Решение № 260594 от 27.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря Маргарита

Димитрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 1706 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 146265 от 19.06.2019 г., постановено по гр. д. № 47560/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142-ри състав, е отхвърлен предявеният от Ю.М.Л. срещу „Б.Е.“ АД иск с правно основание чл.

75, вр. чл. 65 от Закона за гражданското въздухоплаване, за заплащане на сумата от 431 /четиристотин тридесет и един/ лева, представляваща обезщетение за щета, настъпила вследствие на повреда на багаж при извършване на 12.03.2017 г. на международен полет номер FВ0462 с маршрут летище Амстердам - летище София, по сключен договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от предявяване на исковата молба - 14.07.2017 г., до изплащане на вземането.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Ю.М.Л., в която са изложени оплаквания за неговата незаконосъобразност и необоснованост и постановяване при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в нарушение на процесуалния закон СРС не е изготвил и връчил на страните определение по реда на чл. 140 от ГПК с посочена в него правна квалификация на иска и разпределение на доказателствената тежест. Твърди се, че в отговора на искова молба ответникът е оспорил иска само по размер, като не се е позовал на Общите си условия, в частност на предвиденото в тях в чл. 15.4.2, която разпоредба жалбоподателят намира за нищожна и в пълно противоречие с уреденото в ЗГВ и Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз.

Счита се, че в посочените актове не е предвидена възможност превозвачът самостоятелно да намалява отговорността си при повреда на предоставен за превоз багаж. Оспорва се изводът на СРС, че представеният по делото протокол за щета на багаж /Damage report/ е нередовен поради липсата на подпис от физически лица, съответно е негоден да докаже, че е съставен от управомощено лице. Намира се, че между страните не се спори относно произхода на издадените билети, бордна карта и протокол за щета на багаж. Поради което се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважена в цялост исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл.

263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Б.Е.“ АД, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Сочи се, че по делото е представен протокол, който е подписан от трето за спора лице, не от ответника или упълномощен от него представител, съответно няма характера на констативен протокол, поради което и остава недоказано твърдението на ищеца, че е подал рекламация в установения срок. Оправя се искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 75 от ЗГВ, вр. чл. 17, ал.

2, изр. 1, вр. с чл. 22, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз. В исковата молба ищецът Ю.М.Л. твърди, че между него и ответника „Б.Е.“ АД, чрез закупуването на самолетен билет № 6235266494222, е бил сключен договор за превоз на пътник по маршрут София-Амстердам-София и е осъществен с полет FВ0460 на 09.03.2017 г. и полет FВ0462 на 12.03.2017 г. от авиокомпания „Б.Е.“ АД. Заявява, че при осъществяване на полет FВ0462 на 12.03.2017 г. по маршрут летище Амстердам - летище София е пътувал с един куфар с тегло от 13 кг, който е бил предаден за превозване с квитанция № 0623FB438483, а на пътника е издадена бордна карта от Swissport № 623526649422202 с квитанцията за багаж. Поддържа, че след извършване на полета е установил наличието на повреди по багажа, изразяващи се в счупено колело, драскотини в долната пластмасова предна част на куфара и разкъсана част от полиестерен материал. Поради така констатираните повреди, ищецът е предявил рекламация пред служба „Изгубен багаж“ на Терминал 2 на летище София /за което е бил съставен протокол за щета на багаж /Damage report//, както и е изпратил писмена жалба – рекламация, в указания от ответника седмодневен срок. На 02.05.2017 г. „Б.Е.“ АД изпратило отговор на подадената пред него рекламация, в който заявява, че съгласно чл. 15.4.2 от Общите му условия е изключена отговорността му при нанесени незначителни повреди на багажа на пътниците, състоящи се в драскотини, скъсване на ремък/каишка/дръжка, счупени крачета и др., поради което отказал да изплати претендираното обезщетение. След отговора Ю.Л. оставил куфара си за ремонт в оторизиран сервиз на производителя Samsonite, от където му посочили, че ремонтът на счупеното /изтръгнато/ колело на куфара е невъзможен и последният му е върнат с протокол № 5079/22.06.2017 г., заедно с експертна оценка за размера на щетата – 431 лева. С оглед което ищецът е изпратил втора жалба до „Б.Е.“ АД със заявена в нея претенция за изплащане стойността на щетата, на която ответникът отново отговорил с отказ да изплати обезщетение. Поради което до съда е отправено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 431 лева, представляваща обезщетение за щета, настъпила вследствие на повреда на багаж при извършване на 12.03.2017 г. на международен полет номер FВ0462 с маршрут летище Амстердам - летище София, по сключен договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от предявяване на исковата молба - 14.07.2017 г., до изплащане на вземането.

В депозирания писмен отговор ответникът оспорва иска по размер. Поддържа, че в протокол за щета на багаж /Damage report/ е направена рекламация само по отношение на твърдяната повреда – липсващо колелце на куфар, но не и за сочените драскотини в долната пластмасова предна част на куфара и разкъсана част от полиестерен материал, поради което последните, доколкото не са били предмет на рекламация, не подлежат на обезщетяване от авиокомпанията. Оспорва се претендираната сума от 431 лева, като се акцентира върху бързата амортизация на процесната движима вещ.

