Решение № 613 от 21.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Бургас, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500567 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на В. С. Г. –ищец по гр.д. № 594 /2022 год. по описа на Айтоския районен съд против решение № 154/05.07.2024 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивницата против Община – Поморие за установяване ,че ищцата е собственик на основание давностно владение ,присъединено към владението на праводателя й М. Г. П. и С.М.Г. ,считано от 26.08.1992 г. до датата на подаване на исковата молба върху следните недвижими имоти : - ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Порой,Община Поморие , област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „МЪРТВИЦАТА“ с площ or 5049 квадратни метра с трайно предназначение земеделска земя, с начин на трайно ползване - пасище, категория трета, предходен идентификатор няма, с номер no предходен план за земеразделяне:

000007, при съседи: ***,***, ***, ***,

***,

***,***,

***,

***,

1

***,***; - ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Порой ,Община – Поморие , област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-181314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „РЕЧКАТА“ с площ от 7313 квадратни метра с трайно предназначение -земеделска земя, c начин на трайно ползване-пасище, категория-трета, предходен идентификатор няма, с номер по предходен план за земеразделяне: 0000022, при съседи: ***, ***,

***; - ПИ с идентификатор *** пo КККР на същото село ,Община - Поморие, област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-181314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 година в местността „ПЯСЪКА” с площ от 3666 квадратни метра с трайно предназначение -земеделска земя, с начин на трайно ползване -нива, категория -трета, предходен идентификатор няма, с номер no предходен план за земеразделяне: 00261, при съседи: ***, ***, ***,

***,***; - ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Порой , Община-Поморие, област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-181314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местностга „ПЯСЪКА“ с площ от 8243 квадратни метра,с трайно предназначение земеделска земя, с начин на трайно ползуване пасище, категория трета, предходен идентификатор няма, с номер пo предходен план за земеразделяне: 0000011, при съседи: ***,***, ***,

***; - 4600/7313 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на селото , област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „РЕЧКАТА“ с площ от 7313 квадратни метра с трайно предназначение земеделска земя, c начин на трайно ползване-пасище, категория-трета, предходен идентификатор няма, с номер по предходен план за земеразделяне:

0000022, при съседи: ***, ***, ***.

Въззивникът изразяват недоволство от решението , като счита същото за недопустимо в тази част ,с която касае иска по чл. 124 ал. 1 ГПК вр.

ЗН относно искането на ищцата да бъде установено ,че е придобила процесните имоти по наследство ,тъй като съдът не се е произнесъл по тази част от искането ,която е формулирана като претенция по основание в уточнителната искова молба,приета в неоспорения доклад на съда ,както и от ВКС с опр. по ч.гр.д. № 4156/2023 г. /с което делото е върнато за ново 2 разглеждане със задължителни указания за съда да се произнесе по това искане /.В определението на ВКС е посочено ,че правното основание на иска е да се приеме за установено ,че процесните имоти са придобити от ищцата при наследствено правоприемство и по давностно владение при присъединено владение.Като не се е произнессът по тази част от търсената защита ,съдът е постановил едно недопустимо решение в тази част ,което следва да се обезсили и делото – да се върне за ново разглеждане за произнасяне по неразгледаната искова претенция..При евентуалност – ако се приеме ,че решението е допустимо ,или е недопустимо само в тази част , счита се ,че в останалата част решението е неправилно и необосновано ,при нарушение на съдопроизводствените правила

Сочи се ,че не съответства на доказателствата по делото извода ,че за нито едно от решенията по преписки П169/1992 г.,П14/1991г. и П86/1991 г. на ПК-Поморие ,не се установява ,че не е обжалвано пред съда по реда на чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ.Напротив – твърди се ,че отказа за признаване на земище на бащата на ищцата са били обжалване и съответно – постановени съдебни решения,както и че за земите ,за които е налице отказ е подадено ново заявление от наследничката М. Л. Н. ,която е твърдяла ,че същите земи са на общия наследодател М. Г. П. ,като отново е постановен отказ.

Счита се ,че решението е необосновано ,тъй като съдът е приел ,че ищцата не сочи и не установява друго придобивно основание ,освен давностно владение за наследодателите й и за нея,което да е присъединила към тяхното,но видно от петитума на исковата молба ,тя сочи ,че е придобила имотите и по наследство .

Не е обсъден въобще въпросът имала ли е основание ответната Община да придобие процесните имоти на осн.чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ,на което се позовава и съответно има ли право на собственост върху земите на това основание .Тежестта на доказване на това право е за ответника,съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест ,като не е спазил изискванията на чл. 154 ГПК .Не са съобразени и тълкуванията на ВКС в задължителната съдебна практика по приложение на въпросния текст от ЗСПЗЗ,което е довело до нарушение на материалния закон и неправилност на съдебното решение.Цитирайки съдебна практика и подчертавайки ,че процесната земеделска земя е била заявена по реда на ЗСПЗЗ,въззивникът 3 счита ,че липсва валидно право на собственост за ответната Община ,тъй като процесните имоти не представлават остатъчен общински фонд и не може да бъдат придобити по реда на чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ.Вместо да обсъди възможността Общината да придобие тези имоти ,съдът е приел ,че ищцата ,за успешното доказване на иска ,следвало да установи ,че твърдяното упражняване на фактическата власт върху имотите ,с намерение да бъде придобито право на собственост е било противопоставено на субекта ,който преди това е притежавал собствеността ,и то без неговото противопоставяне ,като е приел ,че от доказателствата безспорно се установявало ,че такъв субект била Общината .Счита се този извод за неправилен ,доколкото е установено по делото ,че земята е заявена и не може да принадлежи към остатъчния общински фонд,затова и Общината не е собственик на имотите.

