Решение № 384 от 19.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Благоевград, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200500411 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от М.К. - мл. прокурор при РП Благоевград, срещу Решение №9/17.01.2024г., постановено по гр.д.

№348/2023г. по описа на РС Сандански, в частта му, с която Прокуратурата на Р.България е осъдена да заплати на И. С. К., с ЕГН ********** от ********* сумата от 3 000 (три хиляди) лева, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по досъдебно производство № 314ЗМ-32/ 2022 по описа на РУ – Петрич, което било прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2022г. до окончателното й изплащане.

Наведени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на РС Сандански. Във връзка с така направеното оплакване са изложени съображения, че обстоятелството че образуваното наказателно производство срещу И. С. К., било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, не било достатъчно условие от обективна страна, за да се ангажира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ за вреди. Съгласно чл. 4 от специалния закон, следва да се установи и докаже по делото, че претендираните вреди са пряка е непосредствена последица от незаконосъобразните действия на органите на прокуратурата и че са в причинна връзка с увреждането/. Поддържа се че в тежест на ищеца е било да докаже по несъмнен начин наличието на 1 действително претърпени от него неимуществени вреди, в причинна връзка с повдигнатото и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, а такива доказателства пред първоинстанционния съд не са били събрани.

Свидетелските показания на свидетелите – М. К.а/сестра на ищеца/, Б.

С.а и Т., не били убедителни, а освен това били заинтересовани от изхода на делото. При разпита на свидетелите, същите не са посочили нито един случай и нито едно лице, които да са променили отношението си към К. или да е направен отрицателен коментар по отношение на ищеца след като са научили за повдигнатото срещу него обвинение.

При условията на евентуалност и в случай че съдът намери че са налице доказателства за действително претърпени от И. К. неимуществени вреди и същите се намират в причинно следствена връзка с проведеното срещу него наказателно производство, то поддържа се с жалбата възражение за прекомерност на размера на неимуществените вреди, определен с обжалваното решение на РС Сандански, тъй като същият не отговора на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Поддържа се с въззивната жалба, че исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди освен че е останала недоказана, е била уважена от първоинстанционния съд в завишен размер.

Иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно, в частта му в която иска по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е уважен, или алтернативно - да намали размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 2 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпила насрещна въззивна жалба от адв.В. П., процесуален представител на И. С. К. срещу Решение №9/17.01.2024г., постановено по гр.д.№348/2023г. по описа на РС Сандански, в частта му, с която предявеният иск за обезщетение по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, е отхвърлен за размера над уважения от съда – 3000 лв., до размера претендиран с исковата молба от 10 000 лв.

Навадени са оплаквания за неправилност на решението на РС Сандански, в обжалваната му част, като след отмяната му в тази част, иска се от съда да постанови ново решение с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди за пълния му размер.

Оспорва се преценката на първоинстанционния съд за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди по справедливост на осн. чл. 52 от ЗЗД, като са изложени доводи че съдът не отчел увреждането на ищеца – отрицателните преживявания и емоционалното съСт-ие на пострадалия след повдигането на обвинение за престъпление срещу него.

При изложените доводи в насрещната въззивна жалба, иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта му в която предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен и да 2 постанови решение, с което да уважи предявения иск за пълния му размер.

Претендират се и разноски за пред настоящата съдебна инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба на РП Благоевград, като представител на Прокуратурата на РБ, както и насрещната въззивна жалба от И. К., за редовни и допустими като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК и за подадената насрещна въззивна жалба по чл. 263 ал. 2 от ГПК, от легитимирани страни, с правен интерес и насочени срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд – Благоевград съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. С. К., с ЕГН ********** и адрес:

*********, срещу Прокуратурата на Република България, като е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Сочи се в исковата молба, че на 29.01.2022 г. И. К. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство на Районно управление - Петрич, като му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство от мл. автоконтрольор – служител на РУ Петрич. Ищецът сочи, че на 28.01.2022 г. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, а след повдигане на обвинението е бил задържан за още 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор и сочи, че в периода от 28.01.2022 г. до 01.02.2022 г. е бил задържан под стража, когато с определение на Районен съд – Сандански спрямо него искането за мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е било отхвърлено и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3 хиляди лева. Посочва, че за да бъде освободен семейството му е взело заем за да внесе паричната гаранция. Ищецът сочи, че след изготвяне на заключението по назначената по делото химическа експертиза се установило, че в кръвта му не се съдържат забранени от закона вещества, поради което твърди, че с постановление на прокурор от 13.04.2022 г. наказателното производство срещу него е било прекратено, тъй като липсвало съставомерно престъпно деяние. Исковата претенция е основана на доводите, че в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършването на тежко умишлено престъпление срещу К., същият е претърпял имуществени вреди с общ размер а 10 000 лева и предявява настоящия иск за заплащане на обезщетение за тези вреди.

С писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, Прокуратурата на Република България, оспорва предявеният срещу нея иск за имуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, по основание и размер. Не оспорва фактите относно задържането на ищеца със заповед по ЗМВР и фактите относно задържането с постановление на прокурор за срок от 72 часа.

Не оспорва датата на повдигане на обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, не оспорва факта, че по ДП е била назначена химическа експертиза, не оспорва факта, че с постановление на 13.04.2022г.

3 наказателното производство е било прекратено след изготвяне на заключението по тази експертиза. В отговора на исковата молба ответникът оспорва, че има незаконни действия на прокуратурата по делото и твърди, че ако има незаконни действия по разследването, те са възникнали от неправилните резултати на техническото средство, което е собственост на МВР и за което прокуратурата не носи отговорност. Оспорва претърпените болки и страдания на ищеца. Изложени са твърдения за липсата на доказателства, че описаните в исковата молба неимуществени вреди представляват пряка и непосредствена последица от повдигнатото на ищеца обвинение.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

От приобщеното към доказателствения материал по досъдебно производство № 314ЗМ – 32/ 2022 г. на РУ- Петрич е започнало въз основа на Постановление от 29.01.2022г. на Районна прокуратура Благоевград, като И.

С. К. е привлечен като обвиняем по повдигнато срещу него обвинение в престъпление по чл.343 б, ал.3 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1 500 лв.

Същият ден – на 29.01.2022 год. с постановление на прокурор при РПБлагоевград, ТО- Петрич, ищецът е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 11:20 часа на 29.01.2022 год. – от датата на връчване на постановлението за привличане на обвиняем. С определение от 01.02.2022 г., постановено по ч.н.д. № 53/ 2022 год. спрямо обвиняемия К. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000 лева. Ищецът е внесъл паричната гаранция и е бил освободен на 01.02.2022 година.

На 13.04.2022 год. с постановление на прокурор при РП- Благоевград – ТО-Петрич, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено и мярката за неотклонение „Парична гаранция“ е била отменена. В мотивите на постановлението се сочи, че от заключението на назначената по досъдебното производство съдебна-химико-токслилогична експертиза се е установило, че в представената биологична проба от кръв и урина взети от ищеца, не са намерени наркотични(упойващи вещества), които да са самостоятелни и да не са съставни части от лекарствени средства. Въз основа на заключението прокурорът е приел, че деянието на ищеца е несъставомерно.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Следва да бъде разгледана и насрещната въззивна жалба.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

4

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, Прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление – какъвто е настоящият случай. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.