Решение № 149 от 18.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Дупница, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200154 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е чрез адв. М., Наказателно постановление /НП/ № 8-10/04.11.2025 г., издадено от С. К. - Я., Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Благоевград, с което на „РИЛСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ“ – Рилски манастир, със седалище:**********, с Булстат: 000264562, представлявано от Адрианополски епископ Е. С., на основание чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 201, ал.2 от ЗВ е наложено административно наказание - „имуществена санкция“, в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) /равностойност на 511,29 евро по фиксиран курс на БНБ 1,95583 лева за евро/, за извършено административно нарушение по чл. 200, ал.1, т. 6, вр. с чл. 48, ал.1, т. 3 от ЗВ, вр. с чл. 38, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на заустване.

В жалбата са изложени подробни и разнообразни доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението и издаването на АУАН и НП, като се моли за неговата отмяна. В първото съдебно заседание жалбоподателят не се представлява от редовно упълномощения и редовно призован процесуален представител – адв. М.. В последното съдебно заседание се представлява от редовно упълномощения адвокат, който пледира за отмяна на НП и претендира разноски по делото, като представя писмена защита.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрк. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено 1 като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

„РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ“ – Рилски манастир, със седалище: Рилски манастир, обл.

Кюстендил, с Булстат: 000264562, представлявано от Адрианополски епископ Е. С. е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 43110194/18.01.2021 г. /РЗОВ/, издадено от директора на БДЗБР. В същото са конкретно определени индивидуални емисионни ограничения /ЕИО/ по различни показатели на водите зауствани като битови и отпадъчни от канализационната система на Рилски манастир, експлоатиран от Рилската Света Обител, сред които Активна реакция, БПК5, ХПК, НРВ и Нефтопродукти със съответните допустими стойности. Тези стойности се измерват чрез вземане на проби преди заустването им от общо 2 отделни пункта – Пункт №1 за водите формирани като битови и отпадъчни, зауствани в река Рилска и Пункт № 2 за водите формирани като битови и отпадъчни, зауствани в река Друшльовица, с посочени географски координати, от където се вземат проби и се извършва собствен мониторинг и контрол на качеството на заустваните в съответния воден обект води. От три години проби не били вземани от пункт № 1, тъй като нямало формирани отпадни води и шахтата била суха, като собствен мониторинг и контрол от РИОСВ-Благоевград, съгласно издаденото РЗОВ се осъществявал само с вземане на водни проби/извадки от Пункт № 2 за водите зауствани в река Друшльовица. Съгласно разрешителното по отношение на показателите Активна реакция, БПК5, ХПК, НРВ собственият мониторинг бил на 3 месеца, а по показател Нефтопродукти на 6 месеца, като допустимото ИЕО е определено на 0,5 mg/dm3.

„РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ“ – Рилски манастир, със седалище: Рилски манастир, обл.

Кюстендил, с Булстат: 000264562, представлявано от Адрианополски епископ Е. С. е титуляр и на Разрешително за водовземане на подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения с № 41510518/16.12.2015 г., продължено с Решение № ПО-017/19.01.2021 г. на БДЗБР, в което изрично са посочени и изградените на територията на манастирския комплекс 6 броя чешми с обществен характер, като водите от същите се заустват в канализацията на манастира.

На 04.12.2024 г. от ЦНИЛ на дружеството „ДИАЛ“ ООД, гр. София по възлагане от жалбоподателя като титуляр на РЗОВ била взета с Протокол №1985/04.12.2024 г. водна проба (В4793) от отпадъчните води налични в Пункт № 2 RW43110194_2 изход на канализационен колектор № 2 на Рилски манастир преди заустването на водите в река Друшльовица, с координати WGS84, N42, 07’57,71’’, E-23 20’2778’’,надморска височина 1125,5 метра. Взетата проба била изпитана с Протокол от изпитване № 2024/5488 от 17.12.2024 г. в ЦНИЛ на дружеството „ДИАЛ“ ООД, гр. София, като показала превишение на ЕИО по показател Нефтопродукти – 1,15+-0,12 mg/dm3 при ограничение определено в РЗОВ - 0,5 mg/dm3. Този протокол с резултатите от проведен собствен мониторинг за второто шестмесечие на 2024 г. бил представен в РИОСВ-Благоевград, на дата 31.03.2025 г. от титуляра на разрешителното, като бил прегледан от свидетелите П. и Р.-А., служители на 2

АНО, които констатирали превишението и съставили Констативен протокол за проверката № 33-10/14.05.2025 г.. След това била изпратена покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН с посочени дата и час, като такъв не се явил.

Свидетелката А. П., с оглед констатираните обстоятелства, на посочената в поканата дата - 05.06.2025 г., съставила АУАН в отсъствието на представител на „РИЛСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ“ – Рилски манастир и в присъствието на св. Ю. М. и друг свой колега. По-късно актът бил връчен на жалбоподателя чрез неговия пълномощник – адв. М.. Постъпило в срок възражение срещу акта.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 8-10/04.11.2025 г., издадено от С. К. - Я., Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Благоевград, с което на „РИЛСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ“ – Рилски манастир, със седалище:**********, с Булстат: 000264562, представлявано от Адрианополски епископ Е.

