Решение № 187 от 12.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. П., 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20245001000316 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу Решение №96/26.02.2024 г., постановено по т.д.№169/2022 г. по описа на ОС – П., постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на И. И. С. против ответника „З.а.д. Д.“АД – главен иск, предявен като частичен в размер на 45 000 лв., от общо 70 000 лв., претендирано застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца като пътник в лек автомобил „О.“ с рег.№.... неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили при ПТП на 15.07.2021 г., осъществено по вина на С. П. Г., като водач на лек автомобил „Ф., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорен иск за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, за периода от 15.07.2021 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение предявените искове са уважени частично – главният иск е уважен до размера на сумата от 4000 лв., като над този размер, до претендирания размер от 45 000 лв., като част от общо 70 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен; акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението е уважена за периода с начална дата 08.09.2021 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното плащане. С диспозитива на съдебния акт съдът е постановил, че процесното ПТП на 15.07.2021 г., при което са причинени неимуществените вреди на ищеца, е настъпило по вина на водача на лек автомобил „О.“ с рег.№.... – П.Д.Т., и по вина на водача на лек автомобил „Ф. - С. П. Г.. Решението е 1 постановено при участието в качеството на трети лица – помагачи на ответника „З.а.д.

Д.“АД – „З.“АД, в качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „О.“ с рег.№...., в който ищецът е пътувал като пътник, и С. П. Г., в качеството на водач на застрахования при ответника „Ф.. Недоволни от решението са останали ищецът И. И. С., и третото лице – помагач на ответника – „З.“АД.

С Въззивна жалба вх.№10308/21.03.2024 г., подадена от ищеца И. И. С., чрез адв. М.

Б., се обжалва решението частично в отхвърлителната му част – за сумата над уважения размер от 4000 лв., до размера от 30 000 лв., с оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Сочи се нарушение на чл.499, ал.7 от КЗ във вр. с чл.53 от ЗЗД, и чл.122, ал.1 от ЗЗД – съдът е приел, че тъй като вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи на участващите в него МПС, при което е пострадал ищецът, като пасажер в едното от тях, то отговорността за обезщетение на вредите на ищеца следва да бъде поделена между застрахователите поравно, в съответствие с приетия от съда равен принос на всеки от застрахованите водачи, и е осъдил ответника да заплати на ищеца 50% от приетото от съда справедливо обезщетение. Неправилно е кредитирана оспорената от ищеца КСМАТЕ в медицинската й част, тъй като заключението на вещото лице, че травматичното увреждане на глезена е в резултат на тренировъчна дейност, а не на процесното ПТП, не се подкрепя от данните по делото – същото противоречи на СМУ от 15.07.2021 г., амбулаторен лист за преглед от 18.11.2021 г., епикриза от 16.07.2021 г., на представения снимков материал и на показанията на разпитания свидетел. В нарушение на процесуалните правила не е допусната поисканата от ищеца повторна СМЕ, която да се изготви от специалист – ортопед. В нарушение на процесуалните правила не е допусната и поисканата допълнителна СМЕ, която да отговори на допълнително поставените въпроси, възникнали в резултат от заключението на оспорената експертиза, като е прието, че искането е преклудирано. Така ищецът е бил лишен от възможността да докаже претърпените от него увреждания, настъпили във връзка с процесното ПТП, и да обоснове претендирания от него размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди. В резултат от допуснатите процесуални нарушения съдът неправилно е приел, че контузията на глезена не е в причинна връзка с процесното ПТП, и възстановителният период е бил с продължителност 15-20 дни, при установено по делото възстановяване от травмата на глезена в продължение на повече от 5 месеца. Възприетият от съда кратък възстановителен период е довел до определяне на много нисък размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, в нарушение на принципа на справедливост. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не е отчел, че ищецът в продължение на месеци след процесното ПТП е спрял спортната си подготовка, и впоследствие е преустановил професионалната си дейност като футболист. Неправилно съдът е приел, че остатъчният белег върху лицето на ищеца не е загрозяващ – видно от снимковия материал, белегът се разпростира на почти цялата буза на ищеца, месеци наред лицето на ищеца е било обезобразено от него, а и към настоящия момент белегът продължава да е видим. Ищецът месеци наред е ограничавал контактите си с приятелите, именно заради изпитван срам от белега, и това неправилно не е било отчетено от съда. По 2 тези съображения се настоява за частична отмяна на решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част, с която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над размера от 4000 лв. до размера от 30 000 лв., като се иска в тази част съдът да постанови ново решение по същество, с което ответникът „З.а.д. Д.“АД да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 26 000 лв., за претърпените от него неимуществени вреди от настъпилото ПТП на 15.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 15.07.2021 г. до окончателното плащане.

Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. Б., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с Определение №420/18.04.2022 г. по т.д.№169/2022 г. на ПОС ищецът е освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по делото, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба на ищеца са изпратени на насрещните страни – ответника „З.а.д. Д.“АД, третото лице – помагач „З.“АД и третото лице – помагач С. П. Г..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№14420/23.04.2024 г., подаден от ответника „З.а.д. Д.“АД,чрез юрисконсулт Б. М.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца и се настоява същата да се остави без уважение. Описаната от ищеца във въззивната жалба фактическа обстановка не съответства на събрания по делото доказателствен материал. Жалбоподателят не е ангажирал незаинтересовани свидетели, нито е оспорил своевременно експертизите по делото, нито е представил други доказателствени средства в подкрепа на твърденията в исковата молба, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест. Поддържа се, че постановеното решение съответства на съдебната практика, като се сочат решения на ВКС по сходни, според ответника, случаи. В хода на първоинстанционното производство е събрана информация за здравословното състояние на ищеца, от която се установява, че не е търпял твърдените в исковата молба вреди. Заявява се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, в размер на 540 лв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор вх.№19522/06.06.2024 г., подаден от „З.“АД, чрез адвокат Д. Х.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на решението в обжалваната част, тъй като същото е постановено в унисон със законовите изисквания и включва анализ на осъществените процесуални действия на съда и страните, съобразен е с действителното съдържание на защитата им, на събраните доказателства и тяхното съдържание. Наведените оплаквания за неправилност на решението в частта, в която е приета разделна отговорност на застрахователите, са неоснователни – първоинстанционното решение е неправилно, но не поради изложените от ищеца доводи, а защото съдът приема в мотивите си, че част от вината за настъпването на ПТП се носи от застрахования при 3

„З.“АД водач. Неоснователни са оплакванията за несправедливо занижен размер на обезщетението. Не е налице установена презумпция за действително претърпените неимуществени вреди, а справедливостта се съотнася към установените по делото факти и обстоятелства. Вредата подлежи на пълно и главно доказване от страната, която претендира обезщетението. Определения размер на обезщетението съответства на претърпяното, на принципа на справедливостта, на социално-икономическата обстановка в страната, и установената съдебна практика. Настоява се въззивната жалба на ищеца да се остави без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца от третото лице – помагач С. П. Г..

С Въззивна жалба вх.№10535/25.03.2024 г., подадена от „З.“АД, чрез адв.Д. Х., се обжалва постановеното Решение №96/26.02.2024 г. по т.д.№169/2022 г. по описа на ОС – П., в частта му, в която се приема, че застрахованият при „З.“АД водач носи част от вината за настъпване на процесното събитие, като приема равен принос на двамата водачи. В тази част решението на първостепенния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, избирателно анализиране на събраните доказателства и неправилното им интерпретиране. В производството по делото не са събрани доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод за твърдяното от ответника съизвършителство от страна на застрахования при жалбоподателя водач, а се установява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача, застрахован при ответника. Съдът превратно тълкува приетата по делото КСМАТЕ, от която се установява, че л.а.“О.“ се е движел със скорост от 84 км/ч., а водачът му би имал техническа възможност да спре в рамките на 30 м., ако се е движел със скорост 46,26 км/ч. или по-малка. Така даденото заключение обосновава извод, че водачът на л.а.“О.“ би бил в обективна невъзможност да предотврати настъпването на ПТП дори и при движение с разрешената скорост от 50 км/ч. Обсъждането на хипотези, в които процесното ПТП би било предотвратимо от водача на л.а“О.“ чрез отклоняването му в една или друга посока, е неправилно и незаконосъобразно, а и следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено. В противоречие с тези обстоятелства съдът е приел за основателно възражението за принос на водача, застрахован при „З.“АД, за настъпване на процесното ПТП. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, с която е прието за основателно възражението на ответното дружество за принос на застрахования при жалбоподателя водач. Заявява претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и да бъде коригирано решението в частта за разноските на насрещната страна.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, предвид разпоредбата на чл.223, ал.1 и ал.2 от ГПК, подадена е чрез надлежно упълномощен процесуален представител с 4 приложено към жалбата пълномощно, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разпечатката съдържа 22 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30f4a4cb-0ad2-4c32-a21b-9499f3b7d049