Определение № 55 от 17.04.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Смолян, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зоя Ст. Шопова

Съдебни

Сийка Авр. Вакева заседатели: Христина Т. Д. като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Наказателно дело от общ характер № 20255400200203 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Л. Д. С., А. М. С., М. А. С., Д. Т. К., В. М. К. и Е. В. Х., чрез повереника им адв.П. Д., да бъде увеличен размерът на присъдените им разноски за адвокатски хонорар, направени от тях в качеството им на частни обвинители в хода на досъдебното и съдебното производство пред Окръжен съд-Смолян, на осн.чл.306, ал.1, т.4 НПК, като бъде осъден подсъдимият Г. С. да им заплати пълния размер на направените от тях разноски.

Така изброените частни обвинители считат искането за допустимо и относимо по съображение, че с постановената присъда от 26.02.2026 г. на тях шестимата са присъдени разноски общо в размер на 500 лв. за процесуално представителство както в досъдебното, така и в съдебното производство. Поддържа се в молбата, че от представените 6 бр. договори за правна защита и съдействие се установява, че всеки от тези частни обвинители е сторил разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по ДП №119/2019 г. на РПУ-З., съгласно чл.12 във вр. с чл.13, ал.1, т.4 от НМРАВ № 1/09.07.2004 г., както и сумата в размер на 1 500 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по НОХД № 203/2025 г. на Окръжен съд-Смолян, съгл.чл.13, ал.1, т.4 от същата наредба; т.е., общо 3 000 лв. за процесуално представителство по досъдебното производство и 9 000 лв. за процесуално 1 представителство в съдебното производство за всички частни обвинители.

В срок е постъпило против тази молба възражение от адв.Г.

К., защитник на подсъдимия Г. С. С., с което се иска молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима; а, ако бъде разгледА. по същество, да се отхвърли като неоснователна.

Във възражението се изтъква, че процедурата по чл.306 , ал.1, т.4 НПК би била приложима, ако съдът изобщо не се беше произнесъл с присъдата по въпроса за разноските. След като обаче в постановената на 26.02.2026 г. присъда има произнасяне по въпроса за разноските и на тези частни обвинители, които са подали настоящата молба, присъдата съдържа необходимите от гледище на чл.301 НПК реквизити, поради което не е допустимо по реда на чл.306, ал.1 НПК тя да се изменя в частта за разноските, като присъдените такива на частните обвинители С.и, К.и и Х. се увеличат.

Във възражението се поддържа, че в НПК, за разлика от ГПК-чл.248, липсва възможност страните в процеса да искат изменение на вече постановена присъда или решение както в частта за разноските, така и в която и да било друга част на съдебния акт. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия Г. С., като дали е правилна и законосъобразна в частта за разноските, е въпрос по същество, подлежащ на решаване от въззивната инстанция, която съгл.чл.314 НПК проверява правилността на присъдата изцяло, а не по реда на чл.306 НПК.

Ако съдът все пак приеме искането за допустимо, защитникът на подс.С. моли то да не бъде уважавано, защото видът и обемът на извършената работа от адвокатите-повереници на частните обвинители С.и, К.и и Х. не оправдават заплащането от подсъдимия на разноски в размера, за който са представени договори за правна защита и съдействие. Сочи се във възражението, че по ДП № 119/2019 г. на РУ-З. поверениците на тези частни обвинители не са извършили почти никакви действия по представляване на техните клиенти – всикчи разпити на тези пострадали са извършени в отсъствието на техните повереници, а почти всички предявявания на разследването – също в отсъствие на адвокатите. Досъдебното производство е прекратявано неколкократно, като в нито един от случаите то не е било обжалвано от поверениците на същите частни обвинители. На извършения по делото следствен експеримент вземат участие всички страни по делото с 2 изключение на процесуалните представители на С.и, К.и и Х.. В съдебното производство А. Д. и А. М. отново не са взели участие в нито едно отпроведените открити съдебни заседания, включително и в това, в което е даден ход на делото по същество и страните по него пледират. Единствените действия на повереника, които са извършени в хода на съдебното производство, са подаване на: 1 бр. молба с отговор на въпросите по чл.248, ал.1 НПК; 1 бр. молба, в която се заявява, че дават съгласие производството да протече по реда на чл.371, т.1 НПК; и 1 бр. молба, с която се иска подсъдимият да бъде признат за виновен и се претендират разноските за правна защита и съдействие.

Защитникът отбелязва, че в НПК не е уредена процедура по намаляване на адвокатския хонорар, както е предвидено в чл.78 ГПК.

Въпреки това, съгласно чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Имайки предвид обективно извършения обем от работа от стрА. на поверениците на С.и, К.и и Х., адв.К. счита, че в случая е налице именно такава злоупотреба с права, чиято цел е утежняване положението на подсъдимия Г. С..

Съдът намира, че молбата на частните обвинители С.и, К.и и Х., чрез повереника им адв.Д., е неподустима и следва да се остави без разглеждане. С постановената по настоящото дело присъда № 2/26.02.2026 г. съдът се произнесъл съобразно изискването на чл.305, ал.4 във вр. с чл.301, ал.1, т.12 НПК, като е решил и въпроса за разноските на същите частни обвинители – подсъдимият С. е осъден да им заплати направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро, равняващи се на 500 лв. Това означава, че липсва основание за провеждане на производство по чл.306 НПК, което е предвидено в случай, че с присъдата не са решени въпросите по т.1-т.4 на ал.1 от същия чл.306 НПК. Обратното би представлявало пререшаване на решените с присъдата въпроси, което е изключено от процесуалния закон.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата с вх.№ 1236/09.03.2026 г. на Л. Д. С., А. М. С., М. А. С., Д. Т. К., В. М. К. и Е. В.

