Решение № 871 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100605419 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 06.03.2025 г., постановена по н.ч.х.д. № 3149/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, подсъдимата М. Т. И. е призната за невиновна в това на 22.12.2023 г. около 10:00 часа – 10:23 часа в гр.

София, в сградата на Министерски съвет на Република България, в „Секретно деловодство“, да е нанесла лека телесна повреда чрез удряне на шамар в лицето на К.

Х. З. и с това да й е причинила болка или страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С присъдата подс. М. И. е призната за невиновна и в това на 22.12.2023 г. около 10:00 часа – 10:23 часа в гр. София, в сградата на Министерски съвет на Република България, в „Секретно деловодство“, публично по време на работа в качеството на длъжностно лице – служител в „Секретно деловодство“, при и по повод изпълнение на службата си, да е казала и извършила нещо унизително за честта и достойнството на К. Х. З., като нарекла последната „Дърта коза с килийно образование“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

С присъдата е оставен без уважение като неоснователен и недоказан приетият за съвместно разглеждане граждански иск от К. Х. З. срещу М. Т. И. в общ размер 5 000 лева, от които 2 500 лева за деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК – за причинените й неимуществени вреди, и 2 500 лева за деянието по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за нанесената й лека телесна повреда.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК ЧТ К. З. е осъдена да заплати на подс. М.

1

И. направените по делото разноски в размер на 2 000 лева за адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на СРС сумата от 729,90 лева за изготвените в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза и съдебна компютърна видео-техническа експертиза. На основание чл. 190, ал. 2 от НПК ЧТ К. З. е осъдена да заплати 10 лева държавна такса по сметка на СРС за служебно издаване на два броя изпълнителни листове.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЧТ К. З. чрез повереника й, с която се прави оплакване, че атакуваният акт е неправилен.

Навежда се оплакване, че първата инстанция не е обсъдила всестранно и в съвкупност доказателствата, включително показанията на свидетелите И., В. и М., както и приобщената дисциплинарна преписка на Министерски съвет, от които според жалбоподателя се установява времето, мястото и авторството на инкриминираните деяния. Прави се искане присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатите й обвинения. Алтернативно, иска се връщане на делото на СРС за ново разглеждане. В допълнение към въззивната жалба се развиват конкретни доводи във връзка с така направените искания. Подчертава се, че св. В. е възприел непосредствено отправените обиди, показанията му са последователни и съответстват на писмените доказателства (вкл. електронната кореспонденция и дисциплинарната преписка), а извършената обида е нанесена публично и умишлено, принизяваща достойнството на тъжителката. Оспорва се изводът на СРС, че тези показания са декларативни и противоречиви, както и кредитирането на обясненията на подсъдимата, за които жалбоподателят поддържа, че представляват защитна версия.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция повереникът на ЧТ К. З. поддържа въззивната жалба срещу оправдателната присъда на СРС, като твърди незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Навежда оплакване, че първата инстанция не е обсъдила в съвкупност всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, вкл. приложените материали от дисциплинарната проверка в Министерски съвет и показанията на св. А. В., които според повереника са последователни и следва да бъдат кредитирани. Поддържа, че на инкриминираната дата подсъдимата е отправила обидни изрази към тъжителката, а пред св. И. И. й е нанесла шамар. Оспорва достоверността на обясненията на подсъдимата и част от представените от нея писмени доказателства като неверни.

Иска отмяна на присъдата и постановяване на осъдителен съдебен акт, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Претендира разноски.

ЧТ К. З. поддържа казаното от повереника си. Посочва, че значителна част от представеното от подсъдимата не отговаря на истината. Твърди, че подсъдимата й е нанесла шамар в присъствието на колега, който е видял случилото се, а изложеното от подсъдимата пред съда не съответства на действителния инцидент. Допълва, че при вътрешната проверка в Министерски съвет не е била своевременно изслушана и са били кредитирани неверни показания. По описанието й на случилото се: след трето позвъняване на вратата подсъдимата побързала да отвори; тъжителката спокойно я попитала „какво целиш, на кого доказваш, че работиш“, без да проявява агресия; подсъдимата реагирала остро с реплика от типа „ти какво искаш, ма“ и веднага я зашлевила, поради което тъжителката не успяла да реагира. Отрича да се е нахвърляла върху подсъдимата и подчертава, че е говорила с нормален тон, а впоследствие подсъдимата се е представила като жертва. З. счита първоинстанционния акт за неправилен и моли да се отчете дисциплинарната заповед на МС, с която подсъдимата 2 е наказана, тъй като според нея тя най-точно описва обстоятелствата, свързани с процесния инцидент.

