Решение № 1520 от 16.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300502618 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Т. Д. М. и И. Г. М. чрез процесуалния им представител, срещу решение №2884/25.06.2024 г., постановено по гр.д. №13372/2022 г. по описа на РС Пловдив, ХХIII граждански състав, с което е осъден всеки от жалбоподателите Т. Д. М., ЕГН **********, от гр. *****, и И. Г. М., ЕГН **********, от гр. *****, в качеството на законен наследник на Г. И. М., починал на 09.01.2022 г., да заплати на „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с. *****, сумата от 5000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 30.10.2022 г.; сумата от 3000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 20.11.2020 г.; сумата от 900 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 01.03.2021 г.; сумата от 1000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните 1 неформален договор за паричен заем от 27.04.2021 г., както и сумата от 11000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 25.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите; както и всеки от жалбоподателите Т. М. и И. М. е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН да заплати на „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от 2000 лева, заплатена при начална липса на основание част от сума, с която наследодателят им Г. И. М., ЕГН **********, неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Т. Д. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 1932 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в производството.

С въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост, неправилност, несправедливост и незаконосъобразност на съдебния акт, като се иска отмяната му, ведно със законните последици. Твърди се липса на анализ на доказателствата и неизясненост на фактическата обстановка. Сочат, че неточно е разпределена доказателствената тежест, липсвали елементи от фактическия състав на неформалния договор за заем, като не е посочено, че ищеца не ангажира доказателства. Акцентират, че не съществува договор за заем, сключен с Г. М., а и такъв, сключен от него, в качеството му на представляващ дружеството, и в лично качество, би бил нищожен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди се, че правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Иска се атакуваното решение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се 2 констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация.

Доколкото се твърди, че решението е недопустимо, но не се сочат конкретни основания, съдът не се произнася извън проверката, която дължи служебно.

Настоящата инстанция констатира, че съдът не се е произнесъл по два от исковете – за осъждане на всеки от ответниците да заплати сумата от 1250 лв., представляваща съответна част от предоставена на наследодателя на 27.04.2021 г. сума от 2500 лв. От страната не са предприети действия в съответствие с чл.250 ГПК в законоустановените срокове, като е недопустимо въззивната инстанция да се произнася по отношение на тях.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от „Нано коут“ ЕООД, ЕИК *****, против Т. Д. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, като са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата от общо 44300 лв., представляваща сбор от дължими и невърнати от наследодателя им Г. И. М. суми по шест неформални договори за заем, сключени с ищеца – от 30.10.2020 г. за сумата от 10000 лв., от 20.11.2020 г. за сумата 6000 лв., от 01.03.2021 г. за сумата от 1800 лв., от 27.04.2021 г. за сумата от 2000 лв., от 25.11.2020 г. за сумата от 22000 лв. и от 27.04.2021 г. за сумата от 2500 лв. Кумулативно е съединен и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за връщане на сумата от 4000 лв., представляваща платена от ищеца на наследодателя на ответниците без основание по несъществуващ договор за 3 заем.

Ищецът твърди, че по силата на сключени с Г. И. М., като управител на ищцовото дружество, неформални договори за заем от 30.10.2020 г. за сумата от 10000 лв., от 20.11.2020 г. за сумата 6000 лв., от 01.03.2021 г. за сумата от 1800 лв., от 27.04.2021 г. за сумата от 2000 лв., от 25.11.2020 г. за сумата от 22000 лв. и от 27.04.2021 г. за сумата от 2500 лв., „Нано Коут“ ЕООД му е предоставило в заем парични средства в общ размер на 44300 лв. Доколкото падеж за връщане на сумите не бил уговорен, ищецът счита, че длъжникът изпада в забава след отправяне на покана. Г. М. починал на 09.01.2022 г., покани били отправени до неговите наследници и ответници в настоящото производство, които ги получили лично. Твърди се, че ответниците дължат връщане на сумата от 4000 лв., като дадена без правно основание по несъществуващ договор за заем, доколкото в счетоводството на дружеството такъв договор не бил отразяван.

В законоустановения по чл.131 ГПК срок ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове.

Сочат, че от представените от ищеца документи не ставало ясно дали плащането е по предоставяне на сумата или по нейното връщане, като твърдят, че всички преведени суми от дружеството към управителя /техен наследодател/ представляват връщане на заем и временна финансова помощ, които същият е предоставил на дружеството към момента на стартиране на дейността му. Считат, че исковете са недопустими, тъй като дело между същите страни и със същия предмет било образувано и висящо към момента пред Окръжен съд – Пловдив – търг. д. № 296/2022 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени преводни нареждания от: 27.04.2021 г. за сумата от 2500 лв., от 25.11.2020 г. за сумата от 22000 лв., от 01.03.2021 г. за сумата от 1800 лв., от 27.04.2021 г. за сумата от 2000 лв., от 12.02.2021 г. за сумата от 4000 лв., от 30.11.2020 г. за сумата от 6000 лв. и от 30.10.2020 г. за сумата от 10000 лв., всички с наредител „Нано Коут“ ООД и получател Г. И.

М., с отразено основание по договор за заем, като само в платежното нареждане от 12.02.2021 г. за сумата от 4000 лв. е отразено като основание връщане на заем.

4

Представена е покана изх.№4586 от 26.07.2022 г. от дружеството – ищец до И. Г. М. чрез ЧСИ А. А., с рег. № ***** при КЧСИ, както и покана изх.№4585 от 26.07.2022 г. от дружеството – ищец до Т. Д. М., за доброволно заплащане на посочени в поканата суми.

Според представеното удостоверение за наследници на Г. И. М., същият е починал на 09.01.2022 г., като е оставил законни наследници преживяла съпруга Т. М. и И. М. – син.

По делото е прието заключение на изготвената съдебносчетоводна експертиза, което съдът е кредитирал като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. Според заключението на вещото лице Ш. са приложени копия от преводно нареждане на десет превода, седем от които процесни. Данните в тях сочат извършени преводи от разплащателна сметка на „Нано Коут“ ООД в “Търговска банка Д” АД към сметка на Г. И. М. в „УниКредит Булбанк“ АД. При извършената проверка на движението по разплащателна сметка, ССчЕ е установила, че процесните седем превода са отразени в разплащателната сметка на „Нано Коут“ ООД в “Търговска банка Д” АД и са на обща стойност 48300 лв. Вещото лице сочи, че по данни от аналитична ведомост на счетоводна сметка 499 - Други кредитори /аналитичност Г. И. М./ на „Нано Коут“ ООД за периода м. 01.2020 г. - м.

12.2020 г., трите превода, извършени през 2020 г., а именно 22000 лв. на 25.11.2020 г., 10000 лв. на 30.10.2020 г. и 6000 лв. на 30.11.2020 г., са осчетоводени на датата на превода, изписана в преводното нареждане и в движението по разплащателна сметка. В аналитична ведомост на счетоводна сметка 499 - Други кредитори /аналитичност Г. И. М./ за периода м. 01.2021 г. м. 12.2021 г., по сметката са осчетоводени суми на обща стойност 15200 лв. както следва: на 28.02.2021 г. - 6500 лв., на 31.03.2021 г. - 1800 лв.; на 30.04.2021 г. - 4500 лв.; на 31.05.2021 г. - 2400 лв. Експертизата установява, че всички посочени по-горе суми са осчетоводени в аналитична ведомост на сметка 499 - Други кредитори /аналитичност Г. М./ по дебита на сметка 499 /вземане на „Нано Коут“ ООД/ и по кредита на сметка 503 „разплащателна сметка“. Счетоводното описание на посочените записи през 2021 г. е „преводи“. Вещото лице сочи, че процесните преводи са отразени в движението по разплащателна сметка на „Нано Коут“ ООД в “Търговска банка Д” АД към сметка на Г. И. М. в „УниКредит Булбанк“ АД, по дата, основание и стойност, посочени във всяко процесно преводно нареждане.

5

Въз основа на така събраните доказателства, съдът е приел наличието на валидни заемни правоотношения между „Нано Коут“ ООД и Г.

И. М. по неформални договори за заем от 30.10.2020 г. за сумата от 10000 лв., от 20.11.2020 г. за сумата 6000 лв., от 01.03.2021 г. за сумата от 1800 лв., от 27.04.2021 г. за сумата от 2000 лв., от 25.11.2020 г. за сумата от 22000 лв. и от 27.04.2021 г. за сумата от 2500 лв. Прието е, че преводните нареждания кореспондират със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът се е доверил на изнесеното от експерта, че всички суми са осчетоводени в аналитична ведомост на сметка 499 - Други кредитори /аналитичност Г. М./ по дебита на сметка 499 /вземане на „Нано Коут“ ООД/. Счетоводното описание на посочените записи през 2021 г. е „преводи“. В съдебно заседание на 27.05.2024 г. вещото лице уточнява, че по кредита по сметка 499 се записват задължения на Г. М. към дружеството – ищец. Установено е от вещото лице по ССчЕ още, че няма постъпили от ответниците и/или техния наследодател плащания с основание връщане на договор за заем, т.е. за връщане на някоя от процесните суми. Въз основа на изложеното е прието, че са налице предоставени от дружеството суми на наследодателя, които не са върнати, като наследниците са осъдени да заплатят сумите. Прието е, че изискуемостта е настъпила след поканата, като сумите са присъдени ведно със законната лихва.