Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 23.02.2018, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Гражданско дело 288/2017
Вид
Решение № 77
Подписан
23.02.2018
В сила
27.03.2018
Състав
ДОРА ДИМИТРОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 23.02.2018 г.

В

И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Дора Михайлова при секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 288 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г.П.Б. твърди, че със споразумение, одобрено в съдебно заседание от 17.11.2016 г. по н.о.х.д. № 397/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, ответникът А.В.П. е признат за виновен в това, че на 06.09.2015 г. в с. Ш. д. му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в трайно увреждане на лявото око, довело до загуба на зрението на същото, без възможност за възстановяване, от което последвала постоянна слепота с лявото око – престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 2 НК. За това престъпление на ответника било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение било отложено за срок от три години и шест месеца. Деянието било извършено чрез нанасяне на удар с юмрук по главата, при което ищецът получил кръвонасядане в областта на горен клепач на лявото око и разкъсно-контузна рана на склерата на лявото око с тотална хифема.

От деянието на ответника, признато за престъпление с влязлата в сила присъда (споразумение), ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и проблеми в ежедневното битово обслужване, затруднения в социалните контакти, чувство на страх.

При инцидента ищецът получил и кръвонасядане в областта на лицето, както и хематоми (тип очила) около очите. След инцидента ищецът получил възпаление на хемороидни възли, което също счита, че е в причинна връзка с престъплението, извършено от ответника.

Ето защо предявява иск за заплащане на сумата от

47 500. 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания, настъпили в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, за което той е признат за виновен за извършено на 06.09.2015 г. престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал.

2, пр. 2 НК с присъда (споразумение) по н. о. х. д. № 397/2016 г. на Районен съд – гр.

Самоков, както и за заплащане на сумата от 4 500. 00 лева- представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания от кръвонасядането в областта на лицето, от хематомите около очите и от възпалението на хемороидни възли, причинени му от побоя, нанесен от ответника на същата дата и място.

Претендира се и законната лихва върху главниците от датата на увреждането – 06.09.2015 г. – до окончателното изплащане на дължимата сума, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът А.В.П. в срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, оспорвайки иска. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като, на първо място, бил провокиран от неговото поведение, на второ – ищецът не потърсил своевременно медицинска помощ, на трето – ищецът страдал от захарен диабет „втори тип“ преди инцидента.

По отношение претенциите на ищеца за заплащане на обезщетения за кръвонасядания в областта на лицето, за двустранен хематом и претърпени болки и страдания вследствие на възпалени хемороидни възли и вътрешни хемороиди, ответникът изразява становище за тяхната неоснователност.

Не оспорва, че със сключеното по наказателното дело споразумение е признат за виновен за причиняването на ищеца на тежка телесна повреда, изразяваща се в трайно увреждане на лявото око, довело до загуба на зрението на същото, без възможност за възстановяване, причинило на пострадалия постоянна слепота с лявото око, както и наложеното му наказание. Оспорва обаче посочените увреждания да са предмет на обвинението и на сключеното споразумение, за които твърди, че не са в причинно-следствена връзка с деянието, за което е признат за виновен.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното.

От приложеното към настоящото дело н. о. х. д. №

397/2016 г. на Районен съд – гр. Самоков се установява, че с влязло в сила на 17.11.2016 г. определение е одобрено споразумение, с което ответникът по исковете А.В.П. е признат за виновен в това, че на 06.09.2015 г. в с. Ш.д. е причинил на ищеца Г.П.Б. тежка телесна повреда, изразяваща се в трайно увреждане на лявото око, довело до загуба на зрението на същото, без възможност за възстановяване, от което последвала постоянна слепота с лявото око – престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 2 НК, за което на ответника е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години и шест месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът намира следните факти: че А.В.П. е извършил виновно и противоправно деяние - престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 2 НК, са доказани по делото и тези въпроси не могат да бъдат пререшавани в рамките на настоящото производство. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието - предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес.

Видно от епикриза и.з. № 7576/739, на 10.11.2015 г. ищецът постъпил за лечение в „МБАЛ С.“ ЕООД. Същият бил изписан на 20.11.2015 г. с диагноза „Нодули хомороидалес интерна гр. II инфламата“.