Защитникът на подс. М. И. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда. Поддържа, че СРС е обсъдил всестранно събраните доказателства и правилно не е кредитирал показанията на св. В. поради вътрешни противоречия – относно това дали е бил очевидец, относно времето и последователността на случилото се и за начина на уведомяване на ръководството (вкл. имейл кореспонденцията). Посочва, че в частната тъжба В. дори не е посочен като свидетел – очевидец и че обвинителната теза се опитва да се изгради преимуществено върху дисциплинарната преписка, която е едностранно събирана и не може да замести доказателствата в наказателния процес.

Изтъква, че показанията на св. И. и останалите доказателства не подкрепят обвинението, а мотивите на СРС са пълни, логични и законосъобразни.

В реплика повереникът на частната тъжителка подчертава, че твърдението за обидите не е обвързано със св. И. – пред него бил извършен само ударът, както и че показанията на св. В. са непротиворечиви и съответстват на констатациите от вътрешната проверка.

В своя защита подс. М. И. поддържа всичко, което е заявила пред СРС, и моли съда да уважи решението на първата инстанция.

В последната си дума подс. М. И. иска потвърждаване на оправдателната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимата М. Т. И. е родена на 09.07.1980 г. в гр. Елена, българка, български гражданин, с висше образование, разведена, неосъждана.

Към 22.12.2023 г. подс. М. И. заемала длъжността „главен специалист“ в Отдел „Сигурност на информацията“ към Министерски съвет. На същата длъжност в същия отдел работела и ЧТ К. З., а непосредствен техен ръководител бил св. А. В. – началник на отдела и служител по сигурността на информацията. Регистратурата на отдела, в която двете служителки работели, била ситуирана в зона с ограничен достъп, отделена от общия коридор с врата с матово покритие, снабдена със звънец, като достъпът до нея за външни лица се осъществявал единствено след позвъняване и отваряне на вратата от служител в регистратурата.

На 22.12.2023 г., в рамките на обичайното изпълнение на служебните си задължения, св. И.И. – служител в Служба „Комуникации“ към Министерски съвет, посетил два пъти регистратурата на отдел „Сигурност на информацията“ в сградата на Министерски съвет, за да предаде и приеме класифицирана кореспонденция. Първото посещение било в 09:53 часа, когато свидетелят задействал звънеца, вратата била отворена от подс. М. И., той предал документите, свързани с работата на отдела, и след изпълнение на служебните си задачи напуснал помещението, без да възниква какъвто и да е конфликт между подсъдимата и частната тъжителка.

Около 10:03 часа св. И.И. отново се явил пред вратата на регистратурата с поща, съдържаща информация от структури на НАТО и ЕС, позвънил на звънеца и 3 вратата пак била отворена от подс. М. И., като в непосредствена близост до нея, зад прага, се намирала и ЧТ К. З.. Между двете възникнало словесно спречкване на повишен тон, повод за което били натрупало се предходно служебно напрежение и реплики относно начина на разпределение на работата и конкретно – кой от служителите следва да обслужва вратата на регистратурата, както и репликата на З., възприета от свидетеля И., че „нали си клатиме краката“, отправена към подсъдимата, на което последната отговорила с думи по смисъл, че не желае св. И. да бъде въвличан като „арбитър“ в техния спор.

В хода на този словесен конфликт подсъдимата, намираща се лице в лице с частната тъжителка на прага на вратата, замахнала с дясната си ръка в посока към лицето на З., която инстинктивно отдръпнала главата си назад с цел да се предпази, при което между пръстите на дясната ръка на подсъдимата и лявата буза на лицето на тъжителката бил осъществен краткотраен физически контакт, при който бузата на З. била леко избутана назад, а самата СЕ дръпнала назад. Контактът бил осъществен не с цяла длан, а с пръстите на ръката, без да бъде възприет звук от удар или „шляпване“, характерен за шамар. Тези обстоятелства били непосредствено възприети от намиращия се на разстояние около два – три метра от двете жени св. И.И., който възприел случилото се визуално и дори реагирал спонтанно, прикривайки с ръка очите си от изненада. След краткотрайния физически контакт двете служителки преустановили конфликта и се върнали към обичайното изпълнение на служебните си задължения в отделните помещения на регистратурата.

По-късно същия ден св. А. В., след като се върнал от доклад при министърпредседателя, се насочил към регистратурата на Отдел „Сигурност на информацията“, където бил посрещнат на входа от подс. М. И., видимо емоционално превъзбудена, която заявила, че при така създалата се обстановка не може да продължи да работи нормално и го уведомила за възникналия инцидент между нея и З.. В хода на последвалия разговор между двамата в регистратурата, проведен на повишен тон, подсъдимата изразила своето недоволство от поведението на частната тъжителка и начина, по който последната се отнасяла към нея в служебната среда.

В този период в помещението на регистратурата не са били монтирани камери за видеонаблюдение поради неговия статут на зона за сигурност, но във фоайето пред вратата се е намирала камера, насочена към посетителите, като записът от нея за периода около инцидента е бил впоследствие изискан и приобщен като веществено доказателство по делото на оптичен носител, по който е изготвена съдебна компютърна видео-техническа експертиза.