С., на основание чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 201, ал.2 от ЗВ е наложено административно наказание - „имуществена санкция“, в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) /равностойност на 511,29 евро по фиксиран курс на БНБ 1,95583 лева за евро/, за извършено административно нарушение по чл. 200, ал.1, т. 6, вр. с чл. 48, ал.1, т. 3 от ЗВ, вр. с чл. 38, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на заустване.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява изцяло и безспорно от събраните в хода на делото, прочетени и приети, по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, писмени доказателства, вкл. представените от страните и изисканите служебно от съда, както и от показанията на разпитаните по делото актосъставител – А. П. и свидетелите при установяване на нарушението – Гергана Р.-А. и по съставянето на акта – Ю. М.. Показанията на свидетелите са еднопосочни, логични, непротиворечиви и се подкрепят от информацията налична в приетите писмени доказателства. Поради това и съдът приема с доверие казаното от всеки от свидетелите. Същите са добросъвестни и не се опитват да напасват или адаптират показанията си спрямо установените обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за изцяло неоснователна, по следните съображения:

Нарушението се установява по категоричен начин от обективна страна от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Налице са всички реквизити на АУАН и НП съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които 3 са издадени в срок от компетентни административни органи в предвидената в закона форма и съдържание, като не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или нарушение на материалния закон, както неоснователно се претендира в жалбата и пледоарията на процесуалния представител на юридическото лице - жалбоподател.

Актосъставителят и АНО са упълномощени със Заповед РД-315/16.04.2024г., на МОСВ, като е приложен и Трудов договор за АНО, като Директор на РИОСВ-Благоевград, от който е видно от коя дата заема тази длъжност.

Както се сочи изрично в АУАН и в текста на НП процесното нарушение е едно и то е извършено чрез описаното в АУАН и в НП изпълнително деяние, което представлява изхвърляне /заустване/ на отпадъчни води, като се нарушават /не се спазват/ индивидуалните емисионни ограничения (ЕИО), определени в издаденото на жалбоподателя РЗОВ № 43110194/18.01.2021 г., по показател Нефтопродукти с отчетен резултат от изпитване при собствен мониторинг за второто шестмесечие на 2024 г. – 1,15 mg/dm3 при допустимо ИЕО 0,5 mg/dm3. За така описаното ясно, детайлно и подробно изпълнително деяние на административното нарушение, правилно АНО е посочил и относимата и приложима правна квалификация по чл. 200, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е конкретизирал цифрово същата и с посочване на чл. 38, ал.3 от Наредба № 2/08.06.2011 г. Безспорно са описани и са било обективно осъществени от юридическото лице-жалбоподател на посочената дата, на посоченото по-горе с географски координати местонарушение - Пункт № 2, на територията на Рилски манастир, където е местонахождението на канализационния колектор за водите зауствани в река Друщльовица, всички елементи на нарушението от обективна страна по изхвърляне на отпадъчни води при неспазване на ИЕО предвидени в издаденото на жалбоподателя РЗОВ. Изцяло в тази насока относно разграничаването на отделните и различни състави на нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ и чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ са и тълкуванията и разясненията дадени от касационната съдебна инстанция в практиката на АС-Кюстендил относно описанието на нарушението и изпълнителното му деяние – виж. Решение № 1929 от 11.11.2024 г. по к. адм. н. д. № 436 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение № 1272 от 27.06.2024 г. по к. адм. н. д. № 315 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил и Решение № 173 от 12.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил. В тези случаи е било налице смесване на административнонаказателните състави на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ и чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ, каквото не е налице в настоящия случай, доколкото съгласно нормата именно на чл. 200, ал.1, т. 6 ЗВ е описано нарушението с думите „се изхвърлят (заустват) отпадъчни води, като се нарушават (не се спазват) ИЕО предвидени в цитираното РЗОВ“, а не неспазване на емисионни норми определение в закона. Няма как по-ясно и по-точно да се отграничи това настоящо нарушение от другите хипотези на различни нарушения по чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ.

Безспорно е установено, че юридическото лице е водоползвател и титуляр на цитираното разрешение по см. на § 1, т. 25 от ДР на ЗВ, в което има определени конкретни ИЕО, респ. е адресат на отговорностите предвидени в чл. 48, ал.1, т. 3 от ЗВ. Безспорно и 4 категорично е установено от обективна страна и посоченото превишение на ЕИО при изхвърляне (заустване) на водите в река Друшльовица.

Нарушението не следва да се обсъжда от субективна страна, доколкото жалбоподателят е юридическо лице.

Правилно и законосъобразно АНО е наложил, поотделно, имуществени санкции в минимален размер, за всяко от установените и доказани три административни нарушения, като този размер на санкциите не може да бъде допълнително редуциран или изменен от съда.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен, касае се за нарушение в национален парк, което застрашава екологичното и законосъобразно ползване за заустване на отпадъчни води на воден обект – р. Друшльовица, а от там и на свързаните с нея други реки с Нефтопродукти. Последното се отразява негативно на природата, биологичните организми и може да застрашава хората ползващи водния обект.