Определение № 1725 от 30.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1725 гр. София, 30.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

С молба по чл.248, ал.1 от ГПК адв. Е. И., като пълномощник на А. П.

Т., чрез неговата майка /осиновител/ и законен представител В. И. Н. и на В.

И. Н., иска изменение на въззивното решение в частта на определеното й адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Счита, че й се дължи такова от 3 549, 52 лв., а не това, което й е присъдено с решението на въззивния съд.

Затова моли съда да измени решението си в частта за разноските като присъди адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция до 3 549, 52лв.

В депозиран в срок писмен отговор ЗАД „Алианц България“ АД счита молбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд като взе предвид доводите на страните, намира молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за допустима, като предявена в предвидения в процесуалния закон срок. С нея се иска изменение на въззивното решение в частта на разноските, от процесуалния представил на ответниците по жалбата, поради което не е необходим списък на разноските по чл.80 от ГПК като условие за допустимостта на производството. В случая става въпрос за коригиране и присъждане от съда на сума, която не би могла да бъде обект на списък по чл.80 от ГПК от напред./ Опр. № 1529/25г. по т.д. № 2801824г., вКС, I т.о., Опр. № 319/09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2186/19г., ВКС, IV г.о./ 1

Разгледана по същество е неоснователна.

Съобразно чл.38 от Задв. се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ според изхода на спора за представляваната страна. В случая въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.

С оглед на това на адв. И. като процесуален представител на ответниците по жалбата се дължи адвокатско възнаграждение. Съгласно т.3 от ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС при определянето му, както в случаите, в които е предоставена възмездно правна защита и съдействие, съдът извършва преценка на фактическата и правна сложност на делото, на вложените усилия от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси в хода на процеса. Такава е направена от въззивния съд в решението му по съществото на спора, като тя не следва да бъде променЯ..

Въззивният съд е присъдил възнаграждението като е съобразил решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. Взел е предвид, че намаляването на адвокатското възнаграждение в случая не следва да бъде допускано, поради фактическата и правна сложност на делото, вложените усилия от пълномощника на дружеството. Пред въззивния съд не са събирани доказателства. Адв. И. е представил един отговор от имено на двамата ищци, поведено е само едно съдебно заседание. Съдът, при определяне на адвокатското възнаграждение, е съобразил и обстоятелството, че то не следва да е в размер обидно нисък с оглед на положения труд от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси.

Поради изложеното подадената молба от по чл.248, ал.1 от ГПК е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Е. И. като пълномощник на А. П. Т., чрез неговата майка /осиновител/ и законен представител В. Н. и на В. И. Н., за изменение на въззивното решение в частта на определеното й адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3