След като ответникът не е собственик ,не е било необходимо да се установява презумцията по чл. 69 ЗС спрямо нея,а и Общината не е направила възражение за придобивна давност и не е придобила имотите и на това основание.Според задължителната съдебна практика опровергаването на тази презумпция е за отсрещната страна ,а от събраните доказателства не се установява наличие на безспорни данни ,които да сочат опровергаване на въпросната презумпция.

Счита се ,че от доказателствата се установява ,че ищцата е придобила процесните имоти по наследство от *** си М. П. и от *** си С. Г. ,както и че ги е владяла при присъединено владение към наследодателите си повече от 10 години –от подаване на заявлението през 1992 г. ,преди и след това .Подробно се анализират приложените към преписките по ЗСПЗЗ документи ,декларации и т.н. Освен това – съдът не е обсъдил идентичността на претендираните имоти с тези ,предоставени на ответника. Прави се подробен анализ на приложените по делото и по преписките за възстановяване доказателства ,въз основа на които се счита ,че е налице идентичност между притежаваните от наследодателите на ищцата имоти и тези ,предоставени на ответника .Счита се ,че в случая владелецът може да присъедини своето владение и владението на своя праводател на осн.чл. 82 ЗС ,като се счита за установено ,че наследодателят а ищцата – нейният *** М. П. е притежавал тези земи преди смъртта си ,за което е наличен годен писмен документ.Имотите са идентифицирани .Заявлението за възстановяване е подадено през 1991 г. и касае всички наследници ,включително и бащата на ищцата ,както и нея 4 лично.Бащата на ищцата е притежавал ¼ ид.част от наследството на *** й М.

П..Израз на собственическите намерения са подадените заявления до ПК за възстановяване на имотите,водените дела срещу ПК .Той е присъединил владението си към това на *** си – поч. 1965 г. , а ищцата пък е присъединила владението си към това на *** си – поч. 2004 г.,като на практика периодът на владение от 1992 г. до 2004 г. е 12 години .Ищцата е придобила имотите при присъединено давностно владение към това на *** си и *** си и по наследство .За такъв вид давностно владение не е необходимо изтичане на дългата давност за всеки от присъединилите се наследници .Достатъчно един от тях да е владял повече от 10 години .Този период е доказан с постановление за отказа от ПК по преписката за 90 дка от 26.06.2004 г. и след това .А предоставянето на имотите на Общината по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ с протокол е станало през 2008 г. ,когато вече е изтекла в полза на ищцата придобивната давност .Ответната Община е следвало да опровергае тази презумпция /че ищцата е присъединила владението си към това на своите праводатели в този предходен период от време /,което не е сторено по делото .

Моли се за отмяна на решението и вместо него – постановяване на ново ,с което се уважи исковата претенция.

Подадена и е частна въззивна жалба против определението от 31.07.2024 г. по същото дело ,с което е допълнено рещението в частта за разноските и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.Излагат се доводи за неправилност на определението ,като се поддържат възраженията ,изразени пред първоинстанционния съд ,включително и това за прекомерност на претендираното възнаграждение на оснчл. 78 ал. 5 ГПК .

Отговор на въззивната жалба и на частната въззивна жалба не е постъпил от ответната страна .

С определение от 18.12.2024 г. постановено по в.гр.д. № 1446/2024 г. на БОС производството по делото е било прекратено и делото – върнато на РСАйтос за произнасяне по молбата на ищцата по чл.250 от ГПК –за допълване на решението и произнасяне по иска с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. ЗН – за установяване ,че ищцата е придобила процесните имоти по наследство от *** си М. Г. П. и *** си С.М.Г. .С допълнително решение от 2901-2025 г. районният съд се е произнесъл по иска с горепосоченото правно 5 основание ,като го е отхвърлил ,като срещу допълнителното решение е подадена също въззивна жалба ,която го атакува с частта ,с която претенцията е отхвърлена за следните имоти : ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Порой,Община Поморие , област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „МЪРТВИЦАТА“ с площ or 5049 квадратни метра с трайно предназначение - земеделска земя, с начин на трайно ползване - пасище, категория трета, предходен идентификатор няма, с номер no предходен план за земеразделяне: 000007, при съседи:

***,***,

***,

***,

***,

***,***, ***, ***, ***,***; ¼ ид.част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Порой , ОбщинаПоморие, област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местностга „ПЯСЪКА“ с площ от 8243 квадратни метра,с трайно предназначение земеделска земя, с начин на трайно ползуване пасище, категория трета, предходен идентификатор няма, с номер пo предходен план за земеразделяне:

0000011, при съседи: ***,***, ***, *** и ¼ ид.част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Порой ,Община – Поморие , област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността „РЕЧКАТА“ с площ от 7313 квадратни метра с трайно предназначение земеделска земя, c начин на трайно ползване-пасище, категория-трета, предходен идентификатор няма, с номер по предходен план за земеразделяне: