Решение № 312 от 14.07.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Бургас , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ Административно наказателно дело № 20212120202490 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „ПП.Ф.“, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, улица „Г.С.Раковски“ №***, ет.**, представяно от К.Р. К. , ЕГН********.

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №571146F599236/23.04.2021 г., издадено от Д.Т.В – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.3, ал.15 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в 1 размер от 500.00 лева.

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно, недоказано и неправилно. Отрича се наличието на извършено нарушение. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН и се отправя искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 19.05.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила в съда на 25.05.2021 г. с вх.№6232/25.05.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 03.03.2021 г. между 14:00 часа и 16:00 часа в търговски обект, представляващ аптека „Пулс“, намираща се на адрес: гр.Бургас, улица „Сливница“ №** стопанисван от жалбоподателя, била извършена оперативна проверка от Д.А. и Н.С-. – инспектори по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В хода на проверките било установено, че обекта разполага с ФУ марка „Datecs” модел „FP-700” с индивидуален №DT796827 и фискална памет №02796827, което било в изправност, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към този момент. В хода на проверката от фискалното устройство бил изведен дневен финансов отчет “Х“ с №0009738/03.03.2021 г., от който е видно, че са отразени продажби в размер на 1 066.63 лева, от които с означение „с чек“ в общ размер от 274.42 лева 2

(л.л.20-21 от делото).

Била извършена проверка и в програмен продукт на НАП ФУДВ според справка от който било установено, че за 03.03.2021 г. няма регистрирано нито едно плащане в „Резерв 1 – НЗОК“.

При това положение проверяващите стигнали до извода, че дружеството-жалбоподател не е спазило изискванията на чл.3, ал.15 от Наредбата, като продажбите на лекарства в аптеката, които се заплащат от НЗОК се отразяват в позиция „Чек“, а не се приключват с вид плащане „Резерв 1 – НЗОК“, като освен това при частично плащане от НЗОК продажбата не се приключва по надлежния ред чрез смесено плащане.

За извършената проверка бил съставени Протокол за извършена проверка (ПИП) с №0052657/03.03.2021 г.

В резултат на посоченото и на 10.03.2021 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Д.А. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F599236/10.03.2021 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Н.С..

Конкретно отразеното в акта нарушение било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.3, ал.15 от Наредбата във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС.

На същата дата и срещу подпис, на управителя на дружествотожалбоподател бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение срещу съставения АУАН или поне такова не е приложено към административната преписка, изпратена на съда.

На 23.04.2021 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д.Т.В – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно 3 постановление.

Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 19.05.2021 г. на представител на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 25.05.2021 г., в съда била подадена процесната жалба с вх.

№6232/25.05.2021 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че вмененото нарушение е извършено.

Съгласно чл.3, ал.15 от Наредбата, Продажбите на лекарства в аптека, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 24 от 2009 г.; изм., бр. 34, 38 и 40 от 2009 г., бр. 9 от 2010 г., бр. 67 от 2011 г., бр. 49 от 2012 г., бр. 48 от 2014 г., бр. 30 и 62 от 2015 г., бр. 44 от 2016 г. и бр. 89 от 2017 г.), се приключват с вид плащане "резерв 1" – "НЗОК". При частично плащане от НЗОК продажбата се приключва чрез смесено плащане.

Категорично това задължение не е било спазено от страна на дружествотожалбоподател и така посочената разпоредба е била нарушена.

Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо 4 лице наложената имуществена санкция е с минимален размер от 500.00 лева и максимален от 2 000.00 лева, поради което не съществува възможност за намаляването му.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.

Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас [1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №571146-

5

F599236/23.04.2021 г., издадено от Д.Т.В – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.3, ал.15 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност, на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „ПП.Ф.“, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, улица „Г.С.Раковски“ №***, ет.**, представяно от К.Р. К. , ЕГН********, е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева;

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „ПП.Ф.“, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, улица „Г.С.Раковски“ №***, ет.**, представяно от К.Р. К. , ЕГН******** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

6 в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 7