Решение № 22787 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22787 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110113196 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 81931/07.03.2025г. на Е. И. К. срещу „Ай ти еф груп“ АД, с която са предявени обективно съединени следните установителни искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл.

11, ал. 1, т. 6, 9а, 10 и 11 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1. пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави; евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 4.2 от договора за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г., вр. чл. 4.2 от приложение № 1 към договора, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 6433.44 лева, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г., установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 38,62% поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023г., въз основа на който на ищеца била предоставена в заем сума в общ размер от 4000 лева, със задължение да я върне на 24 погасителни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 38.62% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 49.00%. В договора и приложение № 1 към него било посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчителство на едно трето физически лица, което да отговаря на определени от кредитора условия, като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно клаузите на договора за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка за неизпълнение в размер на 6433.44 лева. Общата сума по договора била в размер на 12336.03 лв. Поддържа, че договорът за заем има 1 характеристиките на потребителски договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Излага, че в същия липсвал срок на договора и ясна методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му, като при неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка. Уговорената възнаградителна лихва от 38.62% противоречала на добрите нрави, което водело до недействителност на целия договор. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, като клаузата за неустойка по чл. 4.2 от договора е нищожна, както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Моли исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай ти еф груп“ АД. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 4000 лв. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Изразява становище, че няма въведено законодателно изискване относно размера на възнаградителна лихва, няма въведено ограничение на максималният размер и нейният размер може да бъде и по - голям от трикратния размер на законната лихва. По същество оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че неустойката е уговорена в съответствие с функциите й да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди, както и с неустойката се цели да се реализира точното изпълнение на задължения по договора. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК „Ай ти еф груп“ АД предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 4000 лв., представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между страните договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023г. е предоставил на ответника по иска в заем сума в размер от 4000 лв., по който ответникът поел задължение да върне същия в срок до 19.05.2025г., ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва.

Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да върне получената сума, като непогасени са задължения за главница в размер от 4000 лв, които претендира. С насрещната исковата молба ищецът е заявил, че упражнява правото си да обяви процесния договор за кредит за предсрочно изискуем. При изложените твърдения претендира незаплатеното задължение за главница по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.

Постъпил е отговор на насрещната искова молба от Е. И. К.. Ответникът по насрещния иск поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит по доводи, аналогични на тези, изложени в първоначалната искова молба. Сочи, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 38,65% противоречи на добрите нрави, което водело до нищожност на целия договор. Освен това, размерът на ГПР не бил посочен коректно, доколкото не били посочени разходите, които са взети предвид, като при неговото изчисляване не е взета предвид и неустойката за непредставяне на обезпечение. Посочено е в отговора на исковата молба, че ответникът е извършил плащания по процесния договор за 2 потребителски кредит. Моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е от Е. И. К. главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а, 10 и 11 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1. пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

Предявен е от Е. И. К. евентуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 4.2 от договора за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г., вр. чл. 4.2 от приложение № 1 към договора, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 6433.44 лева, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Предявен е от Е. И. К. евентуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г., установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 38,62% - поради противоречие с добрите нрави.

Предявен е от „Ай ти еф груп“ АД и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца Е. И. К. е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за кредитодателя.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца Е.

И. К. е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.

По насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, в доказателствена тежест на „Ай ти еф груп“ АД е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г., че е получил съгласието на ответника за сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането.

При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи погасяване на вземанията.

С оглед възраженията на ответника в отговора на насрещния иск - в тежест на насрещния ищец е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на действителния 3

ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Между страните не съществува спор, като с приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 6433.44 лева, както и че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 4000 лева.

По делото е представен препис от договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023г., ведно с приложение № 1 към него, от които се установява, че между ищеца Е.

И. К. (кредитополучател) и „Ай ти еф груп“ АД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 4000 лева, със срок на издължаване от 24 месечни вноски, последната от които на 19.05.2025г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 38,62 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,00 %.

В част II, т. 8 от приетия по делото СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити е посочено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на физически лица. В същата точка се съдържат изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева, да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители. Съдържат се и изискванията на кредитора към банковата гаранция.