356.45 лв. – мораторна лихва за периода от 13.11.2022г. до 13.08.2023г., за сумата от 63 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 16.06.2023г. до 13.08.2023г., за сумата от 57.95 лв. – такси, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 559/2023г. на Районен съд – Свищов.

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от Г. И. И., ЕГН **********, чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител – адвокат П. С., в която се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради 1 нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива оплаквания срещу изводите на съда, основани на експертното заключение на съдебно-графическата експертиза. Поддържа, че последното е необосновано и е налице съмнение за неговата правилност, поради което счита, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е допуснал поисканата от него повторна експертиза от три вещи лица. Излага доводи срещу възприетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-икономическата експертиза, като счита, че същото е твърде пестеливо и неизяснено е останало обстоятелството кой се е разпоредил с предоставената от кредитора сума.

Поддържа, че процесният договор е недействителен на основание нарушения на чл.10 и чл.11 т.7 до т.12 от ЗПК и развива оплаквания срещу изводите на първостепенния съд по релевираното с отговора на ИМ възражение. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е подала отговор чрез процесуалния си представител по пълномощие – АД „Ч., П. и И.“, чрез адвокат Х. И.. Заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. Моли същият да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез назначения особен представител, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея, по съображения, подробно изложени в писмена защита.

Въззиваемата страна поддържа позицията си по спора в писмено становище. Прави искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на ответника, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството по гр.д. № 261/2024г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Г. И. И. с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на банката за сумата от 37 701.63 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL1300005/13.07.2022г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.08.2023г. до окончателното й изплащане, за сумата от 1 138.89 лв. - възнаградителна лихва за периода от 13.11.2022г. до 09.06.2023г., за сумата от 1 356.45 лв. – мораторна лихва за периода от 13.11.2022г. до 13.08.2023г., за сумата от 63 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 16.06.2023г. до 13.08.2023г., за сумата от 57.95 лв. – такси, обективирани в Заповед за 2 изпълнение на парично задължение, издадена по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 559/2023г. на Районен съд – Свищов. Изложени са твърдения, че поради неплащане на месечна вноска с падеж 13.11.2022г. /първа просрочена вноска/, на основание чл.14 ал.1 от договора вр. чл.60 от ЗКИ, банката обявила целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, като поканатауведомление била връчена на кредитополучателя на посочения в договора адрес чрез ЧСИ на 09.06.2023г. и до подаване на заявлението по чл.417 ГПК не били платени общо седем последователни погасителни вноски по договора.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, заел становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявената искова претенция. Развива доводи за липса на законовите предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, тъй като длъжникът няма обичайно местопребиваване в Република България. Оспорил истинността на процесния договор за кредит с твърдението, че не е подписан от посоченото в него за кредитополучател лице. Релевирал е възражение за недействителност на договора поради неспазване изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7т.12, т.16 и чл.20 от ЗПК. Оспорено е ищцовото твърдение, че сумата от 38 700 лв. е усвоена от соченото за кредитополучател лице. Оспорени са претенциите по размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е Договор за потребителски кредит № FL1300005/13.07.2022г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като кредитор, от една страна и Г. И. И., като кредитополучател, от друга, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 38 700 лв. със срок на издължаване 96 месеца на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница, съгласно погасителен план към договора, с падежна дата 13-то число на месеца и краен срок за издължаване 10.07.2030г. Разрешеният кредит се отпуска по нарочно открита сметка на кредитополучателя в банката. В чл.2 ал.3 е отразено, че кредитополучателят оправомощава банката – кредитор от негово име и незабавно след заверяване на посочената сметка със сумата на разрешения кредит да извърши посочените по размер парични преводи от тази сметка, с цел погасяване задължения на кредитополучателя, към съответни кредитни и/или финансови институции. Съгласно чл.3 ал.1 от договора, кредитът се олихвява с годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.150 %. За референтен лихвен процент се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити, който се определя от КУАП съгласно Методология на банката за определяне на същия, публикувана на интернет страницата на банката www.postbank.bg и представлява Приложение № 1 към договора. Уговорени са периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Размерът на ГПР е посочен в чл.3 ал.9 от договора – 7.24%. При допусната забава в плащането на една или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем /чл.14 ал.1 от договора/. Съгласно чл.19, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва 3 да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по някой от посочените начини, достигнат до адреса на страните, посочени в началото на договора.

Съгласно счетоводните книги на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, същата е отнесла кредита в просрочие на основание чл.14 ал.1 от договора и го е осчетоводила като предсрочно изискуем от 09.06.2023г., поради забава в плащанията на дължими месечни вноски – 7 бр., считано от 13.11.2022г. За дължимите суми банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 559/2023г. по описа на Районен съд - Свищов. По същото дело банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми въз основа на извлечението от счетоводните си книги. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, съгласно приложеното уведомление на ЧСИ Виктор Георгиев.

Видно от покана, разписка, КП и уведомление на същия съдебен изпълнител, ответникът Г. И. И. е уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията му по процесния договор за кредит банката обявява същия за предсрочно изискуем.

Уведомлението е връчено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК на посочения от ответника адрес в договора – с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съдебния изпълнител, т.е. на 09.06.2023г.

За установяване размера на всяко от претендираните по договора за кредит вземания, по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. Съгласно заключението, кредитът е усвоен изцяло от ответника Спасов на 13.07.2022г. чрез превод на сумата по посочената банкова сметка. Направените погасителни вноски по договора са в размер на сумата от 998.37 лв. Вещото лице е изчислило общият размер на задължението на кредитополучателя към датата на подаване на ИМ, както и размера на дължимите възнаградителна и мораторна лихва и такси за процесните периоди.

Съгласно заключението на съдебно-графическата експертиза, приета от съда, подписите за кредитополучател в представения договор за потребителски кредит и погасителен план са положени от ответника Г. И. И.. Огледът на посочените документи е извършен от оригиналите на същите, а за сравнителното изследване са използвани свободни образци от почерка и подписа на И. в подадени от него в ОД на МВР-Велико Търново заявления за издаване на български документи за самоличност 2009г., 2011г. и 2022г.

В настоящата инстанция е изискана и представена справка за задгранични пътувания на ответника от ОД на МВР-Велико Търново, от която се установява, че за периода 01.07.2022г. – 16.10.2025г. в автоматизираната информационна система /АИС/ е отразено единствено излизане на лицето от страната през ГКПП Калотина на 23.03.2023г.

Удостоверено е, че данните в АИС за преминавания на лица и превозни средства през ГКПП не могат да бъдат източник на пълна и изчерпателна информация за всички извършени влизания/напускания на територията на страната, доколкото граничните проверки се извършват в съответствие с цитираните Регламент /ЕС/ 2016/399 на ЕП на Съвета и Кодекс 4 за режима на движение на лица през границите с предвидените в тях изключения в системността на извършваните проверки на лицата и ползваните от тях превозни средства, а след 01.01.2025г. на лицата, преминаващи през сухопътните граници на България със страните от Шенген, не се извършва гранична проверка.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че е налице валидно сключен договор за потребителски кредит между страните, настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение предсрочна изискуемост на кредита с връчване на уведомлението до ответника, съдържащо изявление на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. След като е съобразил извършените плащания по договора преди датата на подаване на заявлението, съответно исковите претенции и периода, за който се претендира всяко вземане, съдът е уважил предявения иск съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза.