Решение № 4861 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4861 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100503977 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20200014/18.10.2021 г., постановено по гр. д. № 17006/2019 г. по описа на СРС, 28 състав е признато за установено на осн. чл. 439 ГПК, че П. С. Т., ЕГН **********, не дължи на „С.Г.ГРУП“ ООД, ЕИК 148062016 поради изтекла погасителна давност, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2014 г. по гр.д. 12289/2013 г. на СРС, 113 състав и е образувано ИД № 20148630401751:

- 1168,88 лв., представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 05.06.2010 г. до 04.07.2010 г., ведно със законната лихва от 18.07.2013 г. до изплащане на вземането;

- 343,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.07.2010 г. до 30.05.2013 г.;

- 270,24 лв., представляваща разноски в производството.

Със същото решение е признато за установено на осн. чл. 439 ГПК, че П. С. Т., ЕГН **********, не дължи на Национална агенция за приходите, Булстат 131063188, поради изтекла погасителна давност следните суми, за които е издадено удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 22.05.2014 г.:

1

50 лв., представляваща задължение по наказателно постановление /глоба/, обективирано в документ с № 1288/23.05.2012 г. на МВР — София;

316,18 лв., представляваща сбор от авансово дължими вноски за ДОО, ДЗПО /УПФ/ и ЗО за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г.;

51,72 лв., представляваща сбор от лихвите върху тези авансови вноски за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г. и всички останали лихвени задължения, за които исковата претенция не е изрично отхвърлена.

С решението е отхвърлен предявеният от П. С. Т., ЕГН **********, срещу Национална агенция за приходите, Булстат 131063188, иск за признаване за установена недължимостта на следните суми, за които е издадено удостоверение за наличие или липса на задължение и обезпечителни мерки от 22.05.2014 г. и които суми са предмет на принудително изпълнение по ИД № 20148630401751:

4307,10 лв., представляваща сбор от всички задължения за ДОО, УПФ и ЗО, начислени въз основа на декларации образец № 6 от 10.05.2012 г., 22.04.2013 г. и 15.04.2014 г. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г.;

531,46 лв. представляваща сбор от лихви върху главница, начислени за същия период – 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.Г.ГРУП“ ООД е осъдено да заплати на П. С. Т. разноски в размер на 900 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 НАП е осъдена да заплати на П. С. П. сумата от 8,87 лв. разноски, а П. С. П. е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на НАП сумата от 91,13 лв. разноски в производството.

Срещу така постановеното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от П. С. Т., ЕГН **********, срещу Национална агенция за приходите, Булстат 131063188, отрицателен установителен иск, е постъпила въззвивна жалба от ищеца П. С. Т.. В нея същият поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че след присъединяване по право на НАП се следвал реда на ГПК, а не на ДОПК, както и че действията на публичния изпълнител не могат да прекъснат давността относно изпълнението пред ЧСИ. Твърди, че налагането на запор от публичен изпълнител през 2017 г. не е валидно действие спрямо изпълнението по ГПК и не може да прекъсне давността относно спорните вземания. Поддържа още, че давността към 22.03.2019 г. е изтекла за всички претендирани от ответника НАП задължения. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски

Възивваемата страна Национална агенция за приходите в срока по чл. 263 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и моли за потвърждаване на същото.

Претедира разноски.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба от П. С. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК, както следва:

1) срещу „С. Г. ГРУП“ ООД за признаване за установено, че П. С. Т.не не дължи поради погасяването им по давност на „С.Г.ГРУП” ЕООД, ЕИК 148062016, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2014 г. по гр.д. № 12289/2013 г. на СРС, 113 състав:

- 1168,88 лв., представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 05.06.2010 г. до 04.07.2010 г., ведно със законната лихва от 18.07.2013 г. до изплащане на вземането;

- 343,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.07.2010 г. до 30.05.2013;

- 270,24 лв., представляваща разноски в производството.

2) срещу „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“ за признаване за установено, че П. С. Т.не не дължи поради погасяването им по давност на НАП следните суми с общ размер 5309,46 лв., за които е издадено удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 22.05.2014 г.:

- 2601,48 лв., представляваща главница от задължения ДОО за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2014 г.;

- 338,20 лв., представляваща лихва върху главницата за ДОО за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2014 г.;

- 1276,80 лв., представляваща главница от задължения за здравно осигуряване за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2014 г.;

- 141,26 лв., представляваща лихва върху главницата за здравно осигуряване за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2014 г.;

- 798 лв., представляваща главница от задължения за допълнително пенсионно осигуряване за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2014 г.;

- 103,72 лв., представляваща лихва върху главницата за допълнително пенсионно 3 осигуряване за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2014 г.;

- 50 лв., представляваща задължение по наказателно постановление/глоба, обективирано в документ с № 1288/23.05.2012 г. на МВР-София.

Ищецът твърди, че не дължи посочените суми, тъй като вземанията са погасени по давност и не може да бъдат предмет на принудително изпълнение. Сочи, че въз основа на изпълнителен лист от 20.03.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148630401751 при ЧСИ С.Х.. Твърди, че не му била връчвана ПДИ и бил разбрал за въпросното ИД в началото на 2019 г. В тази връзка била извършена справка по ИД и било получено съобщение от ЧСИ с изх. № 5856/04.02.2019 г. От така полученото съобщение разбрал, че освен сумите по издадения от СРС изпълнителен лист, били включени и публични задължения в размер на 5 309,46 лв., които били присъединени към ИД с писмо с вх. № 46408/28.05.2014 г. Поддържа, че по изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни действия повече от две години и същото е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и въпреки, че ЧСИ не бил издал протокол за прекратяване на изпълнителното производство, перемпцията му била настъпило по силата на закона. По отношение на задължението му към „С.Г.ГРУП“ ООД била приложима погасителната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД., а по отношение на публичните му задължения към НАП следвало да бъде приложена петгодишната давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“ е оспорила исковата претенция като недопустима и е наведено възражение за неподсъдност на гражданския съд, тъй като въпросите свързани с погасителната давност следвало да бъдат разгледани по друг специален ред, а именно по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК, което обуславяло компетентността на административните съдилища. Алтернативно е наведено твърдение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

С определение № 151444 от 26.06.2019 г. първоинстанционния съд е приел, че доколкото с иска предявен срещу „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“ се твърди погасяване по давност на публични държавни вземания, то този иск е подсъден на административния съд, поради което е прекратил пред себе си производството в тази му част и го е препратил по подсъдност на Административен съд-София-град.

Така постановеното определение е обжалвано от ищеца и с определение № 24218/17.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 12229/2019 г. по описа на СГС, II-г състав, определението от 26.06.2019 г. на СРС е отменено и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че във връзка с издаден изпълнителен лист на 20.03.2014 г. от СРС, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 12289/2013 г. на СРС, 4

113 състав ищецът П. С. Т. е осъден да заплати на „С. Г. ГРУП“ ООД, сумата от 1168,88 лв., за незаплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 05.06.2010 г. до 04.07.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 343,04 лв. за периода от 24.07.2010 г. до 30.05.2013 г. и 270,24 лв., разноски по делото, а именно:

30,24 лв. държавна такса и 240 лв. възнаграждение за адвокат. Безспорно е и обстоятелството, че въз основа на издадения изпълнителен лист по същото дело е било образувано ИД № 20148630401751 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, район на действие СГС, като задължението на П. Т. по него възлизало на 2 592,09 лв., от които главница в размер на 1 168,88 лв. със законна лихва в размер на 101,50 лв. за периода от 18.07.2013 г. до 26.05.2014 г., 343,04 лв. неолихвяеми вземания (мораторна лихва, обезщетения и т.н.), 270,24 лв. присъдени разноски, 350 лв. неолихвяеми вземания (мораторна лихва, обезщетения и т.н.), 270,24 лв. присъдени разноски, 350 лв. разноски по изпълнителното дело, 358,43 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 26.05.2014 г.

На основание чл. 458 от ГПК и удостоверение от НАП, постъпило по изпълнителното дело, ЧСИ е конституирал НАП като присъединен взискател по същото дело, във връзки с публични вземания към длъжника П. С. Т. в общ размер на 5 927,17 лв., включително такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ.

Основното спорно обстоятелство между страните в настоящото производство е дали е изтекла погасителната давност за претендираните задължения спрямо ответника Национална агенция за приходите.

Съгласно чл. 458, ал. 1 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите публични вземания, чийто размер е съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.

В тази връзка и по отношение наведеното възражение от страна на жалбоподателя, че след присъединяване на НАП като взискател по реда на чл. 458 от ГПК, събирането на публичните му вземания следва да се извършва по реда на ГПК, а не по ДОПК, поради което действията на публичния изпълнител не могат да прекъснат погасителната давност, съдът намира за необходимо да отбележи, че същото е основателно. Съгласно чл. 163, ал. 4 ДОПК когато събирането на публичните задължения е възложено на съдебен изпълнител, редът за събиране е по ГПК. Ето защо, действията на публичния изпълнител по ДОПК, извършени паралелно, нямат действие спрямо това изпълнение и не могат да прекъснат давността в неговите рамки.

Следователно СРС неправилно е приел, че с наложения запор от публичния изпълнител през 2017 г. е прекъсната давността за задълженията от 2011 г. до 2013 г.

Следователно и доколкото последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнително дело № 20148630401751 по описа на ЧСИ С.Х. е от дата 5