Решение № 66 от 29.06.2023, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Етрополе, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20221830100364 по описа за 2022 година

Производството е по предявени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „Е М“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.София против К. Н. К., от гр.Етрополе, в която се твърди, че на 25.10.2010 година бил сключен договор за потребителски кредит между „С“ АД и ответника, по силата на който му е отпуснат банков кредит в размер на 20 000 лева. Длъжникът се е задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 277.05 лева всяка, считано от 11.11.2010 год. до 26.10.2020 год. Твърди се, че след усвояване на кредитния лимит, кредитополучателя не е извършвал редовни плащания на месечните вноски, поради което непогасената главница по кредита е в размер на 18 516.38 лева.

На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.02.2013 година между „С“ АД и „Е М“ ЕООД, задължението на ответника е било изкупено от второто дружество, за което същия е уведомен на 09.02.2021 год. Предоставен му е срок за погасяване на задължението, в който същото не е погасено. Срокът на договора е изтекъл, поради което задълженията по договора за потребителски кредит са изцяло изискуеми. Твърди се, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е образувано ч.гр. д. №34/22 год. по описа на ЕтРС и е издадена заповед №20/26.01.2022 год., по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 4 000 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 26.01.2022 год. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 80.00 лева. В указания срок 1 е подадено възражение от длъжника, като е указано на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответника дължи на „Е М“ ЕООД сума в размер на 4 000 лева, представляваща главница, частична претенция от общо дължима главница в размер на 18 516.38 лева по Договор за потребителски кредит от 25.10.2010 год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира и разноски по заповедното и настоящето производство.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, като исковата претенция се оспорва като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, с писмени становища поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответника редовно призован, чрез а. Д. оспорва исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Във връзка със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от страна на „Е М“ ЕООД е образувано ч.гр.д. №34/2022 година по описа на ЕтРС, като е издадена Заповед №20 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.01.2022 год. По силата на заповедта е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 4 000 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 26.01.2022 год. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 80.00 лева. В указания едномесечен срок е постъпило възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 09.02.2022 година е указано на заявителя, че в едномесечен срок от съобщение може да предяви иск за установяване на вземането си.

Съобщението е връчено на 22.02.2022 година, като в указания срок е постъпила искова молба вх.№510/23.03.2022 год.

От Договор за потребителски кредит, сключен на 25.10.2010 год. се установява, че на ответника в качеството му на кредитополучател е отпуснат кредит в размер на 20 000 лева, който е следвало да бъде погасен на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 277.05 лева всяка, считано от 11.11.2010 год. до 26.10.2020 год.

От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.02.2013 год. с приложения към същия се установява, че „СИБАНК“ АД е прехвърлил на „Е М“ ЕООД, вземанията си по Договор за потребителски кредит, сключен на 25.10.2010 год.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Е. К., което съдът възприема изцяло като обективно, обосновано и пълно се установява, че сумата по договора в размер на 20 000 лева е усвоена на 26.10.2010 год. по сметка с титуляр К. Н.

К.. Извършени са вноски в размер на 5 582.40 лева, от които главница в размер на 1 483.62 лева и лихва в размер на 4 098.78 лева. Установява, че след датата на цесията – 27.02.2013 год. не са извършвани плащания от ответника. Размерът на непогасената главница е 18 516.38 лева, като частично предявената главница в размер на 4 000 лева се съдържа в непогасената главница за периода от 01.02.2017 год. до 26.10.2020 год.

Не са ангажирани доказателства за погасяване на задълженията по кредита след образуване на заповедното производство до последното съдебно заседание.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД, които са допустими и основателни, като следва да бъдат уважени изцяло.

Предмет на установителния иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК е доказване съществуване на вземането на кредитора спрямо длъжника. По делото се установи по безспорен начин, че ответника е страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на длъжник. Същия е подписал договора и общите условия на банката. Бил е надлежно уведомен за извършената цесия. По делото не е спорно, че задълженията по договора са изцяло изискуеми, т.к. срокът по същия е изтекъл на 26.10.2020 година.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата по договора в размер на 20 000 лева е усвоена,като е преведена по сметка с титуляр К. Н. К.. Извършени са вноски в размер на 5 582.40 лева, от които главница в размер на 1 483.62 лева и лихва в размер на 4 098.78 лева. Доказа се, че размерът на непогасената главница е 18 516.38 лева, като частично предявената главница в размер на 4 000 лева се съдържа в непогасената главница за периода от 01.02.2017 год. до 26.10.2020 год.

Съдът намира възражението на ответната страна за нищожност на договора за цесия за неоснователно, като наведените в тази насока доводи не кореспондират с приетия по делото доказателствен материал.

С оглед на изложеното по-горе предявения иск ще следва да бъде уважен, като бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „Е М“ ЕООД срещу К. Н. К., от гр.Етрополе за сумата в размер на 4 000 лева, представляваща главница, частична претенция от общо дължима главница в размер на 18 516.38 лева по Договор за потребителски кредит от 25.10.2010 год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №20 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.01.2022 год. по ч.гр.дело № 34/2022 година по описа на ЕтРС.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника К. Н. К.ов следва да му заплати направените от него разноски по делото в настоящото производство в размер на 80.00 лева за държавна такса и 300.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 80.00 лева за държавна такса, или общо разноски в размер на 460.00 лева.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „Е М“ ЕООД ЕИК: ********* с адрес гр. С, район В, кв. „М Д“, ул. »Р П-К» № *, сграда „М Т“, ет. * по отношение на К. Н. К., ЕГН-**********, от гр.Е, ул.“Д Б“ № * за сумата в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща главница, частична претенция от общо дължима главница в размер на 18 516.38 лева по Договор за потребителски кредит от 25.10.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 26.01.2022 год. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №20 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.01.2022 год. по ч.гр.дело № 34/2022 година по описа на ЕтРС.

3

ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН-**********, от гр.Е, ул.“Д Б“ № * да заплати на „Е М“ ЕООД ЕИК: ******** с адрес гр. С, район В, кв. „М Д“, ул. »Р П-К» № *, сграда „М Т“, ет. * сумата в размер на 460.00 /четиристотин и шестдесет лева/ разноски по заповедното и настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________

4