Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 362 от 21.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 559/2025
Вид
Определение № 362
Подписан
21.05.2025
В сила
21.05.2025
Състав
Росица Бункова, Божана Манасиева, Крум Динев

Цитирани разпоредби

  • чл.212,ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.309 · Наказателен кодекс
  • чл.309,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.234,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 362 гр. Благоевград, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20251200600559 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по жалба на С. И. К./не се сочи ЕГН и адрес на лицето/,но е записан телефонен номер и електронна поща за връзка,която жалба е подадена по електронен път и е насочена срещу Определение от 24.04.2025г по ЧНД №201/2025г на РС-Сандански,с което жалбата на С. К. ,депозирана срещу Постановление на прокурор от ТО-Сандански при РП-Благоевград от 27.05.2024г.,с което е прекратено наказателното производство по ДП №74/2018г. по описа на ОСлО Благоевград, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

С въззивната частна жалба се настоява за отмяна на обжалваното определение,поради неговата незаконосъобразност и даването на задължителни указания относно прилагането на закона,а именно първоинстанционният съд да се произнесе по същество на депозираната жалба като осъществи съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №74/2018г по описа на ОСлО Благоевград,постановено от ТО-Сандански при РП-Благоевград от 27.05.2024г.Незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт се аргументира с факта,че жалбата срещу прекратителното постановление на районната прокуратура от 27.05.2024г няма как да бъде просочена,тъй като жалбоподателката К. никога не е получавала това постановление,поради факта,че не е била негов адресат,нито пък й е изпращано.Изразява също така 1 несъгласие и с направения логически извод от първата инстанция,че след като е запозната с потвърдителния акт на ОП-Благоевград,значи няма как да не е запозната и с оспорения прекратителен акт на ТО-Сандански при РПБлагоевград.И основната теза, развита във въззивната жалба е,че съобразно мотивите на прокурорското постановление ,съдържащи и разсъждения относно това извършено ли е или не престъпление по чл.212,ал.2 от НК,което престъпление е резултатно за разлика от това по чл.309 от НК,то тя има качеството на пострадало лице,което пък й дава правото да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.

За да се поизнесе по депозираната жалба въззивният съд взе предвид следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт,районният съд е приел,че макар жалбоподателката С. К. да не е уведомявана изрично за пстановлението на ТО-Сандански при РП-Благоевград от 27.05.2024г,с което е прекратено образуваното наказателно производство по ДП №74/2018г по описа на ОСлО при ОП-Благоевград,което е било образувано за престъпление по чл.309,ал.1 от НК,то същата е била запозната с прокурорския акт.Този извод съдът прави на базата на произнасяне на прокурор при ОП-Благоевград с постановление от 09.12.2024г.,именно по жалба на К. срещу процесното Постановление от 27.05.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№74/2018г. по описа на ОСлО Благоевград.Районния съд е посочил,че впоследствие са налице произнасяния с постановление на прокурор от апелативна прокуратура от 28.01.2025г. по жалба на К. и на прокурор от ВКП от 26.03.2025г. отново по нейна жалба. Изложеното обосновава извода на проверявания съд, че жалбоподателката е запозната с атакуваното постановление най-късно на 09.12.2024г., при което срокът за обжалване на същото е изтекъл на 16.12.2024г.Поради тази причина е приел,че подадената на 17.04.2025г. жалба е извън предвидения в ал.4 на чл.243 от НПК преклузивен срок.Именно този извод е дал основание на съда,за да приеме депозираната жалба за недопустима,оставяйки я без разглеждане.

Така изложените от проверявания съд съображения за недопустимост на депозираната жалба са правилни,поради което оспорваният съдебен акт следва да бъде потвърден като въззивната инстанция следа да вземе отношение и по 2 изложените пред нея съображения относно качеството на пострадало лице на жалбоподателката,каквото тя всъщност няма.

Правилно районният съд е оставил жалбата без разглеждане,поради процесуалната й недопустимост.Съгласно разпоредбата на чл.243,ал.4 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия,на пострадалия или неговите наследници,или на ощетеното юридическо лице,които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа.В случая ДП №74/2018г по описа ОСлО-Благоевград било образувано за престъпление по чл.309,ал.1 от НК за това,че на неустановена дата през 2017г сам или чрез другиго съставил неистински частен документзаявление от лицето С. И. К. до РС-Сандански и пълномощно от лицето С. И.

К.,на което е придаден вид,че е подписано от К. и го е употребил ,за да докаже,че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение.Прокурорът при ТО-Сандански на РП-Благоевград не е имал законовото задължение изобщо да съобщи постановлението на С. К.,тъй като не е включена в кръга пострадали лица,поради факта,че се касае да документно престъпление.Неправилното разбиране на жалбоподателката,изразено и в жалбата й до въззивната инстанция се състои в аргумента й,че ако тя не е пострадало лице по чл.309 от НК,то е пострадала от престъплението по чл.212,ал.2 от НК,за което също се съдържат съображения в прокурорският акт,независимо от приетото от прокурора,че липсва обективна съставомерност на такова деяние.В тази връзка въззивната инстанция ще посочи само,че погорестоящите прокуратури при извършените инстанционни обжалвания от С.

К. са дали аргументиран отговор не само на въпроса за несъставомерност на деяние по чл.212,ал.2 от НК,но изрично са посочили,че жалбоподателката не може да бъде пострадало лице при такава квалификация,застъпвайки аргументирано ,че фактологията по делото не може да бъде отнесена изобщо към търсене на отговорност за такова престъпление,поради факта,че измаменият в случая ще бъде съда,респ. съдията по спорове,които са представени пред него,а тъй като той е съдебен орган,който е създаден да разкрива такива отношения между страните и да решава споровете между тях,всъщност не може да бъде пострадало лице.Застъпвайки това становище в 3 постановленията си,всяка по-горестояща прокуратура е потвърдила обжалваните постановления.И тъй като посоченото становище е възприето и от АП-София и от ВКП,продължаващото настояване на жалбоподателката да се счита за пострадало лице от престъпление по чл.212,ал.2 от НК е лишено както от правно съдържание,така и от логика.

Въззивният съд с горното дава отговор на изложеното във въззивната жалба на С. К..Но извън посоченото от настоящия съд за недопустимост на жалбата на К. поради факта,че последната не е пострадало лице по смисъла на чл.74 от НПК,правилно районният съд е приел същата за недопустима и поради обжалваното на прокурорския прекратителен акт извън срока по чл.234,ал.4 от НПК.

Вярно е,че по делото липсват доказателства,видно от които да е на коя дата жалбоподателката е узнала за постановлението на ТО-Сандански при РПБлагоевград от 27.05.2024г,с което е прекратено наказателното производство ,образувано за престъпление по чл.309,ал.1 от НК по ДП №74/2018г по описа на ОСлО при ОП-Благоевград.Вярно е ,че това постановление не й е връчвано,но прокурорът не е имал такова задължение именно поради факта,че тя няма качеството на пострадало лице от това престъпление,а и не може да има такова качество и за престъпление по чл.212 ,ал.2 от НК,каквато правна квалификация на фактите по делото не може да бъде дадена,както правилно са установили всички прокурори, провели инстанционния контрол по прекратяването на наказателното производство.Въпреки това обаче ,районният съд правилно е забелязал,че С. К. е узнала за оспорваното постановление от 27.05.2024г,тъй като го е обжалвала пред по-горестоящата прокуратура,а именно ОП-Благоевград.Депозираната от нея жалба е получена в РП-Благоевград на 07.11.2024г,видно от вх.№ 1105/2018 от 07.11.2024г. и е изпратена за произнасяне на ОП-Благоевград.Именно по тази жалба ОПБлагоевград се е произнесла с постановление от 09.12.2024г,с което е потвърдено постановлението на РП-Благоевград за прекратяване на наказателното производство.Районният съд е приел като дата за узнаване на прекратителният акт именно 09.12.2024г.Но очевидно, жалбоподателката е узнала за постановлението за прекратяване на наказателното производство преди тази дата,тъй като на 07.11.2024г вече е депозирала жалба,а на 09.12.2024г ОП-Благоевград се е произнесла по нейната жалба.Но независимо от това дали узнаването е на 07.11.2024г или на 09.12.2024г, е безспорен факта 4 на просрочие по чл.234,ал.4 от НПК,изискващ 7-дневен срок за обжалване,а жалбата й срещу постановлението на ТО-Сандански при РП-Благоевград от 27.05.2024г е получена по електронен път в съда едва на 17.04.2025г/просрочие от четири месеца/,след като следва да бъде отбелязано жалбоподателката е изчерпала напълно възможността за обжалване по линията на вътрешния инстанционнен контрол на прокуратурата.

С оглед на така изложеното въззивният съд,достигайки до извода направен и от първоинстанционния за процесуална недопустимост на депозираната жалба,намери постановеното от районния съд определение за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243,ал.8,във вр. с ал.4 от НПК,Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №109/ 24.04.2025г по ЧНД №201/2025г на РССандански,с което жалбата на С. И. К., депозирана срещу Постановление на прокурор от ТО-Сандански при РП-Благоевград от 27.05.2024г.,с което е прекратено наказателното производство по ДП №74/2018г. по описа на ОСлО Благоевград, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

За определението да бъде съобщено на страните:ТО-Сандански при РПБлагоевград и жалбоподателката на посочената ел.поща.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5