С експертно решение № 0904/106/07.06.2017 г. на „МБАЛ С.“ ЕООД на ищеца е определена 87 % трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.06.2020 г. с водеща диагноза „травма на окото и очната орбита“.

От заключението на вещото лице И.Ж. по допусната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, както и от устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че при нанесения побой, от който е настъпил престъпният резултат, на ищеца са причинени кръвонасядане в областта на горен клепач на лявото око и разкъсно-контузна рана на склерата на лявото око с тотална хифема, като се наблюдават ерозии по епитела на конюнктивата на лявото око. Тези ерозии са предпоставка за постоянни зачервявания, дразнене и болки в лявото око, които се очаква да са с продължителност от около още две години. Ищецът и понастоящем изпитва болки и дискомфорт в областта на лявото око. Наличното у ищеца заболяване „диабет“ не е в причинна връзка с резултата от деянието, предмет на обвинението, както и с вредите, обект на медицинското изследване.

От показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели И. П.и И.Л. (чиито показания съдът прецени при условията на чл. 172 ГПК с оглед всички данни по делото), които съдът кредитира като единни, последователни, житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че непосредствено след извършване на престъплението от ответника и до настоящия момент ищецът изпитвал силни физически болки в областта на очите, особено интензивни през първите четири – пет месеца след последвалата операция на лявото око, затруднения в ежедневното си битово обслужване, както и безпокойство, чувство на неудобство и срам от обезобразения си външен вид.

Други доказателства не са ангажирани.

При тези факти съдът прие следното от правна страна.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД - се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са:

1/. деяние (действие или бездействие), 2/. вреда, 3/. противоправност на деянието, 4/. вина и 5/. причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, които тя може да засяга. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници.

Съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки от гореочертания фактически състав от обективна страна следва да бъдат установени от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Безспорно е установено, че ответникът е извършил противоправно деяние (причинил e на ищеца тежка телесна повреда - постоянна слепота с лявото око) – забранено от разпоредбата на чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 2 НК, с което е засегнал неприкосновеността на личността (телесната цялост) на ищеца. Както бе посочено по-горе, по отношение на деликтната отговорност съдът е длъжен да зачете обвързващата сила на постигнатото по н. о. х. д. № 397/2016 г. по описа на РС – гр. Самоков споразумение за решаване на делото, тъй като деянието съставлява престъпление и то е установено от съответния съд.

Налице е тъждество между деянието, за което ответникът е бил признат за виновен от наказателния съд, и деянието, в резултат на което се твърди, че са настъпили неимуществените вреди за ищеца – болки, страдания и проблеми в ежедневното битово обслужване, затруднения в социалните контакти, чувство на страх. В случая вината на дееца е във формата на пряк умисъл, като този факт също е установен с приложеното по делото споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда.

По отношение на настъпилите неимуществените вреди - болки, страдания и проблеми в ежедневното битово обслужване, затруднения в социалните контакти, чувство на страх, които ищецът поддържа, че са му били причинени от ответника, следва да се приеме, че доколкото за тях няма произнасяне от наказателния съд, то гражданският съд, който се произнася по гражданските последици от същото деяние следва да извърши преценка дали са настъпили и в резултат ли са именно на поведението на ответника.

В контекста на изложеното съдът приема, че по делото е установено по категоричен начин въз основа на ценените гласни и писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че в резултат на извършеното от ответника противоправно деяние, за което той е бил признат за виновен, за ищеца са настъпили твърдяните неимуществени вреди, пряка последица от виновната и противоправна деятелност на ответника.

Ето защо претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди се явява доказана по основание. Ответникът трябва да компенсира вредите, които увреденият ищец е понесъл.

При така формираните изводи следва да се разгледа своевременно релевираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване.

Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на обективна причинно-следствена връзка с вредоностния резултат, а е ирелевантно субективното отношение (вината) на пострадалия - в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 година. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите и/или възможност за настъпване на увреждането или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (така решение № 165/26.10.2010 г. по гр.д. № 93/2010 г. на ВКС, II ТО). Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е., когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно.