Решение № 335 от 18.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Благоевград, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231200600654 по описа за 2023 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на А. Д. - защитник на подсъдимия В. И. К. срещу присъда от 09.03.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 66/2022г. по описа на РС - Гоце Делчев.

С обжалваната присъда подсъдимият В. К. е признат за виновен в това, че на 12.01.2022 год. около 10:00 часа, на паркомясто в центъра на с.К., общ. С., обл. Благоевград е причинил на Л. Н. Х. от с.К., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лява лицева половина лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно - оток и зачервяване на лявата половина на лицето и хематом с размери 4/3 см - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на осн. чл.78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Със същата присъда съдът е уважил предявения от тъжителката Л. Н. Х. граждански иск до размера на сумата от 600 /шестотин/ лева, като е отхвърлил същият до пълния претендиран размер, като неоснователен.

В съдебно заседание защитникът на жалбоподателя поддържа депозираната жалба, счита, че събраните по делото доказателства не обосновават осъществен престъпен състав от подс. К. по чл.130, ал.2 от НК, оспорва и присъденото обезщетение за претърпени болки и страдания от частната тъжителка Х., чийто размер намира за недоказан. Искането е съдът да отмени 1 обжалвания съдебен акт и да постанови нова присъда, с която подсъдимият К. бъде изцяло оправдан, алтернативно да се приложи институтът на реторсията по чл. 130, ал.3 НК.

Становището на повереника на тъжителя е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Излага и съображения в тази насока. Анализирайки доказателства, събрани по делото, намира за безспорно установено виновно поведение от страна на подсъдимия К., наложеното наказание и присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди, счита за справедливи. Претендира присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции.

Настоящият въззивен състав като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, както и доводите, изложени от страните, извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост и съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Тъжителката живее в с. К., общ. С., обл. Благоевград. Тя и съпругът й Х. А. Х. в началото на 2018 г. решили да открият магазин за смесени стоки в родното си населено място и търсели подходящо помещение за това. В центъра на селото подсъдимият К. имал сграда в строеж.

Свързали се с него и харесали помещението, което се намирало на приземния етаж на сградата, тъй като им се сторило подходящо за техните намерения. Необходимо било обаче да се оформят преградни стени от гипсокартон, за да отговаря помещението на законовите изисквания. Подсъдимият проявил готовност да му се извърши ремонт. Х. закупили материалите за ремонта, а подсъдимият имал към тях претенции за стойността на строителните материали и дейности и претендирал, че са платени и извършени от него. При възникналия спор между страните свидетелят Х. съобщил на своя наемодател, че се отказва от помещението. Вследствие на неуредените въпроси досежно сторените разходи, отношенията между подсъдимия и семейство Х. се влошили, като се стигнало до депозиране на жалби в РУ-Гоце Делчев. На 12.01.2022г. сутринта, тъжителката и нейният съпруг посетили кафе „Механата“ в с.К. като паркирали автомобила си в центъра на селото. В кафенето не стояли дълго и около 9.40ч. тръгнали да се прибират. Приближавайки лекия си автомобил, видели подсъдимия В. К. да излиза от дома си и да се отправя към тях. Когато ги приближил, подсъдимият казал на тъжителката: „Иди викни полицая да дойде да видим ти какви милиони си вложила тука“. Тя извадила телефона си и го попитала на кой полицай да се обади, при което подсъдимият неочаквано нанесъл удар с юмрук в лицето на Х.. Тя се опитала да го отблъсне, но той я хванал за китките на ръцете и я издърпал. Двамата се озовали между два автомобила, а свидетелят Х. се намирал зад съпругата си. Последният искал да й помогне, но нападателят, държейки тъжителката за ръце, се предпазвал. След това я блъснал към Х. и се запътил обратно към дома си. Х. веднага звъннала на тел.112 и съобщила за нападението спрямо нея. Тя и съпругът й изчакали идването на полицията. На място пристигнали свидетелите Д. Д. и З. З., служители на РУ-Гоце Делчев, ПУ С.. Х. накратко обяснила как е била бита от подсъдимия. Влезли в кметството на с.К. и там пред полицаите пострадалата допълнила своите оплаквания. Още същият ден тъжителката 2 посетила д-р П. – ортопед-травматолог в гр.Гоце Делчев. Той извършил преглед, описал състоянието й в съставеното медицинско удостоверение и предписал медикаменти. При прегледа било установено контузия и хематом на лява лицева половина.

Видно от заключението по назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза по отношение на тъжителя, ВЛ д-р Л. прави извод, че Х. е получила нараняване с характер на лека телесна повреда, изразяващо се в оток и кръвонасядане в областта на лявата скула и лявата буза и кръвонасядане по задната повърхност на китката на дясната ръка. Според заключението на вещото лице нараняванията са получени от действието на твърди тъпи предмети, като експертът е заключил, че такъв отговаря да е човешка ръка /юмрук/ и че следва да се приеме, че между описаният инцидент и получените телесни увреждания от страна на тъжителката е налице причинно-следствена връзка. Заключението на ВЛ е кредитирано като обосновано и пълно, изготвено от лекар-специалист в съответната област.

