Решение № 34 от 23.05.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. ЛЕВСКИ, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20254410200043 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от З. Г. И., ЕГН**********, с адрес: ***, против НП №24-0293-000753/08.01.2025г. на началник група в ОДМВР– Плевен, РУ–Левски, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.

181 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. НП е издадено въз основа на АУАН, в който се твърдяло, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол, както и че управляваното МПС не е представено на технически преглед. Твърдяло се, че направената качествена проба с Дрегер Алкотест 7510 е отчела 0.95 промила алкохол в издишания въздух, а изследването на кръвта – 0.87 промила. Жалбоподателят счита, че както актът за установяване на нарушение, така и самото НП в частта им касаеща употреба на алкохол се явяват незаконосъобразни, тъй като не била спазена законовата процедура, регламентирана в Наредба №1/2017г.

Искането е обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, алтернативно да бъде изменено на основание чл. 63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4 ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник адв. С..

1

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателното производство е започнало с издадения АУАН за това, че на 31.12.2024г., в 16:13 часа, в гр. Левски, по ул. К. и Методий, до номер 6, с посока на движение по ул. Александър Стамболийски, управлява МПС лек автомобил ***, с посочен рег. номер, негова собственост, след употреба на алкохол от 0.95 промила, установена по надлежния ред от издишания от водача въздух в техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”.

Издаден талон за медицинско изследване с номер 293712 и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А103603, седем от които са връчени на водача. При извършената полицейска проверка е установено, че МПС не е представено на задължителен ГТП към датата и часа на проверката.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и чл. 147, ал.1 ЗДвП.

Въз основа на съставения акт е издадено НП №24-0293-000753/ 08.01.2025год. от началник РУ-Левски, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; за нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят К. Л. К. и свидетелят М. А. А..

В показанията си служителите на РУ – Левски заявяват, че са изпълнявали служебните си задължения, когато са спрели за проверка жалбоподателя. При извършената проверка било установено, че жалбоподателят управлява след употреба на алкохол. На водача били издаден талон за медицинско изследване.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления досежно изнесените факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта относно качеството на "водач" на жалбоподателя на моторното превозно средство, спряно за проверка, имащо отношение към въпроса за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие 2 въз основа на него наказателно постановление.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, установяващи необходимите реквизити.

Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174 от ЗДвП.

Нормата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкции в две степени за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол, като по т.1 при концентрация над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда вкл., лишаването от правоуправление е за срок от 6 месеца, а глобата – 500 лв., а по т.2 – при концентрация над 0.8 на хиляда – до 1.2 на хиляда включително, лишаването от правоуправление е за срок от 12 месеца, а глобата 1000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредба №1, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба №1, в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

От протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта се установява, че е доказано наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 0.87 промила.

При извършен повторен химически анализ по искане на жалбоподателя е констатирано наличие на етилов алкохол 0.92%.

В хода на съдебното следствие съдът е назначил химическа експертиза.

При извършен химически анализ на кръвта от НИК – София е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0.87 промила. Предвид изложеното съдът приема, че от доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.87 на хиляда, което се установява от протокола за извършената повторна химична експертиза, която не е оспорена от страните по делото.

С действието си жалбоподателят е осъществил противоправно и 3 виновно деяние, което е в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, потвърждаващо се и от събраните по делото гласни и писмени доказателства.Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалния закон, като е квалифицирал деянието като административно нарушение.

Наложените административни наказания съответстват на абсолютно определените санкции. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон и няма основания за изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието.

Въз основа на горното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР Плевен сумата от 109,39 лв., представляващи разходи за направената експертиза. При този изход на делото следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на РС - Левски направените деловодни разноски в размер на 170,26 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0293-000753/08.01.2025г. на началник група в ОДМВР–Плевен, РУ–Левски, в частта, в която на З. Г. И., ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, като правилно и законосъобразно.

В останалата част, като необжалвано, НП е влязло в сила.

ОСЪЖДА З. Г. И., ЕГН********** да заплати по сметка на ОДМВР Плевен сумата от 109,39 лв., представляващи разходи за направената експертиза.

ОСЪЖДА З. Г. И., ЕГН********** да заплати по сметка на РС – Левски направените деловодни разноски в размер на 170,26 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4