Не се спори между страните, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че ищецът е закупил самолетен билет № 6235266494222 на авиокомпания

„Б.Е.“ АД, в качеството на авиопревозвач, като е договорено, че пътуването ще се осъществи с два полета, а именно: на 09.03.2017 г. с полет номер FВ0461 по дестинация летище София – летище Амстердам, и на 12.03.2017 г. с полет номер FВ0462 по дестинация летище Амстердам – летище София. Не е спорно също така, че ответникът е бил превозвач по посочените дестинации, че полетите са осъществени на съответните дати, че регистрираният багаж на ищеца - куфар от 13 кг, е приет за превоз от „Б.Е.“ АД при осъществяване на полет номер FВ0462 на дата 12.03.2017 г. по дестинация летище Амстердам – летище София, както и че след извършването на последния е установена повреда на багажа.

По делото е представен на английски език /в превод на български език/ протокол за щета на багаж /Damage report/ във връзка с полет FВ0462/12.03.2017 г., издаден от „С. Б.“ АД, летище София, Терминал 2, за лицето Ю.Л., с посочено в графа „данни за багажа“ – „01-счупено колело/напълно липсва“.

От приложени разпечатки от електронна кореспонденция между страните се установява, че на 14.03.2017 г. ищецът е изпратил до „Б.Е.“ АД сканирани жалба, протокол за повреден багаж, бордна карта и багажен етикет, като е отправил искане до авиокомпанията да му възстанови сумата от 550 лева в посочената в жалбата банкова сметка, ***ра му /неподлежащ на възстановяване/ при полет FВ0462/12.03.2017 г., изразяваща се в счупено/изтръгнато от основата/ едно колело, издрана долна пластмасова предна част и скъсана тъкан. В отговор на така подадената жалба на 02.05.2017 г. ответното дружество е информирало Ю.Л., че съгласно 15.4.2 от Общите му условия е изключена отговорността му при нанесени незначителни повреди на багажа на пътниците, състоящи се в драскотини, скъсване на ремък/каишка/дръжка, счупени колела, крачета и др., поради което отказало да изплати претендираното обезщетение.

По делото е представена втора жалба от Ю.Л. до „Б.Е.“ АД /получена по последното на 26.06.2017 г./, в която е посочено, че пътникът е оставил на 12.06.2017 г. куфара си за ремонт от фирмен сервиз на Samsonite в гр. София, от който на 22.06.2017 г. бил уведомен, че поправката на куфара не е възможно, за което му е издадена и експертна оценка с отразена цена на куфара 431 лева. Описание в жалбата обстоятелства се установяват от представените протокол за рекламация № 976/2017 г., протокол за споразумение № 5079/22.06.2017 г. и експертна оценка за повреден багаж от 20.06.2017 г.

В отговор на втората жалба на 26.06.2017 г. „Б.Е.“ АД е изпратило електронно писмо до Ю.Л., в което на последния отново е отказано изплащането на обезщетение за повредения му куфар, поради непредставянето към първоначалната му жалба-рекламация на протокола за невъзможна поправка.

По делото са представени и Общи условия за превоз на пътници на авиокомпания „Б.Е.“ АД, съгласно чл. 15.4.2 от които, при повреден багаж, превозвачът по своя преценка може да извърши ремонт на повредените вещи, да ги замени с други такива от същия вид или да плати парично обезщетение, като авиокомпанията не носи отговорност за следните незначителни повреди на регистрирания багаж /куфари, чанти, раници/: драскотини, малки вдлъбнатини, замърсявания; разкъсан ремък, каишка или дръжка; счупени колела, крачета; повреди поради претоварване на чантата; повреди или загуби на парчета, прикачени към основания багаж; повреди или загуби на катинар или ремъци, с които е опакован багажа.

Представена е и изхождаща от „Б.Е.“ АД писмена информация до пътуващите с авиокомпанията пътници във връзка действията, които те трябва да предприемат за рекламации на закъснял, изгубен или повреден багаж. В нея е посочено, че за щети на техния багаж при повреда или частични липси от съдържанието му, те трябва да съобщят при пристигането си в служба „Изгубен багаж“ на съответното летище преди преминаване на митнически контрол на летището, от която ще им бъде направен протокол за щета на багаж /Damage report/.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 75 от ЗГВ, вр. чл. 17, ал.

2, изр. 1, вр. с чл. 22, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз.

Въззивната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Тук е мястото да бъде посочено с оглед наведените от жалбоподателя доводи за допуснати от районната съдебна инстанция процесуални нарушения във връзка с това, че не е изготвил и връчил на страните определение по реда на чл. 140 от ГПК с посочена в него правна квалификация на иска и разпределение на доказателствената тежест, че уреденото в разпоредбата на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК съставлява една процесуално възможност, а не задължение за съда да съобщи на страните проекта си за доклад по делото.

Същевременно, в проведеното пред СРС на 20.11.2018 г. публично съдебно заседание при съобразяване на изискванията на чл. 145, ал. 3 и чл. 146 от ГПК районната съдебна инстанция е направила доклад по делото, включително е дала правна квалификация на иска и законосъобразно е разпределила доказателствената тежест между страните, поради което е релевираното възражението за допуснато от съда процесуално нарушение е неоснователно.