Същото почива и на приобщени по делото медицински документи, установяващи извършен преглед на тъжителката Л. Х., респ. описани наранявания и предписано лечение.

При установените фактически обстоятелства, съвкупната преценка на доказателствата даде основание и на окръжния съд да приеме категорично, че обвинението срещу В. И. К. е доказано по несъмнен начин. Според съдебния състав, РС е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства. Същият е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда обстоятелствата на инкриминираното произшествие, от кои гласни и писмени доказателства се установяват същите, както и е аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници. Въззивният състав е солидарен с анализа на доказателствената съвкупност относно решаващото значение на показанията на свидетелите Х. Х., Д. Д., З. З. и Е. У.. Свидетелят Х. лично е възприел подсъдимия да удря съпругата му, a полицейските служители свидетелстват за влошените отношения между Х. и подсъдимия, поради неуредени финансови въпроси, за възприетото от записите на видеокамерите на инкриминираната дата, от където се вижда, че действително е имало конфликт между двете страни, но от твърде голямо разстояние, за да се каже с категоричност как е протекъл той. Тези свидетелски показания кореспондират с оплакванията на тъжителката Х. за нанесения й удар от подс. К. в областта на лицето.

Същите основателно са отчетени и като съответни на приобщеното медицинско удостоверение, видно от което при извършения на Л. Х. медицински преглед, се констатира наличие на контузия и хематом на лявата лицева половина, както и на приобщените експертни изводи по изпълнената съдебно-медицинска експертиза.

Предвид изложеното, се явяват правилни правните изводи на първоинстанционния съд, според които подсъдимият В. К. е автор на престъплението по чл.130, ал. 2 от НК.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие - нанасяне на удар с юмрук в областта на лява лицева половина, в резултат на което частната тъжителка е получил следните травматични увреждания: оток и зачервяване на лявата половина на лицето и хематом с размери 4/3 см.

Деянието е извършено от К. с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал обществено 3 опасният му характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Не почива на доказателствена основа оплакването за недоказаност на обвинението. При анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е дал отговор, като се е обосновал с множеството последователни и взаимно допълващи се доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза, отговорил е и на въпроса - на какво се дължи разминаването между оплакванията на пострадалата и посоченото в съответните медицински документи.

Искането пред въззивния съд за прилагане института на реторсията се явява неоснователно, тъй като в настоящото производство не е установено, че Л. Х. и В. К. при възникналия инцидент са си причинили взаимно леки телесни повреди с правна квалификация по чл.130, ал.2 от НК. Институтът на реторсията винаги предполага две противоправни деяния, т.е. на противоправно деяние, което е завършило, деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние (т.5 от Постановление № 12/73 г. на Пл.ВС). В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато от пострадалия със същата. В настоящия случай по делото не е установено да е имало взаимна размяна на удари между тъжителката и подсъдимия, като обясненията на подсъдимия в насока, че бил ударен от тъжителката в областта на слабините не се кредитират, предвид липсата както пред РС, така и пред въззивния съд на гласни или писмени доказателства за това /медицински документи/. Ето защо, изложените в тази насока съображения и доводи на защитника не могат да бъдат споделени и искането за прилагане института на реторсия е неоснователно.

При определяне на наказанието, правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство липсата на други противоправни прояви от страна на дееца, чистото му съдебно минало. При преценка на тези обстоятелства и при наличието на всички предпоставки за приложение разпоредбата на чл.78а от НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, тъй като за извършеното от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 6 /шест/ месеца или „пробация“, или „глоба“ от сто до триста лева, наложеното административно наказание „глоба“ в минималния размер от 1000 /хиляда/ лв., въззивният състав намира за съответен и справедливо определен.

Относно предявения граждански иск от тъжителката Л. Х. по чл.45 от ЗЗД за болки и страдания, търпяни в резултат на нанесената телесна увреда, налице са всички елементи на непозволеното увреждане - противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка. В предвид данните от съдебно-медицинската експертиза и продължилия възстановителен период, съдът намира, че причинените болки и страдания, които тъжителката е преживяла, справедливо са компенсирани със сума в размер на 600 /шестотин/ лв.

В заключение, въззивната инстанция прави извод, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което като правилна и законосъобразна същата следва да се потвърди.

4

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на частния тъжител за присъждане на разноски за адвокатски хонорар за въззивното производство, които следва да бъдат в тежест на подсъдимия В. К..

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, чл 338 от НПК, Благоевградски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3 от 09.03.2023 г. постановена по нчхд № 66/2022 г. по описа на РС - Гоце Делчев.

ОСЪЖДА подсъдимия В. И. К. - с установена по делото самоличност, да заплати на частната тъжителка Л. Н. Х. сумата от 600 /шестотин/ лв., представляваща направените от нея разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство.