Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.08.2023, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
145/2023
Подписан
07.08.2023

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№............., град Шумен, 07.08.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публичното заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Маргарита Стергиовска при секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска адм. д. № 145 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по депозирана жалба от М.С.Г.-Й.,

ЕГН ********** ***, против Решение №2153-27-62/04.05.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на основание чл.117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 1012-27-16#1 от 14.03.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.04.2022г. на основание чл. 99, ал.1, т.2, буква „а“ от КСО.

В жалбата се изразява несъгласие с издаденото разпореждане и отхвърлената жалба срещу него с процесното решение, като твърденията са за допуснати процесуални нарушения и противоречия с материалния закон и неговата цел, като оспорващата се позовава и на съдебна практика, с която обосновава искането си за отмяна на процесното решение и оставеното в сила разпореждане, доколкото счита за недопустимо да бъде намаляван размерът на получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст, като излага подробни съображения, във връзка с дохода, върху който е внасяла осигурителни вноски като самоосигуряващо лице, който според оспорващата е базата за изчисление на ПОСВ, а не дохода, деклариран в ГДД.

В заключение е отправено искане за отмяна на процесното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адвокат И. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Шумен, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, се представлява от юриск. И., която оспорва жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със

Заявление с вх. №2113-27-397 постъпило в ТП на НОИ гр. Шумен на 03.05.2022 г., оспорващата е отправила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, във връзка с което е отпусната пенсия за ОСВ с Разпореждане № 5/01245, считано от 30.04.2022 г., изменено с разпореждане № 5/прот. № N01312 от 15.08.2022 г., считано от същата дата-30.04.2022 г. При постановяване на разпореждането административният орган е зачел осигурителен доход за периода 01.01.2016 г. до 29.04.2022 г. по издадена служебна бележка № 4032-27-168 от 28.06.2022г.

Впоследствие, на 13.12.2022 г. с писмо изх. № 1029-27-3310 е постъпила информация, че служебна бележка с № 4032-27-168 от 28.06.2022 г. е анулирана и е издадена нова, с № 4032-27-210 от 12.12.2022 г. с различен осигурителен доход за периода 01.01.2016 г. до 29.04.2022г.

Последната е била предмет на оспорване по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Шумен, приключило с Решение № 2153-27-45 от 02.03.2023г., с което е отхвърлена жалбата срещу служебна бележка № 4032-27-210 от 12.12.2022г., като неоснователна. Съгласно чл. 118, ал. 1, изр.3 от КСО, това решение е окончателно и е влязло в законна сила на 02.03.2023 г.

В решението се сочи писмо № 1029-27-3181 от 25.11.2022г., с което е изискано от ТД на НАП предоставяне на информация за дължимите и внесени осигурителни вноски, както и за окончателният размер на осигурителния доход и осигурителните вноски по чл.

6, ал. 9 от КСО за М.С.Г. - Й. за периода от 2016 г. до 2021 г.

С вх. №

1029-27-3181#1 от 09.12.2022 г. е постъпила изисканата информация за авансово дължимите осигурителни вноски по Декларация Обр. 1, внесените осигурителни вноски, както и окончателния размер на осигурителния доход и осигурителни вноски по чл. 6, ал. 9 от КСО, определени въз основа на подадени от лицето ГДД за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. Съгласно получената информация от НАП, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. окончателния размер на осигурителния доход на М.С.Г. - Й. е в размер на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответните години, и е както следва: за 2016 г. - 420 лв., за 2017 г. - 460 лв., за 2018 г. - 510 лв., за 2019 г. - 560 лв., за 2020 г. - 610 лв., за 2021 г. - 650 лв.

Въз основа на постъпилата информация от ТД на НАП, е анулирана служебна бележка № 4032-27-168 от 28.06.2022 г. и е издадена нова служебна бележка № 4032-27-210 от 12.12.2022 г., с която е потвърден окончателният размер на месечния осигурителен доход за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. в размер на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, а за времето след 01.01.2022 г. е потвърден авансовия месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице.