Х., чрез повереника им адв.П. Д., да бъде увеличен размерът на присъдените им разноски за адвокатски хонорар, направени от тях в качеството им на частни обвинители в хода на досъдебното и съдебното производство пред Окръжен съд-Смолян, на осн.чл.306, ал.1, т.4 НПК, като бъде осъден подсъдимият Г. С. да им заплати пълния размер от 12 000 лв. на направените от тях разноски.

Определението подлежи на обжалване по реда на Глава 22ра от НПК с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в седмодневен срок от връчването му на страните, което за частните обвинители да се извърши чрез поверениците им по ЕПЕП, а на подсъдимия Г. С. и защитника му адв.Г. К. - по ССЕВ.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Смолян, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зоя Ст. Шопова

Съдебни

Сийка Авр. Вакева заседатели: Христина Т. Д. като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Наказателно дело от общ характер № 20255400200203 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Л. Д. С., А. М. С., М. А. С., Д. Т. К., В. М. К. и Е. В. Х., чрез повереника им адв.П. Д., да бъде увеличен размерът на присъдените им разноски за адвокатски хонорар, направени от тях в качеството им на частни обвинители в хода на досъдебното и съдебното производство пред Окръжен съд-Смолян, на осн.чл.306, ал.1, т.4 НПК, като бъде осъден подсъдимият Г. С. да им заплати пълния размер на направените от тях разноски.

Така изброените частни обвинители считат искането за допустимо и относимо по съображение, че с постановената присъда от 26.02.2026 г. на тях шестимата са присъдени разноски общо в размер на 500 лв. за процесуално представителство както в досъдебното, така и в съдебното производство. Поддържа се в молбата, че от представените 6 бр. договори за правна защита и съдействие се установява, че всеки от тези частни обвинители е сторил разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по ДП №119/2019 г. на РПУ-З., съгласно чл.12 във вр. с чл.13, ал.1, т.4 от НМРАВ № 1/09.07.2004 г., както и сумата в размер на 1 500 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по НОХД № 203/2025 г. на Окръжен съд-Смолян, съгл.чл.13, ал.1, т.4 от същата наредба; т.е., общо 3 000 лв. за процесуално представителство по досъдебното производство и 9 000 лв. за процесуално 1 представителство в съдебното производство за всички частни обвинители.

В срок е постъпило против тази молба възражение от адв.Г.

К., защитник на подсъдимия Г. С. С., с което се иска молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима; а, ако бъде разгледА. по същество, да се отхвърли като неоснователна.

Във възражението се изтъква, че процедурата по чл.306 , ал.1, т.4 НПК би била приложима, ако съдът изобщо не се беше произнесъл с присъдата по въпроса за разноските. След като обаче в постановената на 26.02.2026 г. присъда има произнасяне по въпроса за разноските и на тези частни обвинители, които са подали настоящата молба, присъдата съдържа необходимите от гледище на чл.301 НПК реквизити, поради което не е допустимо по реда на чл.306, ал.1 НПК тя да се изменя в частта за разноските, като присъдените такива на частните обвинители С.и, К.и и Х. се увеличат.

Във възражението се поддържа, че в НПК, за разлика от ГПК-чл.248, липсва възможност страните в процеса да искат изменение на вече постановена присъда или решение както в частта за разноските, така и в която и да било друга част на съдебния акт. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия Г. С., като дали е правилна и законосъобразна в частта за разноските, е въпрос по същество, подлежащ на решаване от въззивната инстанция, която съгл.чл.314 НПК проверява правилността на присъдата изцяло, а не по реда на чл.306 НПК.

Ако съдът все пак приеме искането за допустимо, защитникът на подс.С. моли то да не бъде уважавано, защото видът и обемът на извършената работа от адвокатите-повереници на частните обвинители С.и, К.и и Х. не оправдават заплащането от подсъдимия на разноски в размера, за който са представени договори за правна защита и съдействие. Сочи се във възражението, че по ДП № 119/2019 г. на РУ-З. поверениците на тези частни обвинители не са извършили почти никакви действия по представляване на техните клиенти – всикчи разпити на тези пострадали са извършени в отсъствието на техните повереници, а почти всички предявявания на разследването – също в отсъствие на адвокатите. Досъдебното производство е прекратявано неколкократно, като в нито един от случаите то не е било обжалвано от поверениците на същите частни обвинители. На извършения по делото следствен експеримент вземат участие всички страни по делото с 2 изключение на процесуалните представители на С.и, К.и и Х.. В съдебното производство А. Д. и А. М. отново не са взели участие в нито едно отпроведените открити съдебни заседания, включително и в това, в което е даден ход на делото по същество и страните по него пледират. Единствените действия на повереника, които са извършени в хода на съдебното производство, са подаване на: 1 бр. молба с отговор на въпросите по чл.248, ал.1 НПК; 1 бр. молба, в която се заявява, че дават съгласие производството да протече по реда на чл.371, т.1 НПК; и 1 бр. молба, с която се иска подсъдимият да бъде признат за виновен и се претендират разноските за правна защита и съдействие.

Защитникът отбелязва, че в НПК не е уредена процедура по намаляване на адвокатския хонорар, както е предвидено в чл.78 ГПК.

Въпреки това, съгласно чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Имайки предвид обективно извършения обем от работа от стрА. на поверениците на С.и, К.и и Х., адв.К. счита, че в случая е налице именно такава злоупотреба с права, чиято цел е утежняване положението на подсъдимия Г. С..