Решение № 1415 от 17.03.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 20038/2019
- Вид
- Решение № 1415
- Подписан
- 17.03.2020
- В сила
- 24.09.2020
- Състав
- ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№………… гр.Варна,
17.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХLIX състав, в публичното заседание на 18.02.2020 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20038/2019год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен e от С.М.С., ЕГН ********** съд. адрес: ***, чрез адв. Ц.Б.,*** офис 12, против ****иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1455,20 лв. /хиляда четиристотин петдесет и пет лева и 20 стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 181,90 часа, за целия процесен период 01.12.2016г. до 30.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „младши инспектор“ в Група „****", което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.12.2016г. до 30.11.2019г. е положил извънреден труд от 181,90 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на сумата от 1455,20 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът С.М.С. е заемал по служебно правоотношение в ****длъжност длъжност
„младши инспектор“ в Група „****“, което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна, както и че в периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г. е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер-с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.12.2016г. до 30.11.2019г. действаща е била Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Тази наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според текста на чл. 3, ал. 3 от наредбата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 189 часа, възлиза на сумата от 1408,63 лв., до който размер исковите претенции следва да бъдат уважени, а за сумата над този размер, до предявение от 1455,20 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски за адвокатски хонорар в доказания размер от 330.00лв. При произнасянето по разноските обаче следва да се вземат като база първоначалия размер на исковете, а отхвърлянето на част от тях по размер има за последица и частичното присъждане на разходи и на ответника, на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Ето защо на база начален размер на иска от 1455.20лв. и уважен размер от 1408,63лв., ищецът следва да получи 319.44 лв. от адвокатския си хонорар, а ответникът – 4.80лв. от определения от съда размер на юрисконсултско възнаграждениер от 150.00лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата 56,35лв. – държавна такса по уважения срещу него интерес, а също и за сумата 193.60лв. – платен от бюджета хонорар за ССчЕ, според уважения интерес.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
****ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С.,
ЕГН ********** съд. адрес: *** сумата от 1408,63 лв. /хиляда четиристотин и осем лева и 63 ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от 01.12.2016г. до 30.11.2019г., разпределена по периоди както следва:
1/ сумата от 41,37 лева за времето от месец декември 2016г.;
2/ сумата от 94,57 лева за времето от януари - март 2017г.;
3/ сумата от 99,30 лева за времето от месец април - юни 2017г.;
4/ сумата от 82,75 лева за времето от месец юли - септември 2017г.;
5/ сумата от 84,08 лева за времето от месец октомври - декември 2017г.;
6/ сумата от 128,25 лева за времето от месец януари - март 2018г.;
7/ сумата от 127,18 лева за времето от месец април - юни 2018г.;
8/ сумата от 156,75 лева за времето от месец юли - септември 2018г.;
9/ сумата от 142,50 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.;
10/ сумата от 127,45 лева за времето от месец януари - март 2019г.;
11/ сумата от 139,93 лева за времето от месец април - юни 2019г.;
12/ сумата от 131,18 лева за времето от месец юли - септември 2019г.
13/ сумата от 53,10 лева за времето от месец октомври –ноември 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за размера над 1408,63лв. до предявения размер от 1455,20 лв.
ОСЪЖДА
****ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С.,
ЕГН ********** съд. адрес: *** сумата от 319.44 лв. /триста и деветнадесет лева и 44 стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
****ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 56,35лв. – държавна такса по уважения срещу него интерес, а също и за сумата 193.60лв. – платен от бюджета хонорар за ССчЕ, според уважения интерес, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.1 ТДТ по ГПК.
ОСЪЖДА
С.М.С.,
ЕГН ********** съд. адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Варна, със седалище гр.Варна, ****, сумата 4.80лв. – разноски за адвокатски хонорар пред ВРС, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