С

Разпореждане № 1012-27-16#1 от 14.03.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е изменена ЛПОСВ, като е определен нов размер, във с влязла в сила на 02.03.2023 г. служебна бележка № 4032-27-210 от 12.12.2022 г., с която е потвърден окончателен размер на месечния осигурителен доход за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. в размер на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, а за времето след 01.01.2022 г. е потвърден авансовия месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице.

Недоволна,

М.Г.-Й. подала жалба до директора на ТП на НОИ-Шумен, който със свое решение №2153-27-62/04.05.2023 г. отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е съобщено на 09.05.2023 г., като недоволна от него, М.Г.-Й. подала жалба до ШАС, във връзка с която е образувано настоящото производство.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение, както и пенсионната преписка във връзка с заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и допълнително представените от оспорващата писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решение №2153-27-62/04.05.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл. 117, ал.1, т.2, б. "а" от КСО административен орган - Директора на ТП на НОИ - Шумен, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

В настоящото производство спор по установените факти, както и по начинът на изчисляване на ПОСВ няма. Спорът се свежда до правна преценка за основата за определяне на ПОСВ – дали това е доходът, върху който са внасяни авансови осигурителни вноски от оспорващата или окончателният такъв, определен на база ГДД, като спорен период е очертан от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г.

Не се спори и, че М.С.Г.-Й. с ЕГН ********** се осигурявала като самоосигуряващо се лице чрез ЕООД "АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА - Д-Р М.Г.", ЕИК ********* от 01.09.2011 г.

Съгласно чл.6 ал.8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а съгл. ал.9, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

Горецитираните разпоредби сочат на разграничение между понятията „авансови вноски“ и „окончателен размер“, с оглед задължителността и изискуемостта на внесените осигурителни вноски, респ. размерът им.

Видно от писмо с вх. № 1029-27-3181#1 от 09.12.2022 г. е предоставена изисканата информация за авансово дължимите осигурителни вноски по Декларация Обр. 1, внесените осигурителни вноски, както и окончателния размер на осигурителния доход и осигурителни вноски по чл. 6, ал. 9 от КСО, определени въз основа на подадени от лицето ГДД за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г., въз основа на която за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. окончателния размер на осигурителния доход на М.С.Г. - Й. е определен в размер на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответните години, и е както следва: за 2016 г. - 420 лв., за 2017 г. - 460 лв., за 2018 г. - 510 лв., за 2019 г. - 560 лв., за 2020 г. - 610 лв., за 2021 г. - 650 лв.

Така установеният доход значително се различава от дохода, въз основа на който са внасяни авансовите вноски, който надвишава съществено декларираният от самоосигуряващото се лице в ГДД.

С оглед тази информация е анулирана служебна бележка № 4032-27-168 от 28.06.2022 г. и е издадена нова служебна бележка № 4032-27-210 от 12.12.2022 г., с която е потвърден окончателният размер на месечния осигурителен доход за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. в размер на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, а за времето след 01.01.2022 г. е потвърден авансовия месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице.

Гореизложените факти, съпоставени с относимите правни норми обуславят извод за определяне на ПОСВ въз основа на окончателния размер на дохода на самоосигуряващото се лице, на база ГДД.

Неоснователно е твърдението в жалбата пред директора на ТП на НОИ-Шумен, застъпено и в жалбата до ШАС, че следва да се вземе средномесечният доход, върху който лицето е внесло авансови вноски, въпреки, че реално полученият от него доход е по-нисък. В конкретния случай самоосигуряващата се е внасяла авансово осигурителни вноски върху месечен осигурител доход, чийто размер е по-голям от минимално определения. Средномесечният й осигурителен доход, определен на база доходите, декларирани в ГДД е в минимален размер за всяка от процесните години, попадащи в периода 01.01.2016 – 31.12.2021 г., поради което окончателният размер на осигурителния доход е равен на минималния, както законосъобразно е преценено от административния орган. Правилно осигурителният доход е намален съответно до реално получения месечен доход.